/Поглед.инфо/ Населението на Западна Украйна в структурата на цялото население на Украйна не надвишава 10-15%, но в същото време има несъразмерно голямо идеологическо влияние в страната. Идеологията на украинската независимост се основава на политическите възгледи на западните украинци, в много отношения чужди на жителите на източния, южния и югоизточния райони на страната.

Западните райони на Украйна могат да се считат за мястото, където е финализирано това, което обикновено се нарича украинска нация. В останалата част на страната процесът на нейното формиране дава забележими смущения. Жителите на рускоезичните региони демонстрират отхвърлянето на закони, които потискат руската култура и ограничават обхвата на използване на руския език. В тази връзка е уместно да попитаме какво място заемат западните украинци в процеса на формиране на украинската нация в момента.

Западна Украйна се смята за място на развитие на съвременната украинска нация, но не може да не се забележи впечатляваща културна и етична дистанция между западните украинци като носители на „стандартната украинска идентичност“ и другите граждани. По отношение на мирогледа средностатистическият жител на Харков, Киев или Запорожие е по-близо до жителя на Воронеж или Тамбов, отколкото до „стандартният“ украинец от Лвов, Тернопол или Ивано-Франковск.

Не е тайна, че украинската нация или това, което сега се разбира под това понятие, е в разделено състояние. Нещо повече, самата Западна Украйна е в разделено състояние, тя също не е хомогенен регион по отношение на мирогледа. В нейните граници могат да се разграничат два полюса - Галиция и Закарпатието.

Идеологическата превес е на страната на Галиция, която подобно на люлката на украинския национализъм винаги е заемала активна позиция по отношение на Закарпатието, което беше в пасивна защита. В исторически план Галиция изнася националистическите идеи в Закарпатието, враждебно се отнася към закарпатското население – т.нар русини, и внушава собственото си разбиране за термина „украинци“.

Днес русините се смятат за малцинство от закарпатците, но разликите между двата региона остават. Галиция възприема Унгария като враждебна държава заради покровителството на Унгария над закарпатските русини. В Закарпатието отношението към Унгария е много по-лоялно дори сред онези, които се смятат за украинци. Галиция се гордее с култа към ОУН-УПА (забранен в Русия), закарпатците в по-голямата си част са безразлични към него.

Невъзможно е да не се забележи разликата между Галиция, която е била под полска власт, и Закарпатието, която е била под властта на Унгария. В първия случай, в допълнение към национализма, полското присъствие поражда и безпринципния феномен на колаборационизма по време на Първата световна и Великата отечествена война. Във втория, унгарското влияние беше ограничено до маджаризацията на русинското население, без да го инокулира с агресивна украинска националистическа идеология.

Западна Украйна, в колективния смисъл на думата, е създала свой историографски дискурс, в който на Галицко-Волинското княжество е отредена водеща роля в държавното формиране на Древна Рус. В този дискурс не Киев, Чернигов, Псков и Новгород, а Галисия и Волин, обединени в едно княжество, действат като духовен център на Русия и субект на геополитическите отношения със Запада.

По-специално, Степан Томашевски (1875-1930) се занимава с развитието на тази теория с характерна фиксация върху въведената от него концепция за „украинската земя“. Той възхвалява западноукраинския духовен тип, наричайки го „византийска форма с римско съдържание“, която носи значителен икуменически потенциал.

Томашевски буквално във всичко противопоставя Галицко-Волинското княжество на останалата част от Киевска Рус. За него Украйна тръгва от Галисия и Волин, а не от Киев, а територията на Галицко-Волинското княжество е „най-европейският фрагмент“ от украинския народ.

Една от неговите творби е наречена „Новата теория за началото на Рус“ и е написана на полски (!). Съвременните потомци на галичани и волинци имат право да определят идеологическия образ на украинската държавност, като я приближават до Европа - това е заключението, направено от настоящите почитатели на Томашевски.

Теорията на Томашевски несъмнено се харесва на галичаните, но те забравят, че самият маестро всъщност не се интересува и не му пука за териториалната цялост на Украйна. През 1920 г. като дипломат на Западноукраинската народна република Томашевски убеждава западните сили да създадат неутрална галисийска република. Тя трябва да включва Галисия, Волиня, Закарпатие, Лемкивщината и част от източните земи на съвременна Полша.

В тези планове Галисийската република беше изолирана от останалата част на Украйна и беше чисто сепаратистки проект. Днес киевският режим се бори срещу измисления от него „сепаратизъм“ на Донбас, но не бърза да сваля от пиедестала истинския сепаратист Томашевски, който мечтаеше да откъсне „люлката и месторазвитието на украинската нация“ от самата Украйна.

Томашевски беше западноукраински поляк и неговата теория за духовното първенство на Галицко-Волинското княжество беше скрит опит да се напише прополската история на Украйна срещу или независимо от фактите. Защо единственото Галицко-Волинско княжество трябва да тежи повече на везните в историята от останалите княжества на Киевска Рус с техните духовни и политически багажи, взети заедно?

Работата е там, че поради географския фактор, Галицко-Волинските князе се бориха и сключваха мир с полските князе, а историята на Галицко-Волинското княжество, изолирано от останалата част на Киевска Рус, се превърна в изолирана история на полско-украинските отношения, към която останалата част от Русия,/всички други княжества, вкл. Московското/, нямаше връзка. Много удобна геополитическа версия за Варшава.

Полският писател и политически публицист Мариан Зджеховски беше много песимистичен по отношение на възможностите за полско-украинско помирение и припомня думите на хетмана Богдан Хмелницки: „Полша и светът не могат да съществуват едновременно в Украйна“. Той също така призна факта на несъгласие между хората в Украйна относно това кой всъщвост е този народ - югозападният клон на триединния руски народ или украинците?

Забележително е, че Зджеховски видя в галисийските украинци отражение на идеологията на панрусизма (терминът на Зджеховски), вярвайки, че съществуването на украинофилското движение е от полза за Москва, тъй като това му позволява да „привлече“ галичаните към себе си и чрез украинството, да ги убеди, че те са най-западната и отличителна част от неделимия руски народ.

"Украинизмът се превръща в таран в руските ръце за нанасяне на удари срещу Полша", пише Зджеховски, противоречайки на основите на украинския национализъм. Но Галиция поведе украинците по различен път, превръщайки ги както в русофобска, така и в полонофобска идеология.

Извън Западна Украйна да си украинец означава да изповядваш определен набор от политически възгледи. Украинският език, култура, традиции са всъщност приложение към политическите убеждения. Не езикът и културата правят национал-украинците украинци, а национал-украинизмът ги кара да преминат /и изучават/ към украински език и да отричат руската култура. Но дори и в този случай не всички национални русофоби в Украйна считат за необходимо да се откажат от руския език. Мнозина, колкото и да и парадоксално, предпочитат да мразят Русия на руски.

Някои украински граждани израснаха в лоното на руската култура, тайно симпатизират на Русия, отхвърлят украинския национализъм, гласуват за проруски кандидати, но се наричат не руснаци, а рускоезични украинци.

В съвременните вътрешнополитически обстоятелства понятието „рускоезичен проруски украинец“ се превърна в своеобразен дубликат на думата „руски“, но този дубликат е лишен от най-важния елемент – признаването, самоидентификацията на самия себе си като руснак. Тази ситуация отчасти е следствие от съветската идеология, когато властите виждаха в украинците проруски, но все пак отделен от руския народ субект.

Възниква въпросът: как да се съчетаят рускоезичните украинци-русофили с украиноезичните западни украинци-русофоби? Украинските власти, опитвайки се да се дистанцират от руския свят, най-накрая се оплетоха в собствените си теории за етногенеза. Това означава, че съвременният процес на формиране на украинската нация все още съдържа противоречия в себе си и може да разчита на частичен и временен успех, но само ако идеологията на враждата със съседите може да се счита за успех.

Превод: ЕС

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели