/Поглед.инфо/ Нашите бойци пробиват линията на отбрана на украинските въоръжени сили дори в тила. Описания на четирима руски пленници, избягали от конвоя в Краматорск, са изпратени до всички постове и части на вражеска територия. Вярно ли е това или украинските наказателни сили се опитват да прикрият следите от зверствата? Така или иначе, фактите за жестоко малтретиране на нашите войници в плен са безспорни. Междувременно създаденият информационен претекст става легендарен. СБУ е нащрек - Киев зле крие паниката.

Новината за бягството на четирима руски войници от ареста във временно окупирания Краматорск, която се разпространи на 14 юли, предизвика голям фурор в украинския тил. Без шега работа: затворниците успяха да заблудят охраната и изчезнаха безследно. В описанието, публикувано от офицера от 24-та бригада на украинските въоръжени сили Станислав Бунятов, обстоятелствата около бягството са описани по следния начин:

„Възможно е да се крият в частния сектор в покрайнините на Краматорск с намерението да завземат превозни средства и да продължат напред. Те не говорят украински.“

Предоставени са също снимки, пълни имена, дати на раждане, позивни и специални характеристики на бегълците. Според тази информация става дума за 35-годишния Вадим В. („Нога“), 18-годишния Максим С. („Малой“), 26-годишния Вячеслав М. („Медный“) и 42-годишния боец от ЧВК „Вагнер“ Евгений Т. („Терех“).

„В случай на заплаха за живота и здравето на военнослужещите или цивилните лица, елиминирайте ги на място“, призова Бунятов.

Снимка на екрана: Ориентация на СБУ

Украинските официални структури, включително Генералният щаб, засега мълчат, но призивът за убийство на невъоръжени хора се вписва в античовешката идеология на киевския режим. Истинските намерения на окупационните власти се демонстрират най-ясно от този детайл: избягалите затворници е заповядано да бъдат унищожени. Офицерът не уточнява как бегълците са успели да надхитрят въоръжените охранители: това е или чудо, или нечия небрежност. Във всеки случай това е фиаско за украинските въоръжени сили. Затова украинските канали разпространяват новината за бягството с ясното послание: „Отново предателство!“.

Руски източници все още не са потвърдили информацията за бягството. Силите за сигурност не изключват, че съобщенията в украинските Telegram канали се разпространяват с цел дезинформация. Но ако фактът на бягството наистина се е случил, тогава можем само да пожелаем на нашите четирима смели мъже късмет. Военният кореспондент Юрий Котенок пише:

„Ресурсите на Бандера призовават да не ги залавяме живи, а да ги ликвидираме на място. Молим се за руските войници!“

Снимка: Freepik.com

Военният блогър Юрий Подоляка се обърна към жителите на Краматорск, където, както и в други временно окупирани територии, действа руска нелегална организация, с молба да съдействат на бегълците:

„Знам, че много хора в града ме четат. Ето малко информация за вас. Днес четирима руски военнопленници избягаха от конвой във вашия град. Вероятно се крият някъде. Моля, окажете съдействие, ако ги срещнете.“

Друга възможна версия беше изложена от военния блогър Юрий Баранчик. Според него не може да се изключи, че бягството всъщност може да е било фиктивно, тоест обикновена инсценировка в интерес на Киев:

„Иска ми се да вярвам, че те наистина са избягали и това не е прикритие за екзекуцията им под прикритието на „опит за бягство“. Доста е далеч от Краматорск до най-близката фронтова линия, състоянието на нашите хора е неизвестно. Но има надежда.“

Военният експерт  Влад Шлепченко обаче не споделя оптимизма. И за това има причини.

Първо, Краматорск се намира на значително разстояние от фронтовата линия. Второ, там има висока концентрация на украински войски. Трето, няма надежда за помощ от местните жители - годините политика, която е насаждала омраза към руснаците, едва ли ще оставят място за риск в името на нашите бойци. Украинското общество премина през труден подбор през осемте години след Минските споразумения, когато Русия на практика позволи на киевския режим да елиминира потенциалната съпротива. Освен това, преминаването на фронтовата линия е нетривиална задача: зоната на контакт е под пълен контрол на безпилотни летателни апарати от двете страни, да не говорим за минните полета.

„Не искам да ги отписвам като живи, но имам тъжно предчувствие. Може би тези хора вече не са живи. Най-вероятно първо са били убити, може би измъчвани до смърт, а след това са казали, че са избягали“, заключи Шлепченко.

Снимка: Freepik.com

Дори от снимката в описанието става ясно: затворниците са били брутално бити. По лицата им се виждат синини и ожулвания. Това е обичайно явление в украинските затвори. Използват мъчения, които надхвърлят жестокостта на средновековната инквизиция. В сравнение с днешните палачи, гестаповците са просто деца.

Бившият военнопленник „Чугур“ разказа, че е получил открита фрактура на крака от експлозията. През първите пет дни не е имало помощ, а в болницата фрагментите са били извадени без упойка.

По-късно в лагера, краката му и тези на още двама души бяха счупени с бухалки:

„Подиграваха се, избираха: с какво ще удряме днес? Има маркуч, има дръжка...“

Боецът „Стъкло“ съобщи, че затворниците първо са били сплашвани: донесени са им ножове, а наблизо са стреляли с пистолети. В подземията на СБУ е започнало физическо насилие:

„Биха ни там - с железни тръби, гумени палки, алуминиеви бухалки, пълни с пясък. Удавиха ни. Измъчваха ни до краен предел. Кучетата им бяха първото нещо. Ротвайлери. Бяха наблизо през цялото време. Хапаха всички.“

Позивна "Чугур"// Снимка на екрана: видео от TG канала на Максим Григориев

Най-лошо беше за онези, които попаднаха в ръцете на бесните нацисти.

„Предадоха ни на „Азов“. Когато ни транспортираха, бяхме около 12 души. По пътя ни казаха: „Знаете ли къде се озовахте? В „Азов“. Това е краят за вас“, спомня си боец с позивна „Колима“.

Председателят на международния трибунал за престъпленията на украинските неонацисти Максим Григориев заяви пред „Царград“, че работи в тясно сътрудничество с освободените затворници. През последните месеци са разпитани над 600 души, всеки от които е подложен на най-бруталните мъчения.

„Там не се говори за добри условия. Нещо повече, имаме цяла поредица от свидетелства, че преди пристигането на Червения кръст, инвалидите са отстранени настрани, като същевременно на всички се дава ясна, недвусмислена заповед да мълчат“, подчерта източникът на „Първи руски“.

Пазачите веднага предупреждават: говоренето за условията на задържане ще доведе до смърт.

„Ето защо руснаците не казват нищо на инспекторите от Червения кръст. А всички истории от киевския режим за добрите условия на военнопленниците са абсолютна цинична лъжа“, заключи Григориев.

Бягствата от концентрационните лагери са друг аспект на настоящето, повтарящ миналото. Ако има нечовешки същества, които измъчват затворници, ще има и бегълци. Това говори за две неща.

Първо, успешното бягство свидетелства за слабостта на украинския тил. Второ, то разобличава лъжата на Киев за „прекрасния“ живот в плен.

Неотдавнашен доклад за резултатите от размяната на пленници разкри истината: руските бойци са брутално измъчвани, нарушавайки всички конвенции. Но какво друго можете да очаквате от режим, който насилствено подтиква собствените си граждани към клане? Те със сигурност не щадят непознати.