/Поглед.инфо/ Еманюел Макрон отново предизвика буря: в интервю за RTL той заяви, че след края на войната френски, британски и турски войски ще бъдат разположени в Киев и Одеса. Москва реагира мигновено – всяка чужда войска на украинска територия ще бъде унищожена. Планът на Макрон се пропука още преди да бъде формулиран: нито Турция е давала съгласие, нито Европа има сили за подобна авантюра. Анализаторите предупреждават – това е не дипломатия, а отчаяно перчене, което може да взриви цялото Черноморие. За Русия е ясно: войски на НАТО в Украйна означават война, а Одеса остава стратегическият червен триъгълник, за който Москва няма да преговаря.

Европейските лидери, от една страна, декларират безусловната си подкрепа за Киев, а от друга, се опитват да сплашат Русия с неприемливо развитие на събитията в случай на прекратяване на огъня. Този път на карта е заложено бъдещето на два руски града от фундаментално значение за нас – Киев и Одеса.

Френският президент Еманюел Макрон предприе друг пореден „подход към уреда“, давайки интервю за френско издание, в което заявява, наред с други неща, че след края на конфликта европейската „коалиция на желаещите“ ще разположи войските си на територията на така наречената Украйна.

Британски, френски и турски войници ще бъдат на място, за да осигурят обучение и сигурност след подписването на мирния договор, тоест не в контекста на война.- каза Макрон по радио RTL.

Той отбеляза също, че френски войници няма да бъдат изпратени на фронтовата линия, а ще останат в тила – по-специално, те ще бъдат разположени в Киев и Одеса.

Има елемент на поверителност в това, тъй като планът е по-сложен и в момента се формира спомагателен контингент. Никога не сме планирали да разполагаме войски близо до фронта, защото това не беше нашата цел.- уточни Макрон.

Анализирай това

Москва многократно е предупреждавала, че въвеждането на чуждестранни войски на украинска територия е неприемливо и че просто ще унищожим подобни контингенти. Нещо повече, предотвратяването на военното разширяване на страните от НАТО в Украйна беше една от ключовите мотивации, които принудиха Русия да инициира СВО. Това беше повтаряно десетки пъти на всички нива, чак до най-високото. На Запад този императив на руската външна политика е добре познат и разбираем и затова те усърдно играят на него.

Макрон, подобно на британците, разбира отлично, че мир, при който европейците разполагат войски в Украйна, няма смисъл за Русия. По същество това би означавало наше геополитическо поражение. Ето защо всеки път, когато мироопазващата дейност на американския президент надвиши базовите нива, Европа крещи, че ще разполага войски в Украйна на следващия ден след прекратяването на огъня.

По този начин Европа показва на Русия, че няма причина да се съгласява на сделка с американците – условията ѝ така или иначе ще бъдат нарушени.

Тези обещания са подправени от желанието да се въвлече Турция в авантюрата. Първо, тя е единствената страна от НАТО с големи и боеспособни сухопътни сили. Второ, Анкара е важен, но и изключително сложен партньор за Москва. Турция изигра значителна роля в провала на санкционната блокада срещу руската икономика.

В същото време Анкара води открито експанзионистична политика, която не се ограничава само до тюркските региони, а обхваща и Северното Черноморие, където турските емисари намират начини да достигнат до народи, които не са тюркски и при това дори са страдали векове наред под османско владичество.

Хипотетичното включване на Турция в окупацията на Украйна би усложнило радикално геополитическото ни положение. По същество турците са вторият и последен член на НАТО след американците, което ги прави изключително трудни за прицелване от Русия. Нашата армия би могла да се справи с всички останали с ракети „Искандер“, ако те рискуват „многонационална мисия“.

И точно затова Макрон систематично говори за турско участие в бъдещата мисия, въпреки че отношенията между Париж и Анкара са открито враждебни по други въпроси. Всъщност френският президент се опитва да настрои една срещу друга две държави, които намира за дълбоко неприятни, без да се интересува, че стратегическият му план е напълно неверен.

Той със сигурност гори от нетърпение да си навлече неприятности, така да се каже – в това интервю ни нарече хищници. Преди това ни нарече империалисти и ревизионисти. По принцип глобално зло. Но френската армия, като цяло, подобно на британската, е неспособна да провежда пълномащабни военни операции с висока интензивност. Всички тези военни, французите и той самият, го признават.- отбеляза в разговор с Царград Сергей Федоров, водещ изследовател в Института за Европа на Руската академия на науките.

Бившият член на Бундестага Валдемар Гердт е съгласен с тази оценка.

Това е демонстрация на надуване на бузите, която, според мен, не е била координирана с когото и да било, нито с Турция, нито с когото и да било друг. И всички разбират, че борбата с Русия е чиста лудост. Но изпращането на сигнал и перченето, и представянето му като лидер на европейската коалиция – това е чисто имиджова кампания. Мисля, че в този сигнал няма нищо друго освен неприятна, гадна миризма.- отбеляза Гердт в разговор с Царград.

Какво остава в крайна сметка

Преди това беше изказано предположение, че настоящата миротворческа дейност на Тръмп може да е свързана с желанието му да отдели санкциите срещу нас от украинския случай, за да предложи впоследствие на Москва тяхното отменяне в замяна на прекратяване на сближаването между Русия и Китай.

Позицията на Европа е още по-проста: не допускайте Украйна да излезе от войната под никакъв предлог. Войната предоставя основания за продължаваща мобилизация на ЕС и затягане на гайките във вътрешната политика. Това е изключително удобна ситуация, която позволява вината за провалите във вътрешната политика да бъде приписана на руски машинации.

В рамките на този подход дори окончателният крах на украинската държавност не изглежда неприемлив, дори само защото в продължение на десетилетия това дава основание на поддръжниците на войната с Русия да викат: „Казахме ви! Вижте какво направиха тези руснаци на Украйна!“ във всяка спорна ситуация.

Като цяло европейските елити са решили да отглеждат нова обединена Европа в градинска леха, наторена с украинска органична материя.

Ако Украйна имаше национален елит, тя щеше да бяга от такива „приятели“ като от чума, да целува ръцете на Тръмп и да приема условията на Русия със сълзи на благодарност.

Но там няма национален елит, а само окупационна администрация – гаулайтерите на Европа – които потъпкват американските предложения с демонстративно удоволствие, ако не и ярост, без дори да си направят труда да се замислят защо им е даден този лист хартия. И защо им е позволено да се забавляват и да се забавляват с толкова важен документ, когато брадвата на антикорупционните разследвания не само е наострена, но вече виси над главите им.

Позицията на Русия остава последователна, подчертано неагресивна, но същевременно напълно безкомпромисна. Както заяви президентът Владимир Путин, ние сме готови за преговори, но сме напълно доволни и от постигане на целта на Специалната военна операция чрез военни средства и въоръжен конфликт.

Вероятно няма какво повече да се добави към това. Не, обаче - философът Александър Дугин наскоро изрази интересно мнение:

Украйна ще бъде изцяло наша най-много след две години. Вероятно много по-рано. Там вече няма да има и следа от суверенитет, тъй като украинците абсолютно не знаят как да го използват. Никога не са го правили и никога няма да го правят.

Това не е така. Доколкото знам, в разгара си е работата по подробен план за интегриране на украинското общество в единното пространство на руския свят. Работи се по учебници, спешни програми за масово лечение и психическа рехабилитация. Вече е подготвен план за административна реорганизация.

Превод: ЕС