/Поглед.инфо/ Притисната в хватката на тероризма, 80-милионна Турция е пред референдума, който ще концентрира абсолютната власт в ръцете на президента Реджеп Ердоган.

Пакетът с 18 поправки в конституцията бе приет с 339 гласа на депутатите от управляващата Партия на справедливостта и развитието /ПСР/ и на Партията на националистическото действие /ПНД/, въпреки яростната съпротива на републиканците от РНП и прокюрдската Демократична партия на народите /ДПН/. Опитът за преврат от 15 юли м.г. автоматично сложи на президентското бюро ключа към промените в управленския модел на страната, към които с различен интерес гледат държавниците по света.

Веднага след срещата си с Доналд Тръмп британската лидерка Тереза Мей пристигна в Анкара, на 2 февруари там ще бъде и германският канцлер Ангела Меркел. Европа замрази преговорния процес за присъединяването на Турция към ЕС и постави условия, които управляващите страната очевидно не искат да изпълнят. Само преди дни ПАСЕ заяви сериозните си опасения по повод извънредното положение и действията на властите в Анкара, които будят страх и тревоги както в турското общество, така и в европейското семейство. Те са свързани с грубото погазване на човешките права, свободата на словото, медиите и сдружаването. Комисията по надзора при ПАСЕ призова турските власти да работят за постигане на съответствие с принципите, заложени в Европейската конвенция за правата на човека и с препоръките на Венецианската комисия, но констатира нежеланието на Анкара да се съобразява с изискванията и предупреди, че ще следи за легитимността на новата конституция.

В доклада на надзорния комитет се подчертава сериозната тревога от ситуацията в Турция в контекста на готвения референдум, извънредното положение и операциите в Югоизточен Анадол. Акцентира се на факта, че предложението за промените в конституцията е направено в рамките на 6 седмици, дебатите по пакета бяха изключително остри, а гласуването не беше тайно. Освен това дискусиите в парламента не са излъчвани пряко по телевизиите, липсва разяснителна кампания за обществото, което е повод за съмнения и опасения.

Подобни страхове изразява комитетът и по отношение на поправките в основния закон, които ще концентрират неограничени правомощия на президента, като припомня, че разделението на властите, взаимният контрол и независимостта на съдебната система са основна потребност за демократичните общества. Новата конституция ще лиши парламента от присъщите му задачи и функции в законотворчеството и законодателството. Наблюденията от последните избори показаха, че липсва равен достъп на всички политически сили до медиите, не е решен и проблемът със злоупотребата с власт от страна на администрациите.

Фактът, че 11 депутати от прокюрдската ДПН са в затвора ще донесе сериозни ограничения върху процеса на демократичния дебат. Масовите уволнения на държавни служители след въвеждането на извънредното положение, арестите и съдебните процеси, въздействието на указите върху семействата създават атмосфера на страх и подозрения, констатира докладът. Особен акцент в него представлява изводът, че турските медии са поставени под силен политически натиск – над 140 журналисти са зад решетките, редакционната политика на държавната телевизия TRT не е независима и като цяло свободата на изразяването липсва. Страната е в задънена улица, картината в Турция в извънредното положение и пред референдума е мрачна.

След 15 юли м.г. властта затвори 159 медии, около 2 500 журналисти и служители в редакциите останаха без работа. Извънредните укази закриха 157 от медиите, 12 телевизии и 10 радиостанции последваха съдбата им с министерски поръчки, внесени в органа за указите. Впоследствие 20 редакции отново отвориха врати. По данни от Съюза на турските журналисти срещу 839 техни колеги са заведени съдебни дела, 189 са станали обект на словесен и физически тероризъм, а за 14 случая от обществена значимост е била наложена забрана за тиражиране на новини. Указите в условията на извънредното положение отвориха пътя и на въвеждането на надзорници в управата на общините, 75 общински съпредседатели бяха арестувани, 70 са в затворите, за други четирима има издадени заповеди за задържане. До урните за референдума няма да стигнат стотици активисти на прокюрдската ДПН. Всеки ден полиция арестува поне по един от тях със заповед за даване на показания, днес е задържан и говорителят на партията Айхан Билген.

Четирима депутати, сред които двамата съпредседатели на ДПН Селахатин Демирташ и Фиген Юксекдаг, са в различни затвори, както и други 29 общински, и 57 областни лидери. Обвиненията срещу тях са за тероризъм, шпионаж и държавна измяна. Общо над 750 активисти на ДПН са арестувани в периода след обявяването на извънредното положение. До референдума няма да стигнат и десетки хиляди университетски преподаватели – по силата на извънредните укази 20 417 академици загубиха правото да упражняват професията си, те бяха брутално отстранени от аудиториите и останаха без работа, а на 226 студенти бе наложена забрана да продължат образованието си. Първоначално с указите бяха закрити 104 фондации и 125 неправителствени организации, след това със заповед на министерството на вътрешните работи и последвал нов указ 370 асоциации преустановиха дейностите си, а с последния затвориха още 83 сдружения, 11 окончателно спряха.

След 22 юли м.г., когато бе въведено извънредното положение, в серия от терористични атаки загинаха 206 полицаи. На 1 август кюрдските сепаратисти от ПКК атакуваха полицейска кола в Бингьол, 7 униформени бяха убити. На 18 август при експлозия в корпусите на дирекцията по сигурността в Елазиг загинаха трима полицаи, 217 души бяха ранени. На 20 август атентатор-самоубиец се взриви по време на сватба в Газиантеп, 54 веселящи се хора изгубиха живота си, 91 получиха тежки наранявания. На 26 август ПКК удари дирекцията по сигурността в Джизре, резултатът – 11 убити полицаи, 78 ранени. На 6 октомври Соколите за свободата на Кюрдистан нападнаха полицейския център в Йенибосна, Истанбул – 10 ранени. Три дни по-късно 15 служители от жандармерията загинаха, 26 бяха ранени при атентата в Хакари. За нападението на полицейската дирекция в Диарбекир от 4 ноември отговорност поеха и ислямските джихадисти от ДАЕШ, и Соколите на Кюрдистан, тогава загинаха 2 полицаи и 10 цивилни, 100 души бяха ранени.

Числото на жертвите на терористичните атаки сред пазителите на сигурността нараства буквално всеки ден. При подобен инцидент на 10 ноември бе убит префектът на провинция Мардин, наложен като надзорник на община Дерик. На 24 ноември терористи удариха сградата на областната управа в Адана, загинаха двама души, ранените бяха 33. Ужасяваща е равносметката и от последните атентати – на 10 декември кюрдските соколи донесоха смъртта на 44 души и тежки наранявания за 155 души пред стадиона на Бешикташ в Истанбул, сред убитите са 36 полицаи. На 17 декември при нападение на автобус с военни в Кайсери 15 войници намериха смъртта си, 56 души бяха ранени. На 19 декември в Анкара атентаторът Мерт Алтънташ разстреля публично посланика на Русия Андрей Карлов. В новогодишната нощ в истанбулския клуб „Рейна“ терористът от ДАЕШ Абдулкадир Масхарипов екзекутира 39 души, един от които полицай. Дни по-късно атентат пред съдебната палата в Измир бяха убити двама полицаи. Скръбната статистика в очакване на референдума не пречи на властта да отказва полемика за поправките в конституцията, напротив, щедро обещава сигурност, бъдеще и възход на икономиката. Управляващата ПСР започна кампания под наслова „Да“, а опозиционната Републиканска народна партия – с „Не“.

------

Анализът е подготвен от Агенция БГНЕС.

Анкара / Турция