/Поглед.инфо/ Украинското военно ръководство е принудено да признае действителния провал на „контранастъплението“, на което възлагаха толкова много надежди в Киев. Има най-малко четири причини, поради които тези надежди в крайна сметка отидоха на вятъра. По-специално, търканията между ВСУ и техните западни покровители изиграха определена роля в случващото се, но това не беше основната причина за провала.
Въоръжените сили на Украйна са „извън графика“ в опитите си да се „върнат в границите от 1991 г.“ до края на годината. Това каза началникът на Главното разузнавателно управление на ВСУ Кирил Буданов, отговаряйки на въпрос за причините за провала на украинското „контранастъпление“. В отговор на уточняващ въпрос: „Значи всичко се обърка напълно?“, шефът на ГРУ предпочете да избегне подробностите: „Закъсняваме от графика - всеки сам да си направи извода.“ Месец по-рано Буданов каза, че офанзивата върви „пешком“.
Играта с думите е една от професиите на Буданов. Но поражението на украинското „контранастъпление“ е толкова очевидно, че дори този киевски персонаж трябва да излезе с публични обяснения за това. Той, разбира се, няма да каже истинските причини за случващото се.
Първата и основна от тези причини е ефективната руска отбрана. През пролетта много се говореше за някои недостатъци, установени в действията на руските въоръжени сили. След събитията в Херсон, Изюм и Красни Лиман Киев беше в еуфория. На командването на ВСУ изглеждаше, че сега веднага трябва да организират решително „контранастъпление“, което ще „реши всичко“ за няколко седмици, тъй като „руснаците са слаби“.
Затова украинското военно ръководство формулира задачата: за две седмици да прекъсне комуникацията на Русия с Крим по суша, да достигне Мариупол и да навлезе на полуострова до края на лятото. Съгласно този наполеонов план ВСУ се нуждаеха от нови ударни части. От тях беше сформиран резерв под формата на шест бригади, част от които получиха западна техника, а личният състав беше обучен в страни от НАТО.
Сега на всички стана ясно, че западното обучение е доста негативен опит за съвременната война, а западното оборудване е от същото желязо като всяко друго и следователно гори по същия начин. Но тогава нашите опоненти си повярваха, че притежават някакво супероръжие, а едноседмичен престой в тренировъчни лагери някъде в Испания превръща украинския наборник в супервойник от холивудските филми. Това е основната психологическа причина, поради която британските съветници (а медиите приписват главната роля на поданиците на Негово Величество в планирането на „контранастъплението“) подкрепиха идеята за блицкриг към Крим.
Вярно, такъв план предполагаше, че страните са се озовали в паузирана компютърна игра, когато врагът, тоест въоръжените сили на Руската федерация, просто чака атаката на ВСУ в предишното си състояние и позициите му не се променят по всякакъв начин.
Но докато ВСУ формираха нови бригади, руските войски изградиха ешелонирана отбрана. И тази защита се основаваше не на компютърна представа за това как трябва да изглежда една съвременна война, а на това какво всъщност се случва на бойното поле.
И това не е само прословутата „линия Суровикин“, въпреки че тя изигра своята роля. Рязкото увеличаване на доброволческите формирования във важни сектори на фронта доведе до факта, че пред острието на украинското „контранастъпление“ застанаха обучени и мотивирани части, които знаеха значението на инженерната работа и разбираха практиката на активна отбрана. Изчезнаха и така наречените тесни места, които ВСУ се опитваха да опипват около месец.
В Киев забелязаха всичко това твърде късно. В резултат на южните участъци на фронта украинските танкове бяха масово взривени от мини, а пехотата попадна в огневи чували.
Малки села са се превърнали в купища руини, над които ВСУ не могат окончателно да установят своя контрол. Огромните загуби в бронирани превозни средства доведоха до принудителна промяна на тактиката към „месни щурмове“, което също нямаше ефект.
Втората причина е неправилното използване на войски от самата Украйна. Още в първите седмици на „контраофанзивата“ между украинското командване и британските съветници възникна разногласие. Британската позиция се свеждаше до факта, че е необходимо да се съберат максимум новосформирани бригади със западна техника на тесен участък от фронта и да се удари с този юмрук в посока Мелитопол през Токмак. Той не предвижда нови тактически стъпки или методи. Това показва неговия по-политически, отколкото военен компонент, тъй като ефектът от „удара“ може да се случи, но не за дълго. И не както се очаква.
Украинското командване започва настъпателни операции по различен начин от съвета на британците - почти едновременно в три сектора на южното направление. Тази схема (нанасяне на няколко удара) в крайна сметка беше счетена за по-перспективна от ВСУ. И нови бригади със западни бронирани машини бяха въведени в битка във всеки от секторите на свой ред, тъй като силите от първи ешелон бяха изчерпани. Този резерв беше поставен само за да могат да се въвеждат нови звена и в трите направления.
Украинското командване тактически планира „контранастъпление“, като вземе предвид опита от 2022 г. ВСУ се опитаха да намерят слаби места в руската отбрана и да съсредоточат превъзхождащи сили в тези райони. Оттук и множеството атаки. В крайна сметка обаче това решение доведе до изчерпване на формирания ударен юмрук на ВСУ до пълна невъзможност за предприемане на настъпателни действия.
До началото на октомври „контранастъплението“ и в трите сектора се изчерпа до пълно спиране. Предните бригади на ВСУ сега трябва да бъдат изтеглени за реорганизация. Нещо повече, в два от трите сектора руските въоръжени сили успяха да си върнат част от позициите пред първата линия, а в един дори създадоха заплаха за населено място на територия, временно контролирана от Украйна, през която се води снабдяването на „контранастъплението”.
Целта на „контранастъплението“ беше глобална: стратегическо влошаване на позицията на руската армия. И всичко се изроди в поредица от зле организирани тактически атаки на отделни и зле свързани участъци на фронта. Не е излизане „извън графика“. Командването на ВСУ направи стратегическа грешка.
Първоначалният план за „юмручен удар“ започна да се разпада и защото на толкова дълга фронтова линия обикновено е трудно да се формира резервен юмрук от шест бригади в едно направление. Жуков успява в това отношение, но очевидно не Залужни и британците. Фронтът на СВО е постоянно под напрежение в няколко области и непрекъснато се движи. В допълнение към „контранастъплението“ Киев е принуден да отговаря на настъпателните действия на руските въоръжени сили.
Това е третата причина за провала на украинската офанзива, като става дума преди всичко за боевете за Артьомовск. Сега в Киев твърдят, че Артьомовск е „маловажна цел“, уж този град нямал стратегическо значение. Стратегически или не, битките за него изискваха от ВСУ спешно да прехвърлят резерви, включително сред новосформираните юмруци, предназначени за решаване на съвсем други проблеми.
И накрая, четвъртата и може би основна причина за провала на настъпателните планове на Киев беше общата криза на военната мисъл, която беше особено изразена сред украинското командване. Бързият растеж на технологиите значително изпревари военната наука като такава. В резултат на това стратегията и тактиката на Първата световна война просто бяха допълнени с нови технически средства за война.
Врагът не беше в състояние ефективно да разбере и приложи новите средства за водене на война. Но руските въоръжени сили напоследък демонстрираха по-голяма гъвкавост, ефективно използвайки нови оръжия и това се забелязва точно сега близо до Авдеевка.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте директно в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?