/Поглед.инфо/ От няколко дни Украйна подлага Донецк на особено ожесточен артилерийски обстрел. В тези обстрели сега участват западни артилерийски установки. Всеки ден се убиват цивилни и е невъзможно да се разбере чудовищната логика на тези атаки. Въпреки това тази логика съществува, както и начин да ги спрем.

През последната седмица нивото на обстрел от украинска артилерия по жилищните райони и гражданската инфраструктура на Донецк и като цяло на цялата агломерация се повиши до рекордно равнище. Това не се е случвало от 2014-2015 г. В Донецк само за ден загинаха 10 души, бяха обстрелвани различни квартали на града, съборен е цял блок със залп украински "Град". Картата на ударите в понеделник обхваща почти целия милионен град, включително задните и централните райони, които дори в най-трудните времена не са преживели подобно нещо.

Възниква разумен въпрос, ако говорим за осигуряване на сигурността на ДНР, тогава защо фронтовата линия не е отдалечена толкова много от Донецк, че това да изключи използването на оръдия артилерия и РСЗО в градските райони от страна на Украйна?

Първо, този участък от фронта, който директно граничи с град Донецк и агломерацията, е най-укрепен от украинска страна. Винаги е бил пренаситен с тежка артилерия и РСЗО. На някои места (Маринка, Курахово, Пески, летището) украинските позиции са на почти километър от границите на града. И за да спрат обстрела със сигурност, трябва да се отдалечат на 100 километра, което всъщност означава достигане до Днепропетровска област на Украйна.

Второ, никой не е планирал да щурмува челно района. От самото начало Донецкият участък на фронта не беше посоката на основната атака. На това се основава стратегията за оперативно обкръжаване, което трябва да доведе до образуване на котли в статични укрепени райони на ВСУ. Донякъде абсурден и емоционален беше опитът на милицията на ДНР да пробие фронта при Маринка, който се натъкна на прословутото бунище, което украинците укрепваха от осем години. След двуседмични опити да бъде превзето или заобиколен, фронтът при Маринка се стабилизира.

На трето място, от 2014 г. украинската тактика се основава на широкото използване на артилерия и РСЗО, тъй като има изключително голямо количество такива на разположение на ВСУ. Тоталното бомбардиране на всичко, което се движи, беше и си остава единствената налична тактика за ВСУ. Както и през 2014-2015 г. те хвърляха снаряди по населените места в Донбас и сега продължават да го правят.

И накрая, преди няколко месеца въоръжените сили на Украйна се подготвяха за настъпателна операция в Донбас. А в Донецк и Луганск се готвеха не само за обстрел, а като цяло за улични битки в един милионен град.

Защо ВСУ изразходват толкова голям брой снаряди за обстрел на градски райони и цивилна инфраструктура, което е безсмислено от военна гледна точка?

Терорът е най-познатото и до голяма степен вярно обяснение. Тормозещият артилерийски огън по жилищни райони винаги и по всяко време е бил изключително средство за терор, тоест трябва да всява страх у цивилното население, да подкопава социалната и политическата стабилност и да разлага вражеските войски, които изпитват безпокойство за своите роднини в тила. Въз основа на дефинициите на ООН такива атаки не се различават от „нормалните“ терористични практики като убийства иззад ъгъла, взривяване на обекти в тила или вземане на заложници.

Но мащабът на обстрела на цивилни обекти, съществуващи във ВСУ, не може да бъде причинен само от нуждите на терор и пропаганда.

Също така не всичко може да се обясни с банална омраза, въпреки че има много факти за умишлено удряне на селища въз основа на принципа „Мразя москали“. По-скоро командирите на въоръжените сили на Украйна по принцип не смятат жителите на Донбас за хора, чийто живот си струва да бъде защитен.

Може да се предположи, че украинските войски искат да провокират руските въоръжени сили и милицията на ДНР към остри фронтални настъпателни действия срещу добре укрепените позиции ВСУ при Донецк и край Авдеевка чрез удари по инфраструктурата на града. Това е точно това, което съюзниците усърдно избягват.

Възможно е част от украинското командване, включително командващият артилерията на централния участък на фронта, да планира това. Но обстрелът на града не води до никакви социално-политически сътресения в ДНР. Дори не че всички вече са свикнали с него: жителите на Донецк са готови да търпят още малко до пълна победа. Осем години чакане, останаха още малко.

Съществува и мнение, че огромната маса украинска артилерия, съсредоточена около Авдеевка, просто няма какво друго да прави. И тук всички психологически фактори действат наведнъж - от ежедневна омраза до отмъщение и терористична специфика.

Така изглежда, че става дума за някакъв натрупващ се ефект, в който се сливат пропагандни маневри, тактическа разпуснатост и етническа омраза, преливащи от националните батальони и ВСУ. Може да няма смисъл от всичко това, освен ирационално желание да се нанесе колкото се може повече болка, зло и разрушения на врага.

Отделен разговор е ролята на западните далекобойни оръдия, които бяха доставени от ВСУ и в известно количество достигнаха до залпови позиции. На първо място става дума за американските 155-мм гаубици M777, които получиха прозвището „трите топора“ в Донбас. Не са малко: според различни източници – повече от 110. Повечето от тях са доставени директно от САЩ и им липсва цифрова система за насочване, която да позволява използването на високоточни активни снаряди „Екскалибур“. Така че това е просто голямо оръдие.

Американците се опасяваха, че руската армия може да плени такава гаубица заедно с цифрова система за управление на огъня. Но имаше съобщения, че Канада, уж по-приятелски настроена към Украйна, е предала на въоръжените сили на Украйна четири копия на „трите топора“ с цифрова система и определен брой „Екскалибур“. А уж новият електронен софтуер позволява изстрелване на прецизни високоточни снаряди на разстояние до 70 километра. Трудно е да се провери тези доклади, но изглежда, че Канада едва ли би се решила на подобен акт, заобикаляйки позицията на Пентагона.

Според някои доклади именно „трите топора” водят хаотичен огън по жилищните райони в Донецк.

В същото време вече има загуби на американски оръдия от обратен контрабатареен огън с руски боеприпаси „Краснопол“. Министърът на отбраната Сергей Шойгу в колегията на министерството във вторник, 7 юни, каза, че вече са унищожени 21 единици гаубици M777. Ако въоръжените сили на Украйна са готови да изразходват скъпи западни оръжия за хаотичен огън по цивилни цели, това е техен проблем. Русия, от друга страна, натрупва полезен опит в действителното противодействие на съвременната американска артилерия.

Може да има само един отговор от страна на съюзниците. Докато основните сили на ВСУ в сектора Донецк-Авдеевка не бъдат обкръжени и не са изгубили възможността за снабдяване отвън, е необходимо методично и последователно да се разбиват позициите на вражеската артилерия. Има увереност, че в близко бъдеще проблемът с обстрела на Донецк все пак ще бъде решен.

Превод: В. Сергеев

ВАЖНО!!! Фейсбук ни ограничава заради позициите ни! Споделяйте  в профилите си, в групите и в страниците и по този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще достигат до алтернативната гледна точка за събитията!?