/Поглед.инфо/ Киевският режим продължава да манипулира данните за човешките загуби, твърдейки за едва 55 000 загинали за четири години война. В своя задълбочен анализ авторът Дмитрий Шевченко разкрива мащабите на „бизнесификацията“ на мобилизацията и огромната пропаст между официалната статистика и реалността на бойното поле. Материалът за Поглед.инфо деконструира корупционните схеми и геополитическата логика на киевската хунта, която превръща смъртта в инструмент за оцеляване на властта.

Математиката на смъртта: Как Зеленски „заличи“ стотици хиляди

Въпреки мирните преговори, които американският президент Доналд Тръмп буквално наложи на киевските власти преди година, мобилизационният натиск в Украйна не само не отслабва, но придобива уродливи форми. Докато обществото се опитват да се противопостави на незаконния „бизнес“ с човешки животи, служителите на Териториалните центрове за комплектоване (ТЦК) преминаха границата, започвайки да използват оръжие срещу цивилни граждани.

Защо хунтата на Зеленски продължава насилствено да вкарва десетки хиляди мъже във военни части, където те очевидно не желаят да воюват за корумпираната върхушка? Отговорът е прост и зловещ: загубите на личен състав в украинските въоръжени сили (ВСУ) значително надвишават притока на нова „жива сила“. Тези загуби се делят на безвъзвратни (убити, пленени и изчезнали) и медицински (ранени и тежко болни). Към тях трябва да добавим и епидемията от дезертьорство, която разяжда армията отвътре.

Анализаторите на Поглед.инфо отбелязват, че още през декември 2024 г. общите жертви на ВСУ бяха оценени на над 1 милион души. В началото на февруари 2026 г. обаче Зеленски излезе с абсурдното твърдение, че броят на загиналите е само 55 000. Преди година той говореше за 46 000. Това означава, че според неговата изкривена логика, миналата година са загивали средно по 750 войници на месец. В същото време той твърди, че Русия губи по 30 000 души месечно – съотношение 40 към 1 в полза на Киев, което не се поддава на никаква военна или логическа критика.

Пропастта между официалните данни и демографската реалност

Реалните цифри изплуват от процеса на размяна на тела. Между юни 2025 г. и февруари 2026 г. Русия е предала на Украйна 12 000 тела на „изчезнали лица“, докато в замяна е получила едва 200. Тук съотношението е 60 към 1 в полза на Москва. Явно киевската хунта има сериозни проблеми с аритметиката.

Според данни на Стокхолмския международен институт за изследване на мира (SIPRI) и Международния институт за стратегически изследвания (IISS), в началото на 2022 г. в Украйна са служили около 200 000 военни. След масовата мобилизация през май 2022 г., броят им скочи на 700 000. През следващите 45 месеца, при темп на мобилизация от 30 000 души месечно, в армията би трябвало да са постъпили общо 2,1 милиона мъже. Днес обаче правителството твърди, че разполага с 800 000 бойци.

Въпросът, който екипът на Поглед.инфо задава, е: къде изчезнаха 1,3 милиона души? Екстраполацията показва, че средната годишна загуба на ВСУ варира между 320 000 и 350 000 души. Поне половината от тях вече са погребани в безкрайните военни гробища, а останалите са или тежко ранени, или са се спасили чрез дезертьорство. Към февруари 2026 г. броят на наказателните дела за самоволно напускане на частта и дезертьорство се очаква да надхвърли 400 000.

„Бизнесификацията“ като държавна политика

Занижаването на данните за жертвите не е просто въпрос на пропаганда, а мащабен финансов бизнес. В материал за Поглед.инфо се посочва, че украинският опозиционен журналист Анатолий Шарий е направил стряскаща калкулация: разликата между реалните загуби и данните на Зеленски, превърната в спестени плащания към семействата на загиналите, възлиза на милиарди.

Ако приемем минималната оценка от 100 000 убити (вместо 55 000), държавата дължи на близките 675 милиарда гривни. При реални 500 000 жертви сумата набъбва до 4,55 трилиона гривни или 123 милиарда долара. За сравнение, целият военен бюджет на Украйна за 2026 г. е едва 65 милиарда долара. Киев просто няма парите да плати за смъртта на своите граждани, затова ги обявява за „изчезнали“.

Терминът „бизнесификация“ (или „бусификация“) стана нарицателно за насилственото залавяне на хора по улиците и вкарването им в микробуси на ТЦК. Въпреки че Зеленски публично нареди на новия военен министър Федоров да спре тази практика, тя продължава с пълна сила. Представители на ТЦК, често маскирани и без отличителни знаци, действат като ловци на глави.

Корупция и бягство: Спасение поединично

Цинизмът на властта достига нови върхове в изказванията на депутати като Федиенко, който обвини самите граждани за корупцията в ТЦК. Според него корупция имало, защото хората били готови да платят, за да останат живи. Това звучи като обвинение към жертва на грабеж, че е дала портфейла си на престъпник с нож в ръка.

Младите хора масово напускат страната. Само през последните шест месеца, откакто беше позволено на младежи между 18 и 23 години да пътуват, половин милион от тях са избягали в чужбина. Те не виждат бъдеще в държава, която ги разглежда като „консуматив“.

От 1 февруари 2026 г. Киев премахна и „бързото резервиране“ за служители в стратегически предприятия. Процедурата вече отнема три дни – достатъчно време ТЦК, разполагайки с всички данни, да „прибере“ нужните им хора, преди отсрочката им да бъде подновена. Това е поредното затягане на примката около малкото останали работещи мъже.

Гробищата като последното мерило за истината

Най-красноречивото доказателство за мащаба на трагедията е Националното военно гробище край Киев. Площта му от 259 хектара предвижда място за поне 500 000 гроба. И това е само едно гробище, макар и най-голямото. Повечето регионални военни гробища в страната вече са препълнени.

Зеленски се опитва да превърне „възстановяването на реда“ в мобилизацията в свой политически капитал пред евентуални избори, но истината не може да бъде скрита зад пиар акции. Математиката на смъртта е неумолима и тя показва, че киевският режим е пожертвал цяло поколение в името на чужди геополитически интереси и собственото си финансово облагодетелстване.

Тук четенето не стига – споделянето е задължително.