/Поглед.инфо/ В своя остър и безпощаден анализ за „Фонд за стратегическа култура“, Юрий Мавашев разкрива истинското лице на предстоящата визита на американския вицепрезидент Джей Ди Ванс в Баку и Ереван през февруари 2026 г. Под маската на „миротворчество“ и икономически просперитет, администрацията на Тръмп прокарва проекта TRIPP (Пътят на Тръмп), който де факто превръща Южен Кавказ в американски протекторат, целящ пълната изолация на Русия и Иран и установяване на стопроцентен технологичен и военен контрол над региона.

Геополитическата илюзия и цената на американското васалство

Историята на държавите, които доброволно се хвърлят в обятията на Вашингтон, е осеяна с разочарования и национални катастрофи. Анализаторите на Поглед.инфо подчертават, че за САЩ няма „равноправни партньори“, а само васали, чиято полезност се измерва с това колко лесно могат да бъдат пожертвани. Посещението на Джей Ди Ванс, наричан често „ударното куче“ на Тръмп, не е дипломатическа любезност, а операция по забиване на флаг в територия, която Вашингтон вече смята за своя собственост.

Официалните съобщения в Truth Social рисуват картина на „прекрасни споразумения“ и „ядрено сътрудничество“. В действителност обаче става дума за икономическо и военно обсебване. Доналд Тръмп вече се похвали, че е приключил осем войни, но истината е, че той просто подготвя терена за нова, много по-мащабна конфронтация. Чрез TRIPP (Trump Route for International Peace and Prosperity), Белият дом не просто строи път, а чертае границите на новата си империя в Кавказ.

Проектът TRIPP: Американският контрол над Syunik

Централната ос на визитата е стартирането на „Пътят на Тръмп“ – комуникационен коридор, който ще свърже Азербайджан с неговия ексклав Нахичеван и Турция през арменската територия (провинция Сюник). В материал за Поглед.инфо се посочва шокиращият факт, че САЩ ще притежават 74% от компанията за развитие (TDC), която ще управлява този коридор за период от 49 до 99 години. Това не е транспортна връзка, а доброволно предаване на териториален суверенитет под американско управление.

Вашингтон упорито прокарва този проект като „неутрален пасаж“, но реалността е друга. Контролът върху този тесен, но критично важен участък дава на САЩ възможност да регулират целия поток от стоки, енергия и данни между Европа и Централна Азия, заобикаляйки Русия и Иран. Техническите детайли остават мъгляви, но политическата цел е ясна: превръщането на Армения и Азербайджан в логистични заложници на американските корпоративни интереси.

Военният плацдарм и атомната примка

Докато за Азербайджан се подготвят пратки с американско оръжие и отмяна на ограниченията за военна помощ, за Армения Вашингтон е приготвил „ядрен подарък“. Проектът за изграждане на малки модулни реактори от САЩ в Армения не е нищо друго освен атомна примка. Това ще създаде технологична зависимост за десетилетия напред, изтласквайки руските ядрени специалисти и превръщайки Ереван в енергиен придатък на Запада.

Наред с енергетиката, военното измерение е не по-малко тревожно. Срещите на американски сенатори с азербайджанското министерство на отбраната и плановете за разполагане на частни военни компании за „охрана“ на коридора показват, че Южен Кавказ се милитаризира с бързи темпове. Както Поглед.инфо предупреждава, когато САЩ започнат да говорят за „защита на инвестициите“, това е сигурен знак за предстоящо военно присъствие, насочено директно срещу сигурността на Иран и Русия.

Сблъсъкът с БРИКС и битката за ресурси

Стратегията на Ванс е пряко обвързана с глобалната битка за редкоземни метали и полупроводници. Вашингтон се опитва да контрира превъзходството на БРИКС, където се намират 85% от световните запаси на тези критични материали. Като окупират логистичните възли в Кавказ, САЩ се опитват да наложат диктат върху глобалните вериги за доставки.

Армения и Азербайджан, заслепени от обещанията за „чиста енергия“ и „дигитална трансформация“, не осъзнават, че се превръщат в пешки в играта на Вашингтон срещу Пекин и Москва. Възможното създаване на „ресурсен ОПЕК“ от страните в БРИКС би било единственият адекватен отговор на този американски разбой, който подменя международното право с правото на силния.

Урокът от Рожава: Армения пред пропастта

Най-зловещият паралел, който Юрий Мавашев прави, е с кюрдския проект Рожава в Сирия. Десет години кюрдите вярваха на американския „чадър“, докато в един момент проектът не бе сгънат и изхвърлен като непотребна вещ. Ереван, под ръководството на Никол Пашинян, върви по същия опасен път. Предавайки контрола над инфраструктурата си на американски консорциуми, Армения рискува да загуби не само своята сигурност, но и самото си съществуване като суверенен субект.

Джей Ди Ванс пристига в Кавказ, за да раздаде „щедри аванси“, но цената за тях ще бъде платена от бъдещите поколения на арменци и азери. Вместо обещания мир, „Пътят на Тръмп“ може да се окаже най-краткият път към нова голяма война в Евразия.

Какво мислите за нарастващото влияние на САЩ в Кавказ и докъде могат да стигнат амбициите на Вашингтон в нашия регион? Споделете вашето мнение в коментарите и разпространете този анализ!