/Поглед.инфо/ В Гуляйполе започна спешна евакуация на техниката. Няма резерви за удържане на града, а руските части са достигнали покрайнините му, подготвяйки се за щурм. Военните кореспонденти прогнозират бърз срив на цялата фронтова линия, който по мащаб може да надмине падането на Покровск. Междувременно в самия Покровск ВСУ продължават безплодните си контраатаки, вкопчвайки се в руините с цената на огромни загуби.

Тези събития повдигат сериозен въпрос за несъответствието между героизма на войниците на фронтовата линия и работата на тиловите служби, които не са в състояние да осигурят на войските проста и надеждна техника.

Евакуацията на Гуляйполе

Както се очакваше, руските сили започнаха издирване на логистичните средства на украинските въоръжени сили в района на Гуляйполе. Тук те не използват почти нищо по-тежко от пикапи. Изглежда, че сцената, на която станахме свидетели малко преди войските ни да влязат в Покровск, скоро ще се повтори. Според някои съобщения евакуациите в града вече са започнали.

По някаква причина това село, с прашните си улици, пълни с гъски, отдавна се нарича град. Бях там през 2014 г. и бях шокиран и скандализиран от хората в техните плетени, домашно изработени дрехи, боядисани с анилинови бои. Не съм виждал нещо подобно от детството си.

Едва ли нещо се е променило там от 2014 г. насам - сън, упадък, патриархат, тачанки в мъглата, Батко Махно и Лев Задов, возещи се на въртележката и стрелящи с маузери в небето. А небето над Дивата степ е толкова високо, сякаш Господ е решил да ни покаже всичко, на което е способен.— пише военният кореспондент на „Комсомолская правда“ Дмитрий Стешин.

Междувременно, украинският инсайдер „Резидент“ споделя информация от Генералния щаб: Сирски е наредил евакуация на техника и материали от Гуляйполе поради липса на резерви – украинските въоръжени сили няма да могат да удържат града. Запорожкият сектор, казва той, е един от най-трудните и вражеският Генерален щаб не е в състояние да реагира навреме.

Военният блогър Юрий Подоляка добавя, че след пробива на река Янчур, украинските въоръжени сили са се надявали, че руската групировка „Восток“ ще се концентрира върху Гуляйполе, отлагайки фланговата атака. Няма обаче причина да се вярва на това – части на 5-та армия са се приближили на 2 километра от Гуляйполе и се готвят за щурм, докато десният фланг, с 36-та армия, бързо заема горските пояси западно от Ровно и Рибне, напредвайки към долината Ганчур. Ако запазят инерцията си, скоро ще достигнат реката и ще се опитат да я форсират.

Дали украинските въоръжени сили имат силата да се противопоставят на това, скоро ще стане ясно. Мисля, че до края на тази седмица много неща ще станат по-ясни по този въпрос.— отбелязва Подоляка, намеквайки за предстоящ повратен момент.

„Военна хроника“ разглежда дългосрочната перспектива: ако отбраната на украинските въоръжени сили в Орехов се срине до пролетта, проблемите ще бъдат по-сериозни, отколкото след Покровск. Натискът през Малая Токмачка е само част от плана; акцентът е върху фланговите атаки, а не върху директното щурмуване.

След преминаване на Покровское и заобикаляне на Гуляйполе ще се отвори оперативно пространство. Групировката „Изток“ е доказала способността си да поддържа инерцията и ако съседите ѝ натиснат от юг близо до Орехов, южната отбрана на украинските въоръжени сили ще се срине в сектор с размерите на няколко Бахмута. Тогава ВСУ няма да имат друг избор, освен по чудо да задържат настъплението, за да избегнат загубата на левия бряг чак до Днепропетровск.

ВСУ все още се боричкат в Покровск.

Междувременно украинските въоръжени сили все още се борят в Покровск, но вече се досещат: градът е напълно изоставен – „с всичките му развалини, счупени тухли, парчета стъкло и остатъци от боеприпаси“, както се изразява военният кореспондент Юрий Котенок. Устойчивостта на украинската армия е водена от гняв и омраза – към руснаците, към законното правителство. Хора умират в руините и няма никакъв смисъл от това.

Контраатаките тук са безсмислени – врагът се е вкопчил в разрушени крепости под артилерийски, дронов и минометен огън. Този път не води доникъде. Всяко подразделение на украинските въоръжени сили е обречено; включването на още резерви е еднопосочна улица без реална цел, нито политическа, нито военна, нито човешка логика. Да докажем на руснаците, че Покровск не е тяхен, не е земя на Донбас?

С какво да го докажат? С куршум в челото, с парче шрапнел под сърцето?— пита Котьонок.

Въпрос на късмет е: кой ще излезе жив от това „хазарско казачество“ и кой ще бъде погребан в земята по молба на Киев. За повечето от хванатите в капан това е първото им подобно „вълнуващо приключение“. Признаването на реалностите от киевския режим се проточи и генералите от украинските въоръжени сили не се интересуват колко ще оцелеят в котела. Те повтарят безсмислената си съпротива от страх, липса на съвест и личен интерес, добавя Юрий Котенок:

Да, винаги съжаляваш хората. Но не съжаляваш враг, който бушува в пристъпи на русофобия. Те самите са избрали пътя на деградацията и израждането.

Къде са продуктите на отечествения военно-промишлен комплекс?

На свой ред известният военен експерт Владислав Шуригин коментира скорошно видео на влизането на нашите части в Покровск под прикритието на мъглата.

Но не самото настъпление привлече вниманието му, а екипировката: пристигащите бойци нямаха нито едно бройка стандартно военно оборудване – „само домашно приготвени „тачанки“ в стил „Лудия Макс“ – преустроени джипове и коли, и мотоциклети“. Това повдига въпроса: къде са продуктите на военно-промишления комплекс?

Войната продължава вече почти четири години... Те продължават да поръчват всякакви бронирани динозаври от автомобилните чудовища на военно-промишления комплекс – огромни и тромави, струващи астрономически суми, с които дори не могат да се доближат до оръдиен изстрел от линията на съприкосновение, защото ще бъдат незабавно унищожени. Красиви играчки за ариергарда и военната полиция.— добави Шуригин.

И фронтът свързва двата края както може: доброволци и войници изкупуват стари УАЗ-ки, Лади и мотоциклети от пазарите за употребявани автомобили със собствени пари и ги преработват целево за своите нужди. Така те печелят Победата.

Месомелачката в Купянск

В Купянско направление численото превъзходство на руската армия става все по-очевидно. Упоритостта на украинските въоръжени сили се сблъсква с методично изтощение. Генерал Михаил Драпатий, командир на украинските въоръжени сили в Харковска област, по думите на Юрий Подоляка, упорито се опитва да изпълни заповедите на Зеленски и продължава „месните щурмове“ в югозападните и южните части на Купянск. Хората биват хвърляни в месомелачката.

Според Подоляка, руската пехота се опитва да избегне директен бой с тези „щурмови отряди“, където украинските въоръжени сили са събрали най-боеспособните и мотивирани бойци от всички подразделения. Малките пехотни групи използват тактика, вече доказана в Покровск: когато врагът започне да разчиства улица, нашите войски просто се преместват на друга и след това се връщат – украинските въоръжени сили нямат с кого да се задържат там и често просто игнорират заповедите.

Междувременно, с всяко прочистване (или разполагане на пехота към опорните пунктове), врагът понася загуби от нашите дронове. Това означава, че щурмовите му части постепенно биват унищожавани.— подчертава Подоляка.

В същото време руските сили непрекъснато въвеждат нови пехотни контингенти в града. Нашето командване, както разбира блогърът, просто чака украинските въоръжени сили да се изтощят напълно в опитите си да „почистят Купянск от нас“ и едва тогава ще окупират града напълно.

И точно това е случаят, когато численото предимство е от значение,— заключава той уверено.

А контролът над наскоро освободеното Двуречнское отваря пътя към Колодезное — най-важният бастион на противника в този сектор, чиято загуба украинските въоръжени сили няма как да възстановят. След като бъде освободено, Колодезное ще се превърне в отлична база за по-нататъшни настъпателни операции в Купянското направление.

Превод: ЕС