/Поглед.инфо/ Ореховско направление е едно от най-напрегнатите на фронта. Битките се засилват всеки ден. Тук се бият и доброволци от бригада "Царски вълци". За това как те отразяват непрекъснатите атаки на въоръжените сили на Украйна - в репортажа.

„Все още не е време“

Отпътуването към позицията на отряд „Барс 3 – Родина” беше отлагано няколко пъти през деня. „Летят техните птици. Все още не е време“, зграчи радиото.

"В пет сутринта три "Брадли", три танка от съветската епоха, няколко пикапа напреднаха към нас. Битката продължи няколко часа. Артилерията ги посрещна достойно: те отстъпиха", разказва командирът на батальон "Барс 3 - Родина" с позивна "Чичо" . Имаме си работа с 10-ти армейски корпус на ВСУ. Отдавна воюват с нас, но без успех. Имат тежки загуби”, допълва той.

На 7 май има голям натиск - шест танка и няколко пикапа излизат на позициите. Групата се разделя - част от оборудването разсейва вниманието. Артилерията реагира незабавно, като разбива единия танк. Останалите се обръщат.

Изкараната от строй техника в сивата зона. Не може да се транспортира - "персоналът е по-скъп". След неуспешен опит за настъпление, бойците от ВСУ променят тактиката: на малки групи те се приближават до горския пояс и се разпръскват.

"Прегрупират се, изтеглят резерви. ДРГ проучват отбраната. Засега най-много го отнасят нашите съседи отдясно и отляво. Но и нас атакуват", обяснява командирът на батальона.

Преди това той е била на Времевската издатина. „Не можеш да предскажеш всичко, но като цяло тактиката им е предвидима“, добавя той.

"Игла в купа сено"

Тежка е обстановката и на фронтовата линия край Орехово. „Строго ни следвайте, не минаваме встрани от пътя“, инструктира ротният командир с позивна “Големия”, който ни посреща.

На позициите и подстъпите расте висока трева, която е полезна за бойците: тя покрива землянките и окопите.

Докато се разхождаме из изкопаните лабиринти, войниците изграждат допълнителни бойници. Те работят само през нощта. "Лесно е да ни видите през деня. И дори сега не можете да кажете, че е безопасно. Но какво да правим: трябва да се подготвим за голяма битка", те сви рамене.

В последните дни тук зачестяват дронове. И саботьори се изкачват в съседния горски пояс. Но всички атаки са спрени. Благодарение на дроновете.

"Онзи ден открихме позицията за управление на дроновете, които редовно летяха при нас. Тоест всъщност намерихме игла в купа сено", казва операторът на БЛА с позивна “Малкия”. "Трудността е, че те контролират дроновете отдалеч, често променят местоположението си. Артилерийските екипажи, танковете и пикапите са много по-лесни за откриване”, допълва той.

Той е тук от пролетта. На "континента" той има собствен бизнес. "Най-трудното нещо е липсата на семейството. Въпреки че тук, може да се каже, се появи второ: момчетата и аз ядем от една и съща чиния, пием от една и съща чаша, просто се покриваме", казва Малкия. "В позиция , в пълна бойна готовност. Дори спим в бронираните коли”, допълва той.

"Всичко в нашите ръце"

Доброволците се защитават рамо до рамо с други части на руската армия. Намерят ли целта - веднага съобщават на бойните другари. Включват се артилеристите. От 8 май се работи активно ден и нощ. На ВСУ обикновено им отнема ден-два, за да се прегрупират - и след това удрят отново. Артилеристите са прикрити със средства за радиоелектронна борба и противовъздушна отбрана.

Помагат и танкистите - те стрелят от задни позиции, тъй като теренът не позволява пряк огън. Има риск да се натъкнат и на противотанкови ракети.

Танкистите са в отбрана. Те работят предимно през нощта. През деня това е много видима цел. Такъв е теренът тук: хълмисти полета с редки гори.

Тук работят между другото и с Т-90М „Пробив” – това е най-модерната руска машина. Двигателят може да се изключи и да се включи към генератора, ако е необходимо. Това позволява да останат почти невидими през нощта.

Разузнавачите също работят денонощно. Откривайки оборудването на ВСУ, те предават координатите на артилеристите.

"Нашата група мотострелци е командирована в разузнавателния батальон. Сега нашите момчета са в т. нар. група за бързо реагиране. В случай на пробив веднага ще отидат на предната линия, за да помогнат", обяснява “Волга”, командир на втората рота на “Барс-3 – Родина”. „Работят с БТР-82. Машината точно и бързо открива цели дори през нощта благодарение на термовизионен прицел. Усвояват го на полигона”, допълва той.

Прецизират плана за действие за различни сценарии. Например как да се държат при обстрел. Какво да правят, ако някой е ранен.

"Една секунда закъснение е нечий живот. Обикновено три или четири урока са достатъчни, за да овладеят основите. Момчетата показват напредък след секундата. И не можеш да кажеш, че са доброволци”, разказва Волга.

Съставът е разнообразен. Не всеки има боен опит. Хирурга, например, е тук от пролетта. Преди това той е бил заместник-главен лекар на болница във Воронеж. Но смени кабинета си на землянка.

Редовно пътува до фронтовата линия. "Някак си попаднаха под обстрел близо до село Щербаки. Един танк удари нашите позиции, много бяха ранени. Ние се придвижихме до мястото. И те, като видяха евакуационния транспорт, започнаха да ни удрят. Не всички бяха спасени този ден", въздъхва Хирурга.

Повече от осем часа не успява да евакуира най-тежко пострадалия си пациент: „Снайперистът улучи войника в лицето – куршумът се заби на три милиметра от жизненоважните органи. И стрелбата не спираше. Направих всичко, за да не се влоши. Слава Богу, той оцеля”, разказва военният лекар.

„Ние сме тук с една цел“

Сега Хирурга, наравно с всички останали, се учи да управлява БТР. А след това учи разузнавачите от оперативната група на основите на първа помощ. Те живеят в гората - там почиват след нощни дежурства ...

От дъските е изградена трапезария, където ветераните споделят приказки с новобранците. Боец с позивна Кандидата е преподавал философия във Военния университет в Хабаровск. "Когато дойде време да се пенсионирам поради възраст, пристигнах тук. Преди всичко по идеологически причини", казва той.

„По един или друг начин всички сме тук с една цел – победа“, добавя боецът с позивна “Родригес”. Той се представи като заместник-командир на батальон "по всички неуредени въпроси". Служил е по време на Втората Чеченска война. Служил е в специалните части на Вътрешни войски. Не може да сравни конфликтите: "Сега всичко е различно."

В зоната на СВО е от първите дни. През цялото това време - в района на Запорожие. На втория месец от пътуването той извежда 47 души от танков огън. По чудо всички оцеляват.

“Оттогава натрупахме опит. Станахме по-съгласувани, което е особено важно. В крайна сметка ВСУ изтеглят големи сили към този участък от фронта. Целят се в Токмак, откъдето има пряк път за Мелитопол и Бердянск. Полските наемници често се чуват в прихващанията”, разказва той.

Но доброволците, действайки проактивно, се опитват да „намалят апетитите“ на ВСУ. Затова, въпреки опасната ситуация, те тренират всеки ден.

Превод: В. Сергеев

Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта https://www.pogled.info .

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?