По публикации в чужди медии. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Анатомия на пречупването: Какво казват числата на Gallup
Промяната в колективното съзнание на украинското общество вече не е хипотеза на политическите наблюдатели, а статистически верифициран факт. Публикуваните данни от последното национално изследване на американския социологически гигант Gallup показват сериозен завой в обществените нагласи. Според проучването, общо 66% от анкетираните в контролираните от Киев територии настояват за незабавно стартиране на преговорния процес с цел прекратяване на огъня. Тези респонденти изрично посочват, че предпочитат дипломатическия път за разрешаване на кризата пред продължаването на военните операции.
На противоположния полюс остават едва 24% от анкетираните, които са на мнение, че бойните действия трябва да се водят до достигане на „пълна победа“.
За да бъде разбрана дълбочината на този социален разлом, е необходимо да се върнем към хронологията от 2022 година. Тогава същата агенция Gallup отчете коренно различна картина: 73% от украинските граждани твърдо подкрепяха тезата за война докрай, а едва 22% виждаха изход в дипломацията. Превърнато в реални измерения, това означава пълно обръщане на обществения консенсус в рамките на четири години. Подобна динамика показва, че мобилизационният капацитет на официалната пропаганда започва да губи своята ефективност на фона на реалностите на терен.
Разбира се, тези данни веднага предизвикаха коментари в експертните среди. Според някои анализатори, тези 66% не представляват хомогенна група – вътре в тях вероятно има хора с коренно различни виждания за това какви отстъпки са допустими. Но общият вектор е ясен и той е насочен извън бойното поле.
Вътрешните измервания и загубата на илюзии
Данните на Gallup не са изолирано явление, те се припокриват с изследванията на местни украински институти. Международният републикански институт (IRI) чрез проучване, изпълнено от украинската Rating Group, фиксира сходна тенденция. Според техния доклад, 32% от украинците вече приемат като най-вероятен сценарий бъдещата държавна граница да се установи по настоящата линия на съприкосновение (такъв вариант често се нарича замразяване по LBS – Line of Contact). В същото време делът на хората, които все още вярват във възстановяването на суверенитета върху териториите от 1991 г., е спаднал до 31%.
За първи път от началото на ескалацията процентът на реалистите или скептиците – в зависимост от гледната точка – надвишава този на поддръжниците на максималистичните цели.
Още по-показателни са периодичните сондажи на Киевския международен институт по социология (КИИС). В периода от януари до април бе регистриран най-острият спад по един от ключовите индикатори за обществена устойчивост – готовността на хората да търпят несгодите на конфликта „колкото е необходимо“. Този показател се срина от 65% на 48%. Наред с това, в по-ранно проучване на КИИС се твърди, че едва 16% от населението вярва, че страната в момента печели на бойното поле.
Тук обаче възниква методологически въпрос. В условията на действащо военно положение и строг контрол над медийното пространство в Украйна, доколко хората са напълно искрени пред анкетьорите? Възможно е реалният процент на умората да е още по-висок, но част от респондентите да се притесняват от държавни репресии или обвинения в липса на патриотизъм. Но дори и официално декларираните 48% готовност за дълга война са критичен минимум за администрацията в Киев.
Центърът „Разумков“ от своя страна допълва мозайката, отчитайки, че над половината от анкетираните граждани оценяват общото развитие на процесите в страната като движещи се в „грешна посока“. Тези данни бяха косвено потвърдени и по време на Черноморския форум за сигурност в Одеса, където бяха представени резултатите от Lord Ashcroft Polls. Там бе посочено, че три четвърти от анкетираните очакват именно дипломатически изход, което контрастира с първите месеци след февруари 2022 г.
Военно-техническият натиск на терен
Тази социологическа ерозия не се случва във вакуум, тя е правопропорционална на случващото се на фронта. Докато генералният секретар на НАТО Марк Рюте декларира нуждата от „укрепване на позициите на Киев преди евентуални преговори“, реалната тактическа обстановка демонстрира противоположни тенденции. Според публикации на западни военни анализатори, ситуацията за украинските подразделения в направленията около Славянск и Краматорск продължава да се усложнява.
Твърди се, че командването в лицето на генерал Александър Сирски е принудено да пренасочва ресурси от отбранителната линия при Константиновка, опитвайки се да укрепи позициите, които се разглеждат като последна по-значима отбранителна линия в Донбас. Наред с това се съобщава за засилване на натиска в пограничните райони около Харков и Суми, като украински източници отбелязват вероятност за активизиране на действията и от посока Брянск към Черниговска област. Местните власти вече обявиха евакуация от 12 погранични населени места в този регион.
Големият проблем на украинската армия в момента не е само липсата на артилерийски снаряди – проблем, който западните съюзници се опитват да решат чрез различни финансови пакети, – а критичният дефицит на жива сила. Законите за затягане на мобилизацията доведоха до масово укриване на мъже в мобилизационна възраст, което обяснява защо общественото мнение толкова рязко се преориентира към дипломация. Хората просто виждат, че цената на продължаването става непосилна за демографското бъдеще на страната.
Инфраструктурният колапс като катализатор
Паралелно с преките сблъсъци на фронтовата линия, сериозен фактор за промяната на обществените нагласи е систематичното извеждане от строя на критичната инфраструктура. По оценки на енергийни експерти, след серия от комбинирани удари с ракетни системи и безпилотни апарати от типа „Геран“, енергийната система на Украйна е загубила значителна част от балансиращите си мощности.
Беше съобщено за сериозни повреди в ТЕЦ Суми, както и за прекъсвания в електрозахранването в големи промишлени центрове като Днепър, Полтава и контролираните от Украйна части на Запорожка област. В Киев и Одеса графиците за режим на тока станаха постоянна практика. Според местни източници, ударите са засегнали и логистични вериги, включително складове за гориво по основните магистрални артерии, като пътя Харков–Днепропетровск. Това директно рефлектира върху работата на останалите отбранителни предприятия, които са принудени да работят на аварийни генератори, което оскъпява и забавя производството.
Влошаването на битовите условия и перспективата за предстояща тежка зима без сигурно отопление и електричество действат отрезвяващо на градското население. Политическите лозунги губят своята тежест, когато хладилникът и отоплението спрат да работят с седмици.
Политически маневри и безизходица
На този фон реакцията на официалните лица в Киев изглежда все по-нервна. Министърът на външните работи Андрей Сибига направи изявление, в което определи като „неморални“ опитите да се обясняват руските удари като отговор на украинските атаки с голям обсег във вътрешността на Руската федерация. Тази реторика обаче трудно удържа вътрешния дебат, тъй като в украинското общество започва да се задава въпросът: каква е крайната стратегическа цел на тези удари, ако те водят до разрушаване на собствената инфраструктура?
Западните партньори също се намират в сложна ситуация. От една страна, те не могат да спрат подкрепата рязко, тъй като това би означавало геополитическо поражение за НАТО. От друга страна, числата от проучванията на Gallup и IRI ясно показват на Вашингтон и Брюксел, че натискът за „война до победа“ вече няма социална база вътре в самата Украйна. Инвестирането на милиарди в армия, чийто тил в огромното си мнозинство иска мир на всяка цена, е рисковано политическо начинание.
Дали обаче Москва е готова на преговори при сегашните условия? Руската позиция, декларирана чрез прессекретаря на президента Дмитрий Песков, остава непроменена – натискът ще продължи до пълното постигане на целите на т.нар. СВО. Това означава, че дори Киев под натиска на собствения си народ да поиска преговори, условията на тях няма да се диктуват от Рюте или Зеленски, а от реалната конфигурация на силите по линията на фронта.
В крайна сметка, украинското общество първо усети това, което политиците се опитват да скрият зад дипломатически фрази: времето на илюзиите изтече. Изборът пред Киев вече не е между победа и преговори, а между организиран преговорен процес с тежки териториални отстъпки и неконтролируем колапс на фронта и икономиката. Числата на Gallup просто заковаха тази реалност на хартия.
