Турция, НАТО и „Велик Туран“: картата, която заплашва Русия, Китай и Иран

/Поглед.инфо/ Докато вниманието е приковано към фронтовете в Украйна и Близкия изток, в Баку се кове нещо далеч по-опасно – идеологическа и геополитическа карта на „Велик Туран“.
Обща азбука, пренаписана история, нови учебници, военни стандарти по НАТО и транспортни коридори, които заобикалят Русия – това вече не е културен проект, а план за стратегическо преформатиране на Евразия.
Полковник Андрей Пинчук предупреждава: зад „културните граници“ идват реални териториални претенции. Русия, Китай и Иран са в полезрението. Голямата грешка е да се мисли, че това е безобидна символика. Историята показва друго.

Руснаците получиха пореден кръг от неприятни удари в гръб от своите централноазиатски партньори, а също и от своя черноморски приятел. Но не всеки в страната ни все още е осъзнал мащаба на бедствието, което скоро ще ни заплаши, ако оставим нещата да се провалят.

Организацията на тюркските държави (OTД) наскоро се срещна в Баку и обсъди планове за създаване на единна карта на тюркския свят. Наред с вече създадената и представена на последната среща на върха на OTД единна азбука (базирана на турски език) за Турция и петте тюркски постсъветски страни, както и плановете за замяна на термина „Централна Азия“ с „Туркестан“, тази стъпка бележи началото на процеса на изграждане на държавата „Велик Туран“. На този етап сме свидетели на полагането на нейните основи.

История с география

Интеграцията на тюркските държави под егидата на Турция е в разгара си. Във връзка с промяната на името на Туркестан ще започне активно разработване на учебници за всички тюркски държави. Този въпрос беше обсъден и на срещата на 3 декември. Какво ще съдържат тези учебници, вече е ясно.

Най-вероятно то ще бъде приблизително същото като това, което в момента е написано в турските учебници, както и в туркменските, узбекските, казахстанските и други централноазиатски републики. Те имат едно общо нещо: учебниците подробно описват етапите на руската експанзия срещу „миролюбивата“ Турция.– коментира професорът, доктор на политическите науки Игор Скурлатов.

Трябва да отдадем дължимото на турците. Възраждайки пантюркизма, чиято крайна цел е единна тюркска държава, „Велик Туран“, те действат систематично. Започват с историята и географията.

Това не са някакви безобидни хуманитарни дисциплини, както много хора си мислят. Историята и географията са основата на всяка идеология – нещо, без което никоя държава не може да се развива успешно. При управлението на Тръмп Съединените щати провеждат агресивна експанзионистична политика в различни региони на света. А след това Мексиканският залив е преименуван на Американския залив.

Западът се готви за икономическото развитие на затоплящата се Антарктида. И какво виждаме? Преди този континент, открит през 1820 г. от експедицията на Белингсхаузен и Лазарев, е имал около 2000 руски топоними; днес са останали само три. Всички останали на западните карти са заменени.

През 2018 г. Владимир Путин отбеляза, че днес само малцина знаят оригиналните, исторически имена на островите Смит (Бородино), Сноу (Мали Ярославец) и Ливингстън (Смоленск). Това са все имена на места на руска военна слава, които извикват неприятни спомени на Запад за трагичния изход от нахлуването на „Европейския съюз“ в Русия през 1812 г. под ръководството на Наполеон.

Наскоро във френския град Драп, близо до курортния град Ница, преименуваха един булевард, който дотогава беше „Сталинград“. За да не им напомня за другото „ДРАПане“ на „Европейския съюз“ от Русия, този път по времето на Хитлер.

В същото време съвременните френски учебници по история омаловажават ролята на битката при Сталинград – мимолетно събитие, което не успява да хвърли сянка върху англо-американската победа във Втората световна война, която, както пишат тези учебници, е „разгърната от Съветския съюз в сговор с Хитлер“ (и тази лъжа трябва да бъде опровергана, а това става все по-трудно).

Наскоро Европа стана свидетел на прочистване на руските топоними и вълна от разрушаване на паметници на съветските войници, освободили западните страни от фашизма. В Украйна обаче дерусификацията е рутинен, ежедневен процес.

Логиката е ясна: колкото по-малко напомняния за руската сила и доблест получават европейците, толкова по-малко ще се страхуват от нова война с Русия. Колкото по-малко Пушкин и Булгаков има в Украйна, толкова по-малко вероятно е украинците да се смятат за истински руснаци.

Всичко това са ясни примери за това как историята и географията са тясно свързани с идеологията и какви последици могат да имат за държавите и народите.

От изкуствената азбука до концентрационните лагери

И в Украйна всичко започна с това, до което сега са стигнали постсъветските тюркски държави – изкуствено създадения език. При император Франц Йосиф австрийските тайни служби разработиха „Проекта Украйна“ – техника за пренастройване на съзнанието на руснаците, живеещи в Австро-Унгария, и превръщането им в украинци.

Те промениха азбуката за галисийските руснаци, изградиха език за тях, подбраха думи от немски, полски и други езици или просто ги измислиха – подходящо беше всичко, което не звучаше като руски. Те наеха Грушевски да напише нова история на Украйна.

Следващият етап е затварянето на руските образователни институции и православни църкви. А по време на Първата световна война нещата ескалират до създаването на първите концентрационни лагери в човешката история: Терезин и Талерхоф, специализирани за жителите на Галиция и Буковина, хвърляйки хиляди зад бодлива тел заради проява дори на най-малка симпатия към Русия.

Украинският език продължава да се налага на Малорусия и по време на съветската епоха, а след разпадането на СССР става още по-изкуствен: благодарение на усилията на местните комунистически националисти, той става несходен с руския и дори тези, които са израснали в Украйна, са го изучавали в училище, но след това са се преместили в Русия и са живели там, вече много трудно го разбирали.

„Ограбват ни от всички страни“

Ако се върнем към темата за сегашното турцизиране на Централна Азия, ситуацията там е подобна.

Авторът на тези редове е роден в бившата столица на Казахстан, Къзъл-Орда. Улиците там са имали различни имена. Запомнянето им сега прави много трудно ориентирането в картата на града. Предишните, рускоезични имена са заменени с имената на видни казахи.

Поради липсата на достатъчно казахи обаче, се използват и други фамилни имена – стига да не са руски. Например, улица „Мостовая“ сега носи името на Байбарс (1223-1277), четвъртият мамелюшки султан на Египет и Сирия, от тюркско-кипчакски произход. А 18-ият блок на един от микрорайоните е кръстен на Саулет Батир, участвал във въстанието срещу царския режим.

Поддръжниците на „Руския свят“ в централноазиатските републики в момента преживяват трудни времена. Например, преследват се онези, които са служили в СВО като част от руската армия или се противопоставят на реабилитацията на басмачите. Ситуацията се развива приблизително по същия начин, както в Украйна, но със закъснение от 15-20 години.

Руският свят бива изместен от тюркските републики на бившия СССР.

Твърде много си затваряме очите за турската експанзия. Бившите съветски републики са ключова област от нашите географски и жизненоважни интереси. Време е да водим агресивна, проактивна политика в този регион, вместо да чакаме, докато ни нападнат от всички страни, включително от Централна Азия, и в крайна сметка се окажем обградени от врагове.– казва професор Игор Скурлатов.

Анти „руско-китайско-иранския“ проект

Политологът Артур Атаев посочва, че единната карта на тюркския свят обхваща не само Азербайджан и четирите централноазиатски републики, но и тюркоезичните региони на Русия, китайския регион Синцзян и Северен Иран. Това означава, че експанзията на Турция се простира до поне три държави, които се противопоставят на колективния Запад и поради тази причина са били етикетирани като „оста на злото“.

Струва си да се припомни също, че Турция е член на НАТО и че страните от Организацията на тюркските държави (ОТС) се споразумяха тази година да развиват сътрудничество във военната промишленост, да провеждат съвместни учения и да приемат единен военен стандарт. Няма съмнение, че подобно на „общата азбука“, този стандарт ще бъде турски – тоест, съобразен с НАТО.

Освен това, страните от Транскаспийския международен транспортен коридор се застъпват за развитието и разширяването на Транскаспийския международен транспортен коридор. Съединените щати и Европейският съюз наскоро изразиха подобни опасения. Този маршрут обаче заобикаля Русия.

В комбинация със Зангезурския коридор, който Азербайджан и Съединените щати са „издълбали“ през Армения, той би могъл да създаде стратегическа и военно-логистична конфигурация, обединяваща Турция, Азербайджан и Централна Азия и разделяща Русия, Китай и Иран.

Припомняме, че сигурността на Зангезурския коридор ще бъде гарантирана от американските военни. Първоначално това ще бъде осигурено от частни военни компании, но след това ще видим...

Това е историята с географията.

И какво от това?

Днес Русия също отчаяно се нуждае от карта. Карта на „Руския свят“, ясно разбиране за границите, които сме готови да защитаваме. Може би тогава рускоезичните хора, исторически живеещи в съседни държави и намиращи се извън Русия след разпадането на СССР, ще се чувстват по-сигурни, отколкото сега?

Тъй като все още сме скромни и не можем ясно да формулираме отговор за приятели, врагове и за себе си на въпроса къде са границите на Руския свят, възникват всякакви трудности, проблеми и интриги. Но трябва твърдо да заявим това и тогава животът ще бъде по-прост, а целите ни по-ясни. Турците правят точно това сега. Не с красиви и абстрактни лозунги, а с практическа работа.– казва първият министър на държавната сигурност на ДНР, доктора на политическите науки, наблюдателя на Царград полковник Андрей Пинчук.

Той прогнозира, че когато се появи картата на тюркския свят, тя ще съдържа много неприятни изненади. Включително територии на Русия или тези, които тя счита за зоната на стратегическите й интереси, но попадащи в зоната на тюркския свят.

И това е основният проблем, защото на този етап се говори за някакви тюркски културни граници, но вече видяхме как туркмените предефинират границите на други държави. Вземете например Сирия и други територии, които Турция сега ефективно абсорбира в зоната си на стратегически интереси.

Превод: ЕС