Влязохме в поредния активен политически сезон. Заедно с настръхналите от предстоящите изборни събития новини обаче, започнаха да ни сервират вести за страшното, което става до нас, във все по-вяли и досадни словесни форми. Неприятното е, че точно от където се чакат най- актуалните тревожещи ни информации, започнаха да текат, меко казано, до втръсване повтарящи се сведения. Сякаш от едно място получават и четат един и същ текст по всички медии. За Украйна ката ден се изреждат като поменик, като някакъв вид военно комюнике или криминална сводка, къде и колко обекти са атакувани от Русия. Традиционно всичкото се поукрасява с необходимата оцветка в брой цивилни жертви и поразени, както непременно се подчертава, преди всичко жилищни или обществени сгради. Веднага след което се започва почти същото изброяване на обекти, които са атакувани от украинските сили на руска територия. Там даже вече не се говори за жертви, важното е да се покаже видеото с големите кълба черен мазутен дим, с който обилно се облива всичко от дроновете. Всяка нощ чуваме от украинската сова за поредната офанзива и постигнатите успехи, а на другия ден новината изфирясва и се превръща в полу, да не кажа, фейк нюс. От Генщаба на руснаците пък четат ежедневно списъци на завзетите селища, които пък украинците на следващия ден „поправят“ с видеокадри от „завзетите“ точки. И така нататък.
По същия скучен начин текат еднообразни заявления и от едната, и от другата страна, че всички са готови на момента да започнат преговори. Само че при непроменени позиции по основните въпроси. Абсолютен нонсенс е за нормално мислещите. На някого явно това е добре дошло, защото запълва медиите с впечатлението, че някой постоянно работи за мир, но, нали всички знаем, че това е трудна работа. Затова не трябва да се очаква скорошен успех. Иначе от едната и от другата страна съвсем простичко и директно си го казват. Путин многократно подчертава, че иска Донбас и е готов след това да пристъпи към преговорен процес. Зеленски обратно казва, че не си го дава.
Ако се погледнат нещата отдолу, под текущата информация, ще се открият доста любопитни нещица. Започват вече да изпълзяват на светло истинските интереси на бъдещите преговарящи, а не декларативно съобщените. Разбираемо е, че руската страна иска да постигне онези териториални цели, които да дадат основание да се обяви победата, като се спазят условията Украйна да остане чиста и „не омърсена“ във военен и политически вид. Въпреки, че в Москва съзнават, че след време въпросните „параметри“ биха могли да станат предмет на съвсем други обсъждания. Който може - да се досети, който не може - просто да го пропусне. Защото се притеснявам, че, ако се каже онова, което може би е предвидено да се случи по-нататък, някой би могъл да помисли, че се прави екстремна проруска пропаганда.
Другият въпрос, на който за сега никой не иска да отговори, е за какво му е на Зеленски Донбас. Едва ли се е замислил той за съдбата на своите руски поданици, които живеят там. При тях от години като лош кошмар постоянно е пред очите им, което би последвало, ако бъде върнат Донбас на украинците. Те просто нямат друг шанс, освен твърдо се надяват на руската позиция да бъдат защитени правото им на живот и на съществуване. Което още не е гарантирано напълно и затова те живеят със страха, че нещата могат и да се обърнат. Другото намерение, свързано със стръвното желание на Зеленски да си върне Донбас, е да вземе и да ги изселите всичките и да ги изпрати по мило по здраво в Русия. Но дори и да направи това, няма да си реши проблемите. Има нещо особено важно в гатанката, а именно, че през Донбас е минал валякът на войната. Това не са ти спорадичните удари по някой и друг град. Всичко е съсипано и Зеленски ще трябва да го възстановява, ако си го получи. Това може и да е начин за изгоден бизнес, но може и да е яма, в която той ще пропадне. Ако следим как вървят преговорите за бъдещето икономическо сътрудничество със западните европейските и американски партньори на Зеленски, няма как да не стигнем до гениалната му идея, след приключване на конфликта да пусне всичките териториални налични земни и неземни богатства под чукчето. И тук мястото на въпросната област е от изключително значение за бъдещата разпродажба. Май сигурно за това става въпрос и за нищо друго, когато Зеленски със зъби и нокти се е хванал за Донбас.
Явно време е да се сетим за сакралния въпрос на руския класик от по-миналия век, който написа книгата си „Какво да се прави?“ Тя стана още тогава абсолютен хит, както бихме казали днес, или настолна книга на тези, които освен, че се питаха какво да се прави, търсиха и намираха отговорите. За разлика от съвременните ни политически дейци, които предпочитат постоянно да си въртят тоя въпрос и за съжаление да го свързват единствено и само с бирническа дейност - събиране на пари и предаването им към Украйна. Най-лошото, което бихме си пожелали, е отговорът на въпроса да бъде даден от ракетите. На такива като Мерц и сие, ако им дадеш, на минутата ще натиснат бутона, както продължават безогледно да дърпат дявола за опашката. Наскоро, например, беше „реализиран“, както се казва оперативно, един от британското посолство, който е подготвял нападение срещу британския посланик в Москва. Откъде да знае човек, какво ще измислят още, ако не подобно, да долети, например, пак някаква играчка като тази в Лайпциг. Такъв инцидент едва ли не се чака като манна небесна, като нещо което сякаш изведнъж ще промени живота ни към добро.
Като гледа човек всичките тези действие на евролидерите, няма как да не се сетим за някогашното мюнхенско споразумение от 1938 година. Вероятно и тогава евролидерите са били толкова заблудени или желаещи да се самозаблудят, че де факто са дали картбланш на Хитлер да ги навре после и тях в миша дупка. Повярвали бяха, че основната му цел е Русия. От къде са сигурни техните наследници сега, какво в момента се върти в главата на Зеленски, който постоянно ги овиква, че не му дават достатъчно оръжие. Това е игра с огъня, която е опасна, ако нямаш достъп до него, нито възможност да го загасиш, ако се пламне.
На човек му се иска просто да запита от сърце. Колко пъти вече, не стига ли? И пак се връщаме към Тръмп. Колкото и да не ни се иска, колкото и да считаме, че той не е човекът. Колкото и да не желаем да сътрудничим с него, сърдейки се на ежедневните му атаките към нашата Европа. Неоспоримо е обаче, че човекът, съчетал търговията с политиката, има шанс да намери по- вярното решение. От открити и закрити източници се знае вече, че не минава случай, когато каже здрасти на Зеленски, да продължи с едно и също - дай на руснаците Донбас и приключвай. Това се очертава като възможното решение и то е известено и известно не само на Зеленски, а и на целия Запад. Току що беше огласено и от Виткоф. Защото, колкото и да се иска на някого да се самоизмамва, истината лъсна - шансовете на едната страна са съществено по-малки от тези на другата. И тази другата не е Украйна. Само че да го обясниш това на брюкселските дами и техните кавалери от водещите евространи все още не е толкова лесно. Що се отнася до Тръмп – и неприятно. Далеч са те от сметките, които всяка от великите сили си прави. На Тръмп му е нужен не само мир в Европа, а му трябват нормални партньорски отношения със сила, която поне да не тръгне срещу него заедно с Китай. Ако успее, би могло да получат дивиденти и страните от Западна Европа, а не да залагат на някаква кьорава вероятност Зеленски да победи.
Засега долу горе са се формирали, макар и да са още съвсем далечни и не съвсем конкретни, контурите на отговора на въпроса какво да се прави. Ще трябва още малко да почакаме, до ноември за да чуем може би пълния отговор. Ако издържим дотогава.
