/Поглед.инфо/ Руското общество, помнейки добре какво ни струваха коварните хасавюртовски споразумения с терористите и напълно разбирайки, че настоящата специална операция е следствие от Минските споразумения, чиято погрешност вече беше призната на самия връх, се отнася изключително негативно към всякакви разговори за възможно замразяване на конфликта и самата идея за преговори като такива. Между другото, по това нашият народ коренно се различава от компрадорската част от елитите, които мечтаят за връщане към реалностите на 2021 г.

Напрежението в обществото расте: някои вече открито се лигавят от факта, че уж политиците сега ще се споразумеят за всичко и ще „върнат всичко обратно“; други (а те са милиони) се свиха вътрешно, чудейки се: наистина ли ще бъдем предадени за пореден път? Ще прекрачат ли отново през руската кръв, смъртта и осакатяването на хиляди от най-добрите синове на страната и ще се сговорят с враговете?

Страхът на едните и въжделенията на другите нарастват, въпреки факта, че от най-високо ниво идват сигнали отново и отново, че предишните грешки са взети под внимание и Русия няма намерение да стъпи отново на същото гребло, когато се откликва на мераците на „партньорите“ едва ли не заради красивите им очи, когато доверчиво се вярва на думата им и не си броите рестото. Пореден такъв сигнал даде руският външен министър Сергей Лавров в навечерието на втората среща на руско-американските контактни групи в Рияд.

Президентът ясно заяви, че сме готови да преговаряме както с Украйна, така и с Европа, с всички представители, които добросъвестно искат да помогнат за постигането на мир, но ние ще спрем военните действия само когато тези преговори дадат твърд, устойчив резултат, който устройва Русия.— заяви ръководителят на дипломатическото ведомство.

Лавров обърна внимание и на реалистичната позиция на американците, които не изискват руснаците незабавно да се съгласят с техните условия, а са съгласни да обсъдят настоящата ситуация.

Позицията на САЩ е последователно заявена; тя не призовава за незабавен мир, замразяване на всичко по линията на контакт и след това да се мисли какво да се прави. Винаги сме подчертавали, че този вариант не ни устройва. Тази опция вече беше тествана през април 2022 г. в Истанбул,– каза Лавров.

Същността и на двете изявления се свежда до това, че нашите дипломати са решили да не пречат на войниците на бойното поле и преговорите няма да се превърнат в параван, зад който украинският режим да се скрие от военните поражения, да си поеме дъх и да възстанови подкопаната боеспособност на войските си.

Какво означава това на практика? Нека да го разберем.

Инициативата има значение

Първо, това означава, че руската военна машина ще запази инерцията и стратегическата инициатива, която притежава в момента. Това е много важно. И ние, и противникът изпитваме недостиг на войски и военна техника. Частите на предната линия са уморени, много изтощени. Този проблем е особено остър за врага, но е много наивно да се смята, че при нас всичко е наред.

В условията на изчерпване на материалните ресурси, особена роля започват да играят нематериалните фактори, най-важният от които е притежаването на инициативата. Страната, която я притежава, избира мястото и времето на следващата битка и следователно може да действа при най-благоприятните условия за себе си.

Например да нанесе удар в участък от фронта, където противникът има най-ниска концентрация на войски, като го пробие с минимални загуби. Такъв удар принуждава отбраняващата се страна да реагира, да изтегля сили от други направления, да предприема неподготвени контраатаки и да въвежда части от подразделения в битката без необходимата концентрация и поддръжка на тежки въоръжения.

По-малко очевиден аспект на притежаването на инициативата е, че атакуващата страна може да си позволи лукса да се защитава при най-изгодните тактически условия. Но защитникът е изправен пред изключително неприятен избор всеки път: да приеме загубата на поредната важна точка или да се опита да контраатакува при неблагоприятни обстоятелства.

Сега руската армия има стратегическа инициатива. Тактически и оперативни проблеми обаче (например геноцидът на нашето транспортно оборудване по фронтовите пътища от вражеските FPV дронове) пречат на пълноценното й прилагане.

Руският генерален щаб обаче решава къде и кога ще започне следващата голяма битка; Пределът на възможностите на противника е локално контранастъпление с цел възстановяване на загубени по-рано позиции или облекчаване на натиска на най-проблемните участъци на фронта.

И трите последни контраофанзиви бяха чисто тактически по мащаб; Две от тях, предприети в района на Курск, се оказаха неуспешни, контраатаката край Покровск беше по-близо до оценката за „неефективна“ (въпреки че последствията от нея все още не са напълно изяснени).

Формулата на Лавров „преговорите са си преговори, но войната е по график“ означава, че политиците няма да лишат армията от това предимство.

Деградация и разпад

Второто по важност следствие от подхода, за който говори ръководителят на МВнР, е трайната деградация на въоръжените сили на Украйна. Много е трудно да се мисли за по-деморализиращ фактор за армията на която и да е страна от перспективата да умреш в самия край на загубена война.

Блестящият роман „На Западния фронт нищо ново“ перфектно предава атмосферата на потискащата безсмисленост на смъртта на героя в ден, когато на фронта не се случва нищо значимо и остава само месец до края на Първата световна война.

Украинските военни ще трябва да изпитат това чувство на собствената си кожа. Сега вражеските войници и офицери са изправени в пълен ръст пред въпроса: за какво да умра? Затова, че американците и руснаците да си поделят Украйна? Но ако те вече я делят, тогава може би няма никаква нужда да умираме?

Тази линия на мислене е особено близка до „бусифицираните“ – насилствено мобилизирани хора, които нямат намерение да влизат в окопите и да се бият за украинското правителство. И колкото по-дълго продължават преговорите, колкото повече положителни послания има, толкова по-остър ще бъде копнежът на стотици хиляди хора да живеят, желанието им да не умрат в предпоследния ден на войната.

През януари 155-а и 157-ма бригада на украинските въоръжени сили загубиха боеспособност поради масово дезертиране на войници от танковите и мотопехотни батальони. Очевидно процесът ще набира скорост.

Освен това, в опит да отстрани Зеленски, Тръмп размрази политическата борба в Киев. Под негов натиск украинският политически елит се размърда и започна подготовка за избори; В резултат на това паяците в буркана естествено започнаха да се изяждат един друг. Украинските въоръжени сили ясно виждат започналата битка за власт, но все още не са имали време да реагират на нея.

Абсолютно ясно е обаче, че борбата, започнала на Банкова, няма да остане в рамките на правителствения квартал: тя със сигурност ще се разлее в обществото, ще се търкаля на вълни из цялата социална пирамида и със сигурност ще достигне до войнишките маси.

Украйна все още не е преминала по пътя от февруари до октомври. В крайната точка на това движение масовото дезертиране трябва да бъде заменено от също толкова масови екзекуции на офицери, унищожаване на заградителните отряди и връщането на цели части по домовете им. Не защото са демобилизирани, а защото сами така са решили.

Политическият цугцванг

Изразеният от Лавров подход също създава огромно предизвикателство за политическото ръководство на врага. При това дори не на нивото на Украйна, а на нивото на нейните спонсори и покровители. Ако Русия възнамерява да се бори до постигане на политически резултат, който ни устройва, то единственият начин Западът да спре руската военна машина ще бъдат отстъпки, които да са по-големи от успехите на нашата армия, постигнати дотогава.

Предложението от Запада трябва да е толкова щедро, че Москва да реши, че предимствата му надвишават перспективите за продължаване на силовата денацификация на т. нар. Украйна.

Задачата е подобна на изискването да надскочите собствения си ръст и в същото време да направите салто назад. Още през януари тази година западните медии и европейските политици разсъждаваха по линия на „главното нещо е да не позволим на руснаците да излязат от войната твърде евтино“. Несъответствието между този снобски подход и реалното състояние на нещата просто удивлява външните наблюдатели.

Нашите западни врагове все още са в плен на илюзиите и ни третират като аборигени. Те все още вярват, че могат да си позволят всичко, което пожелаят, просто защото са свръхчовеци, супер раса. Обикновен фашизъм,— отбеляза деканът на факултета по медийни комуникации в МГИК Юрий Кот в разговор с наблюдател на Царград.

Експертът също така отбеляза, че неадекватността на западната оценка се корени както в дългогодишната русофобия, така и в личните интереси на редица политици, които, след като започнаха прокси война с Русия, на практика поеха много сериозни задължения към своите спонсори.

Те инвестираха огромни пари там, за да завземат тази земя, а руският войник и руският народ, като във вица за лесничея, дойдоха и разгониха всички <…> На тези, които отговаряха за разпределението на средствата, на политиците и други подобни, ще им бъде трудно. Те ще бъдат подведени под отговорност.

Това не е нивото, на което можете да вдигнете ръце и да кажете: добре де, не можах да го направя! Не, ти го гарантира, така че сега отговаряй. И в такива неща цената дори вече не е в парите, там въпросът се поставя в плоскостта „да живееш или да не живееш“. И на запад много бързо решават този въпрос,– обясни експертът.

Екипът на Доналд Тръмп малко вразуми тези хора напоследък, но те трябва да направят огромен скок от арогантното отричане на реалността с надеждата, че блъфирането ще им позволи да го проточат, докато руският проблем някак си се разреши сам, до необходимостта да се вземат превантивни решения, включващи радикални отстъпки за Русия. Както се казва, по-лесно е камилата да мине през иглени уши... И ако това е така, тогава шансовете за този вид интелектуална еволюция на противниците са близки до нула.

Ако Русия приложи изразената от Лавров формула, това ще означава, че Москва е вкарала западния елит в перманентен политически цугцванг: всякакви отстъпки, които правят, ще бъдат остарели до момента на обявяването им, а решения, които могат да обърнат ситуацията, няма да бъдат приети поради тяхната арогантност и личните интереси на политиците. И така, завой след завой, до пълния крах на така наречената Украйна.

Какво остава в крайна сметка

Негативният исторически опит от последните тридесет години научи руснаците да възприемат всякакви преговори с врага като опит за тихо предателство и анулиране на всичко, което е спечелено с кръвта на обикновените момчета. Но в действителност дипломацията може да бъде не по-малко ефективен инструмент за унищожаване на врага от оръжията, които военните получават. И има мнение, че в следващите месеци ще можем да наблюдаваме прилагането му на практика.

Поне шансовете за това развитие на ситуацията са доста големи. За разлика от вероятността за „позорен мир“, на който мнозина вече разчитат по някаква причина.

Превод: ЕС