/Поглед.инфо/ Как изглежда „връщането към независимостта“?

Херсонските „ждуни” /от ждать,чакам- б.пр./ – така започнаха да се наричат тези жители на населени места в Херсонска област, които от началото на СВО се смятат за „жертви на окупацията”, активно или пасивно се съпротивляват на присъствието на руснаците, на референдума за присъединяването на Херсонска област към Руската федерация, отказват да приемат руско гражданство, саботират дейността на цивилните структури (например образователната система или медицинската помощ), и чакат своето „спасяване“ от Киев.

И сега дойде "спасяването". Като начало Киев няколко месеца обстрелваше цивилни обекти в Херсон, Нова Каховка, Гола Пристан, Берислав и други градове, убиваше цивилни, сред които имаше и достатъчно ждуни, и накрая под фанфарите на Всеукраинския телемаратон , „спаси“ областния център и дясната част на Херсонска област.

Тези, които са гледали, ще си спомнят как немалка част от жителите на Херсон радостно галопираха на централния площад, размахвайки „жовтоблакитни“ флагове, прегръщайки се с весеушниците и предавайки на СБУ списъци на онези, които „са сътрудничили с руснята“. Десетки същества, които доскоро разграбваха руската хуманитарна помощ и се усмихваха на руснаците, сега без страх открито пишат доноси за съседите си, пращайки ги на смърт и мъчения, с които вече започна да блести „свободният Херсон”.

Областният център на Херсонска област, където значителна част от населението е не само етнически украинци, но и потомци на имигранти от Западна Украйна (семейства на бивши членове на УПА забранена в Русия), беше своеобразен маркер на украинската рефлексия върху специалната военна операция (СВО). И трябва да се признае, че Херсон оправда своята „хохлятска същност“, умножена по бандеровщината, внушена на населението. Десетки терористични актове, активно нелегално движение, доброволни шпиони, изливащи информация за руската армия за няколко хиляди гривни - това са все херсонците. По-точно част от тях, макар и не малка.

„Хохлятската същност“ обаче не е само завистлива омраза към „Кацапите“. В по-голяма степен това е прословутото „А нас пък за шо?“, Когато внезапно се спуква балонът на очакванията и се рушат плановете.

„Освобождаването“ донесе на ждуните /чакащите/ това, за което не бяха готови. Не само руското правителство, не само армията, напусна Херсон, електричеството също напусна, като взе със себе си водоснабдяването и отчасти отоплението.

С водата стана толкова трудно, че в редица градски райони, след като са стояли на опашка за питейна вода, за да, извинете, промиват тоалетните си, „ждуните“ сега отиват до Днепър за вода.

Липсата на ток принуди "спасителите" да организират пунктове за зареждане на мобилни телефони и точки за раздаване на интернет. Между другото, струва си да припомним, че електричеството в града беше „занулено“ не само от руснаците (по време на изтеглянето тук-там нещо беше взривено), но и от украинската ДРГ, която на 6 ноември взриви няколко стълбове поред на далекопреносната електрическа мрежа, през която се е доставяло електричество в града от север.

Пак тогава в Херсон стана зле с хуманитарната помощ, която руснаците раздаваха много и щедро. На 18 ноември в Киев с патос беше изпратен „първият следокупационен влак“ за Херсон, но пред украинските хуманитарни комплекти се извиват огромни опашки от тези, които нямат достатъчно храна, „ждуните“ правят скандали на опашките.

В социалните мрежи се разпространяват много видеоклипове, където жителите на Херсон са възмутени от раздаването на зърнени храни, варива и тестени изделия, защото „няма на какво да ги готвят“: няма ток, има прекъсвания на газа и има недостиг дърва за огрев в южните руски степи.

Освен това „спасението“ поднесе на жителите на Херсон още една неприятна изненада: Киев, не позволявайки на „ждуните“ да се порадват на своето „връщане към независимостта“, незабавно започна мобилизационни мерки. На Херсонските мъже започнаха да раздават призовки на партиди, за да компенсират огромните загуби, случили се поради тяхното „спасяване“.

И херсонската публика веднага започна да вие: „спасителите“ буквално заявяват, че „херсонците са длъжни да платят шестмесечния си престой под руските окупатори с престоя си на фронта“. Между другото, тук ждуните веднага започват да си спомнят, че „москалите не са ги взели в армията“, а приказките по тази тема са киевска лъжа. Зеленски, който зарадва ждуните с рекламно посещение в Херсон, веднага ги определи като пушечно месо.

И жителите на града бяха предупреждавани за всичко това, когато се организира евакуацията на цивилни, но някой се надяваше, че „всичко ще се разреши от само себе си“, а някой чакаше „своите украинци“.

Сега ждуните трябва да свикнат с липсата на светлина, топлина, комуникация. Трябва да свикнете с дневния ред и с факта, че артилерийските позиции ще бъдат разположени в дворовете на жилищните сгради с всички произтичащи от това последствия и едва ли тези нововъведения ще предизвикат обществения ентусиазъм, който украинските медии показаха на целия свят на „деня на освобождението“ на 11 ноември.

И още нещо. Трябва добре да знаем, че наред с евакуираните в Крим, Донбас и други руски региони си тръгнаха и много „ждуни“ - тези, които ГУР и СБУ „изпратиха за евакуация“. Те ще се покажат.

Превод: ЕС

ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Когато видите знака "фалшиви новини", това означава, че тази статия е препоръчително да се прочете!!!

Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com