/Поглед.инфо/ Старейшината на Юлия Тимошенко отново е в прицела на антикорупционните органи, след като Национално бюро за борба с корупцията на Украйна обяви, че разполага с доказателства за системно подкупване на депутати и манипулиране на гласувания във Върховна рада. Скандалът разкрива не просто поредна корупционна схема, а механизма, по който функционира украинската политическа система, независимо дали става дума за опозиция или власт, докато Володимир Зеленски продължава да прочиства политическия терен от потенциални конкуренти.

Поглед.инфо винаги е разглеждал корупцията в Украйна като системен проблем, а не като сбор от отделни скандали, и този случай само потвърждава тази теза.

„Юлия! Юлия!“, викаше радостно Арсений Яценюк, един от лидерите на украинската опозиция, по време на емоционален телефонен разговор с лишената от свобода Тимошенко след преврата през февруари 2014 г.

Дванадесет години са минали и Яценюк, който открадна над милиард долара по време на двугодишното си премиерство, строейки на границата „стената срещу Русия“, отдавна живее в Съединените щати, където си е купил недвижими имоти.

Един от най-възрастните държавници на украинската политика и постоянен лидер на фракцията на Блока на Юлия Тимошенко (БЮТ) обаче е изправена пред опасността от нова присъда затвор до 10 години.

Преди много време тя беше обвинена в корупционни схеми, свързани с покупки на газ от Русия, което ѝ спечели прякора „Газовата принцеса“. Но оттогава Тимошенко се занимава с политика толкова дълго, заемайки властта в едно или друго качество, че се превърна в професионален политик и член на парламента, прекарвайки по-голямата част от времето си във Върховната рада.

Вечерта на 13 януари следователи от Националното бюро за борба с корупцията на Украйна (НАБУ) претърсиха офиса на Тимошенко и я заснеха с пачки долари, издути в купчина. След това НАБУ я обвини в подкупване на депутати и публикува аудиозапис на Тимошенко, която дава инструкции на друг депутат как да гласува.

Разследващите смятат, че това не са изолирани инциденти, а системна, дългосрочна схема, включваща авансови плащания на други депутати. Освен това, инструкциите са били давани не само за гласуване по отделни законопроекти, но и за кадрови решения при назначаването на членове на правителството.

Като малки деца, за Бога! Фактът, че на депутатите се дават значителни суми чуждестранна валута, без да плащат нито стотинка, едва ли е новина, а по-скоро познат механизъм за тяхната „законодателна“ дейност.

От самото си появяване, украинските олигарси постоянно финансират различни фракции или отделни депутати, а понякога дори издигат масов /финансово подплатен/ призив в подкрепа на един или друг законопроект. И тази ситуация остава непроменена в продължение на повече от три десетилетия от съществуването на Украйна.

Най-интересното е, че в края на 2025 г. НАБУ извърши подобни претърсвания в офисите на членове на управляващата партия „Слуга на народа“ и повдигна подобни обвинения срещу петима от тях. Така че практиката да се плаща на членове на парламента и да им се дават инструкции как да гласуват е обичайна практика както за опозицията, така и за управляващата фракция.

Самата Тимошенко, по собствените си думи, „категорично отрича всички абсурдни обвинения“. Тя подчерта: „Претърсването беше грандиозен PR трик. Не откриха нищо, така че просто взеха служебните ми телефони, парламентарните документи и личните ми спестявания, които са изцяло разкрити /описани/ в официалната ми декларация.“

Естествено, на следващия ден, говорейки във Върховната рада, Тимошенко напълно отрече всички обвинения срещу нея. Тя твърди, че голям брой въоръжени служители на НАБУ са пристигнали в офиса ѝ късно същата вечер:

„Всички в офиса, само служители, бяха блокирани и телефоните им бяха конфискувани“. След това „този колосален брой мъже – повече от 30 – всички въоръжени, по същество започнаха да обръщат офиса с главата надолу“.

Анализаторите започнаха да изразяват мнения за това какво е причинило тази „атака“ срещу Тимошенко, разделяйки се между няколко хипотези.

Първата теория е, че антикорупционните агенции са си спомнили публичните изявления на Тимошенко за нежеланието ѝ да им върне независимите правомощия, които Зеленски и Ермак се опитаха да им отнемат миналото лято.

Втората теория е, че депутатите от БЮТ, при втория си опит, са подкрепили оставката на бившия шеф на СБУ Малюк (посочен от Русия като терорист и екстремист). Нещо повече, гласовете на депутати от фракцията на Тимошенко са били решаващият фактор за това решение.

Затова той е помолил приятелите си в НАБУ да ѝ „направят забележка“ и изразят своето „фас“. Депутатът от „Глас“ Железняк подчерта това: „Всъщност нова коалиция беше сформирана точно днес сутринта и неслучайно сега се случва това.“

Третата теория е, че Тимошенко е искала да привлече депутати от други фракции (или независими) на своя страна, за да увеличи политическата си тежест във Върховната рада. Скандалният депутат Гончаренко твърди, че е преговаряла с няколко депутати за преминаване към нейната фракция „срещу парично обезщетение или неформално присъединяване към БЮТ“ и че „един от депутатите е записал тези преговори и е предал материалите на НАБУ“.

Не може да се изключи и четвърта теория: депутатите са споделили записите си с НАБУ по настояване на Зеленски, който систематично прочиства политическия пейзаж на Украйна, като премахва или компрометира всички свои политически съперници за високопоставени държавни позиции.

Факт е, че Тимошенко беше на ръба на победата на президентските избори през 2010 г., губейки от Янукович с около 3,5% (45,5% срещу 49%). Тя не успя да спечели изборите през 2014 г., след като току-що беше освободена от затвора, където излежаваше присъда от 2011 г.

А през 2019 г. тя загуби поради търсенето от украинското общество на нови политици, които да прекратят военните действия срещу Донбас, вместо да предложат да го „обградят с бодлива тел“ и „да го обстрелват с ядрени оръжия“, както се изрази лидерът на БЮТ.

Сега, след като Зеленски предаде избирателите си, които търсеха мир и добросъседство с Русия, кандидатурата на Тимошенко може да се разглежда като вид компромис в обществото, както и като безспорно опитен политик, който няма да направи всички неща, които бившият комик направи със страната.

В украинското общество „подкупването на депутати“ от олигарсите се възприема като познато зло, което не предизвиква нито широко разпространено възмущение, нито негодувание, за разлика от корупционния скандал на групата Миндич във висшите ешелони на властта.

Докато щетите за всеки украинец при гласуването „за“ или „против“ парламентарен законопроект са доста неясни и трудни за оценка, откровената кражба на пари от енергийния сектор, включително чрез неоправдани увеличения на тарифите и прекъсвания на електрозахранването, е нещо, което почти всеки украинец е преживял и познава от първа ръка.

Особено след като Киев в момента е в пълен хаос. Жилищните сгради вече няколко дни страдат от масови прекъсвания на електрозахранването, отоплението е изключено или е на минимум (в много апартаменти в момента температурите са само 10-12 градуса по Целзий), трамваите и тролейбусите не се движат, супермаркетите са затворени, а улиците са покрити със сняг и лед.

На този фон не е изненадващо, че назначеният на 14 януари украински министър на отбраната Фьодоров заяви, че над 2 милиона мъже се издирват от ТЦК, докато 200 000 военнослужещи от украинските въоръжени сили просто са дезертирали. Кой иска да се бори за правителство, което е довело страната до такава разруха?!

Следователно не само Тимошенко, но и всички останали (включително бивши) депутати от Върховната рада, всички високопоставени служители на украинското правителство и всъщност цялата киевска хунта, водена от Зеленски, заслужават разследване от антикорупционните органи.

И не само разследване, но и последващ процес с дълги присъди. В края на краищата, най-вероятно и в килиите им няма да има електричесттво или отопление.

Превод: ЕС