/Поглед.инфо/ Най-близките хора на украинците изобщо не са руснаците, а поляците. Поне такова мнение, според социолозите, е най-популярното в украинското общество днес. Забравиха ли украинците дългогодишната вражда с поляците, клането във Волиня и претенциите на Варшава към Лвов?

Киевският международен институт по социология публикува резултатите от изследване с гръмкото заглавие „Историческа памет“. В проучването социолозите се опитаха да разберат мнението на украинците по редица болезнени въпроси: 8-9 май, гладът, дали Украйна е била колония на Русия, с която УПА воюва по време на Великата отечествена война. Като цяло, опит да се обобщи повече от 20 години работа: тези проблеми бяха във фокуса на държавната пропагандна машина, подхранваща разделението, което стана основата на гражданската война в Украйна.

Но един проблем се откроява особено. Все пак за УПА и Гладомора се говори и се обсъждат. А тук е прясно. „Според вас с кой народ украинците са исторически най-тясно свързани?“

Сред вариантите са поляци (63% от анкетираните смятат, че този народ е най-близък), руснаци (12%) и още шест (от 0 до 2%). По някакъв неизвестен начин американците, живеещи на другия край на Земята, се промъкнаха във вариантите. Но няма евреи, които са живели предимно в западните части на Руската империя - тоест главно на територията на съвременна Украйна. Като цяло, случай, когато в една фраза самият питащ казва нещо за себе си, което не е искал да каже.

Но нека самите евреи говорят за евреите. И ще се съсредоточим върху руснаците, поляците и причините за такава внезапна полонофилия в отговорите на украинците.

Умиротворяването на Украйна. Как се правеше през ХХ век?

От една страна, трудно е да се изненадаме, че едва 12% от украинците наричат руснаците исторически близък народ. Може би дори това е много в сегашните условия. Социолозите обслужват опорки, спуснати им от клиенти (офисът на Зеленски?). Получена е заповед за полско-украинска дружба - правим приятелство.

Добре, нека поговорим за приятелството. През XVIII век Полша не само губи своята независимост, но също така е разделена между три империи. След Първата световна война поляците възвръщат своята независимост. Но радостта e донякъде помрачена от факта, че една война беше заменена от друга: тиха война с украинците.

Апогеят на тази война e Волинското клане - клането на мирни поляци от украински националисти през 1943 г. Но клането се случва след повече от двадесет години. А и такива събития не се случват изневиделица.

Има една малко известна страница в историята на поляците и украинците – „Умиротворяването в Източна Малополша“. Ако не навлизате твърде дълбоко в въпроса, тогава в обновената Речпосполита украинците се оказват с правата на бедни и необичани роднини. Освен това, силно орязани откъм гражданските права. Например, за украинец беше нереалистично да направи кариера като държавен служител в Полша.

Но кариерата е половината от бедата. Когато след Рижкия мирен договор (1921 г.) западните украински земи са отстъпени на Полша, страните от Антантата поставиха редица условия на поляците. Украинците трябваше да получат свобода на религията, възможност да получат висше образование в собствени университети и средно образование в училищата; културна, а в бъдеще – национална автономия. Като цяло, за същото, което политиците на Украйна и Руската федерация се опитаха да договорят на междудържавно ниво след разпадането на СССР. И каквото украинските политици обещаха на руското население на Украйна в началото на 90-те години.

Нужно ли е да казваме, че нищо от това не е направено? Например във Волиня през 1923 г. само 11% от училищата са с преподаване на украински (а 77% от населението на Волиня са украинци).

1920 г. в тогавашна Източна Полша се вдигат постоянни стачки и антиполски демонстрации, сблъсъци с полицията и войските. И дори опити за убийство на висши служители: 1921 г. - опит за убийство на президента Пилсудски в Лвов, 1924 г. - опит за убийство на президента Войчеховски във Варшава.

В отговор полското правителство преследва политика на полонизиране на Малополша чрез разпределяне на земя на ветерани от войната. Тяхната негласна задача беше да се превърнат в опора на местната власт. Тази ситуация не се харесва на украинците на средна възраст, особено след като много от тях самите са воювали. Затова през 20-те години на ХХ век в днешните западни украински земи назрява протест. Скоро се формализира в създаването на ОУН.

Вярно е, че към момента на създаването на ОУН вече е израснало следвоенно поколение млади украинци, на които дори действията на ОУН изглеждат недостатъчно ефективни. И въпреки че самата ОУН провежда военно обучение на млади хора, тези младежи преминават към активни действия (саботаж, палежи на имоти, прекъсвания, грабежи) без разрешение на лидерите на ОУН. Одобряват ги вече постфактум, за да не губят доверие.

Поляците не остават длъжни. Отговорът стават действия за сплашване в региони с украинско население (поне 800 села, поне 50 акции биват повторени). Те привличат не само полицията, но и армията. Десетки украинци са убити, други четири хиляди са ранени с различна тежест. Около пет хиляди са арестувани.

Войската и полицията разбиват и опожаряват къщите на най-активните подстрекатели, селските библиотеки. Свещениците също го отнасят. И не винаги неоснователно: един от тези свещеници-активисти е Андрей Бандера, бащата на бъдещия лидер на ОУН.

„...Ако не беше умиротворяването, тогава в Западна Украйна щяхме да имаме въоръжено въстание, за потушаването на което щяха да са необходими оръдия и дивизии войници“, оправдава се полският вътрешен министър Фелициан Славой-Складовски.

Най-вероятно той е прав. Националистите разчитат на подкрепата на Германия, която използва ОУН за подривна и разузнавателна дейност и снабдява националистите с оръжие и пари. Може би затова никой не се кара особено на поляците за умиротворяването, въпреки че е представено на Обществото на народите за разглеждане. За виновници са признати ОУН и УВО.

Така и продължава: терорът в отговор на терора, дебютът на Степан Бандера в началото на 30-те години на миналия век, нашумялото убийство на министъра на вътрешните работи на Полша Бронислав Перацки... Клането във Волиня е само върха на този айсберг на историческото "приятелство" на двата народа.

Пълно отричане на неукраинското

Взаимната враждебност, разбира се, не е родена в началото на 20-те години. Мнозина се отнасят с ирония към Тарас Шевченко - и напразно. Обобщение на полско-украинската дружба е дадено в стихотворението му „Към поляците“. Малко по-подробно и много по-правдиво - в романа-поема "Хайдамаки", който описва въстанията на украинското население на десния бряг на Днепър през 1730-1750 г.

След 200 години нищо качествено ново не се е случило в отношенията между двата народа: националистите четат Тарас Григориевич и се борят за независимост по неговите „наръчници“. Освен това през XIX век нациите излизат на арената на историята. А именно нациите в произведенията на великия писател (поляци, московци, евреи) постоянно се появяват като пречка по пътя на украинеца към свободата, щастието и независимостта.

Да, може би самият Тарас Григориевич би се хванал за главата от такова тълкуване на неговото наследство. Но, за съжаление, през ХХ ти век подобни тълкувания попадат на плодородна почва.

След още сто години, веднага щом имигрантите от Западна Украйна започват да идват на власт във вече независимата украинска държава, виждаме повторение на историята. Само че сега самите украинци започват културен и езиков (а след това и обикновен) терор срещу руснаците в Украйна. Шансът за умиротворяването на Украйна през 2014 г. беше пропуснат. И сега на дневен ред е умиротворяването е сто пъти по-жестоко и кърваво от 30-те години на миналия век.

Както и да е, поляците наистина не са чужди за украинците. Но ако украинците се страхуваха да се разтворят в поляците, тогава исторически руските региони на Украйна криеха още по-голяма заплаха за тях - те не позволиха на условния Остап да бъде суверенен господар в собствената си колиба.

„Украинизмът, който иска да победи, трябва да осъзнае, че неговата идея трябва да се основава не на частично, а на пълно отричане на чуждото“ (Дмитрий Донцов). Не е изненадващо, че само за 15 години това отричане „еволюира“ в насоките на УПА: „...Нека половината от 40-милионното украинско население остане – в това няма нищо лошо“. Пълно отричане на неукраинското, иначе няма как.

Следователно тези два конфликта - полско-украинският и сегашният руско-украински - са идентични по същество. Те се основават на желанието на украинците за пълно отделяне от съседите, изграждане на нация и държавност.

Фактът, че украинските власти днес се опитват да прековат от поляка добър приятел на украинец, също е съвсем очакван. Първо, те знаят, че по този начин ще подразнят руснаците. Второ, това е 100-годишна рецепта за Антантата. Нали не мислите, че всичко това (училища, университети, автономия и т.н.) е поискано от Антантата от симпатии към украинците? Не, те видяха, че украинците имат всичко това и дори повече в Украинска ССР.

Трето, онези малцина, които познават добре историята на Украйна, помнят много добре, че Русия и Полша потушават на хайдамаците ръка за ръка. Както и умиротворяването на УПА двеста години по-късно. Всички останали не знаят нищо за умиротворяването и хайдамаците. Но те знаят как да пуснат телевизора, където постоянно говорят за това, че Полша е голям приятел на Украйна.

Това ще продължи точно до първото искане на Полша за "Източните креси". Все по-малко е съмнението, че такова искане ще се отправи. Даже румънците вече се пробват.

Превод: В. Сергеев

Гласувайте с бюлетина № 14 за ЛЕВИЦАТА и конкретно за 11 МИР Ловеч с водач на листата Румен Вълов Петков - доктор по философия, главен редактор на 'Поглед.Инфо' и в 25 МИР-София с преференциален №105. Подскажете на вашите приятели в Ловеч и София кого да подкрепят!?

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?