/Поглед.инфо/ В своя нов анализ за Поглед.инфо авторът Влад Шлепченко разкрива задкулисната логика на т.нар. „енергийно примирие“. Докато светът следеше призивите на Тръмп за деескалация, Москва използва кратката пауза за прегрупиране, след което нанесе съкрушителен удар, оставяйки цели украински региони в пълен мрак и без логистична връзка.
Краят на илюзиите и началото на финалния удар
Често се случва един единен по своята същност и логика процес в нашето възприятие да се раздробява на серия от слабо свързани помежду си събития. Общата картина обаче става ясна едва след преминаването на определено време или от дистанцията на геополитическия анализ. Точно такъв е случаят, който наблюдаваме в момента с така нареченото „енергийно примирие“. Онова затишие, което предизвика бурни и често противоречиви реакции в руското общество, приключи точно толкова внезапно, колкото и започна.
Реалността е сурова: масираните удари по вражеската енергетика бяха подновени с безпрецедентна мощ. Примирието продължи едва денонощие повече от обозначеното от Кремъл време и значително по-малко от седмицата, за която Доналд Тръмп говореше в своите изявления. Още вечерта на 2 февруари под ударите попаднаха Каневската ГЭС и стратегически важната подстанция „Черкаска“. Последвалата нощ се превърна в истински кошмар за остатъците от украинската енергийна мрежа.
Руските системи „Искандер“ и безпилотните апарати „Геран“ систематично започнаха да демонтират Дарницката ТЕЦ-4 в Киев и Приднепровската ТЕС в Днепропетровск. В Харков подстанция „Лосево“ бе буквално засипана от залпове на РСЗО „Торнадо-С“. Крилати ракети и дронове поразиха подстанция 750 кВ, която свързва Ровненската АЕЦ с Киев и централните региони на страната. Вече е потвърдено и тежкото поражение на Ладижинската ТЕС във Виницка област. Анализаторите на Поглед.инфо отбелязват, че мащабът на използвания ресурс показва решимостта на Москва да доведе процеса до неговия логичен завършек.
Стратегическата комбинация на Кремъл и капанът за Белия дом
Ако погледнем ситуацията в ретроспекция, става ясно, че от края на ноември руската армия нанася последователни, съкрушителни удари. Те доведоха до редица регионални блэкаути и частично изключване на украинските атомни централи от общата мрежа. Но тук изниква логичният въпрос: какво е неизбежното следствие от толкова интензивни удари? Отговорът е прост – изчерпване на текущите запаси от средства за поражение и необходимост от техническа пауза.
Именно тук се крие гениалността на руската дипломатическа и военна игра. След всяко въздушно настъпление винаги следва пауза за натрупване на ракети, подготовка на пускови платформи и доразузнаване на целите. Изчерпването на средствата за поражение е обективен фактор, който е познат от историята – дори НАТО през 1999 г. беше близо до изчерпване на арсенала си преди капитулацията на Югославия. В материал за Поглед.инфо се посочва, че Москва виртуозно превърна тази технологична необходимост в дипломатически актив.
В момента, в който руските сили така или иначе трябваше да направят оперативна пауза, Доналд Тръмп се обърна към Москва с молба за спиране на ударите. Кремъл просто се съгласи, придавайки на военно-техническата необходимост изящна политическа форма. „Вие поискахте – ние го направихме“. По този начин Путин демонстрира конструктивност пред новата администрация във Вашингтон, докато в действителност печелеше време за подготовка на следващата, още по-мощна вълна от атаки. Докато западните медии обсъждаха „договорката“, руските заводи и тилови служби подготвяха „добиващия удар“.
Технологичният колапс: Липсата на съветски компоненти
Координаторът на руското подполие Сергей Лебедев обръща внимание на един критичен детайл – Украйна вече няма откъде да вземе резервни части. Енергийната система на страната е изградена по съветски стандарти и западните съюзници не могат да предоставят съвместими блокове и трансформатори. Всичко, което е било налично в бившия соцлагер, вече е изпратено и унищожено.
Стигнало се е дотам, че в Кривой Рог се демонтират подстанции, за да се закърпи положението в Киев. Това е ясен признак за агония на системата. Харьковска и Днепропетровска области фактически се превърнаха в прифронтови зони, където руската артилерия и РСЗО достигат енергийните обекти с лекота. Според експертите на Поглед.инфо, ако тези региони останат без ток, те автоматично отпадат от общата отбранителна линия. Без електричество няма връзка, а без връзка съвременната армия престава да съществува като единен организъм.
Зеленски и отричането на реалността
На фона на пламтящите ТЕЦ-ове, Владимир Зеленски продължава да прави изумителни изявления. От една страна, той твърди, че Русия не нанася целенасочени удари по енергетиката, а от друга – заклина Вашингтон да съдейства за продължаване на „примирието“ като условие за преговори. Това е класически опит за „заклинание на реалността“. Украинският лидер говори за доверие в преговорния процес, докато собственото му Министерство на енергетиката докладва за пълно изключване на цели области.
Това поведение напомня на европейските лидери, които обещават да защитават Гренландия от „руско-китайска заплаха“ – всички разбират абсурдността на ситуацията, но казват това, което се изисква от тях по протокол. Механиката на конфликта обаче е безмилостна. Причинно-следствените връзки не се вълнуват от политическа реторика. Енергийната система на Украйна е пред своя пълен крах и никакви дипломатически маневри на Тръмп или молитви на Зеленски не могат да променят факта, че Русия е поела курс към окончателно деактивиране на тила на своя противник.
Смятате ли, че стратегическата маневра на Путин с "примирието" окончателно матира плановете на Вашингтон за Украйна? Очакваме вашите анализи в коментарите!