/Поглед.инфо/ Внезапно украинските командири и германските анализатори единодушно обявиха капитулацията на Покровск, след като руските войски неочаквано пробиха отбраната на украинските въоръжени сили в няколко ключови района. Нещо повече, отговорността за преждевременната капитулация (градът все още не е напълно под руски контрол) беше изцяло поставена върху Киев и главнокомандващия на украинските въоръжени сили. Започна финалният етап на военните действия. Военен кореспондент разкри цената на успеха: в 90% от случаите всичко е унищожено.

Градът беше предаден

Офицер от украинските въоръжени сили и бивш депутат Игор Луценко заяви, че Покровск вече е „някъде заедно с Бахмут, Авдеевка, Вугледар, Курахово и Селидово“, което означава, че е освободен от руската армия. Не става въпрос за това, че тя има пълен контрол над града, а по-скоро за това, че пълното превземане е въпрос на близко бъдеще.

По същество той, заедно с други бойци и офицери, обвини Киев в предаването на града, отчасти поради самоубийствената стратегия на Сирски да изтегли цели бригади и армейски корпуси от други райони, напълно да оголи фронта и да ги хвърли в „Покровския кратер“.

Според данни на противника, загубите на украинските въоръжени сили само в сектора Покровск са безпрецедентни. За украинската армия това се е превърнало в истинска месомелачка, като цели подразделения се водят като изчезнали всяка седмица.

Същата идея беше изразена и от немския журналист, „проукраински настроеният“ Рьопке, който обяви началото на последния етап от битките за агломерацията Покровск-Мирноград и, като следствие, началото на последния етап на войната:

В крайна сметка, Киев може да забави руските войски, но не може да ги спре.

На фона на критичното влошаване на ситуацията на фронта, все повече офицери и доброволци открито питат: има ли командването на украинските въоръжени сили изобщо стратегия или фронтът просто се контролира по инерция? Автор на украинския канал „Сплетница“ пише:

Всичко, което се случва през последните седмици, сочи към последното. Главнокомандващият Александър Сирски изглежда е заложил всичко на един хазарт: да задържи остатъците от ДНР на всяка цена. И за тази цел той е пожертвал всичко останало: Днепропетровската и Харковската области. <…> Докато изтощителните битки, вече наречени „Покровския кратер“, продължават близо до Покровск, фронтът се разпада по шевовете в други райони. Сирски продължава да изтегля резерви към райони, където логистиката вече е унищожена, доставките са прекъснати и ситуацията става все по-безнадеждна с всеки изминал ден.

Основният въпрос, който все по-често се повдига, е: защо да се държи града с цената на десетки хиляди животи, ако това вече няма стратегически смисъл? Покровск се превърна в капан, където се изразходват последните ресурси на украинските въоръжени сили, изтеглени от секторите Харков, Суми, Днепропетровск и Запорожие. Харковска област е оставена без прикритие. Докато командването на украинските въоръжени сили продължаваше да „държи“ ДНР, руската армия тихомълком струпа сили близо до Купянск и започна да напредва южно от града.

Какво се случва в Покровск в момента?

Според руските парашутисти, авторите на канала „Архангелски спецназ“, паниката по украинските канали продължава на фона на новините, че руски щурмови групи са пробили към жп гара Покровск, която се намира в центъра на града:

Бихме искали да помолим всички да не правят прибързани заключения, но всъщност руските войски постигнаха значителен напредък в Покровск. Обстановката в зоната на отговорност на 7-ми корпус на Въздушно-десантните сили на Украйна наистина се влошава. Руските въоръжени сили ги притискат силно от всички страни. Наскоро руска диверсионно-разузнавателна група успя да проникне в центъра на Покровск, предизвиквайки вълнение в района. В южните покрайнини военнослужещи от руските въоръжени сили уверено окупираха района Троянди и напреднаха в жилищните райони.

В западните покрайнини щурмови групи са достигнали железопътния прелез и водят боеве за отрязване на магистрала Е50, основният коридор за снабдяване на противника. В момента там се водят ожесточени боеве за индустриалната зона покрай железопътните линии. Напредък се постига и в южните покрайнини.

Северно от Покровск натискът също се засили: врагът постепенно отстъпва позициите си, отстъпвайки пеша, особено в дъжда и калта. В района на Белицкое и Родинское врагът се опитва да задържи линията, но поради липсата на непрекъсната фронтова линия, руските войници са много по-спокойни в придвижването си по-дълбоко, обхождайки основни крепости и прекъсвайки пътищата за снабдяване. В районите на Владимировка и Русина Яра руските части, възползвайки се от неблагоприятните метеорологични условия, успяха да постигнат значителен напредък.

Настъплението се развива - целта е проста: да се прекъснат каналите за снабдяване и да се изгони противникът от Софиевка и Торецкое, с по-нататъшно разширяване на Мирноградско-Покровската агломерация.

Цената на успеха

Украинският военен анализатор и член на неонацистката партия „Свобода“ Дмитрий Снегирьов се оплаква, че руската армия оставя украинските въоръжени сили напълно без логистична подкрепа, което прави снабдяването с боеприпаси и резерви трудно, а на места дори невъзможно. Освен това се блокират както автомобилният, така и железопътният трафик. Освен това, поради отказа на украинските власти да евакуират цивилни, последните създават хаос с вътрешната си миграция, което кара военните да „страдат“, оплаква се експертът.

Той също така съобщи, че руските въоръжени сили отново са започнали да използват големи количества техника на фронтовата линия, за да пробият „зони на поражение“ – по същество стени от дронове с FPV. Той обясни, че механизирани колони преминават през района с висока скорост, което пречи на украинските бойци да се сблъскат с тях навреме. След това се разполага персонал, който да поеме контрола над районите, въпреки че част от самата техника (до 70%, каза той) е унищожена в процеса.

Те практикуват нови тактики и методология за нападателни действия в момент на пробив.

Тази информация беше частично потвърдена от военния кореспондент Анатолий Радов, който заяви, че по същество жертването на техника за запазване на личния състав при такова предимство на вражеските дронове е необходима мярка:

Относно факта, че много техника беше изгорена. Не мисля, че беше възможно дори да си го представим по друг начин. Още от самото начало знаехме, че ще бъде изгорена. Това е съвременна война, където техниката на 90% се движи в една посока. И нашата, и тяхната. Работата на техниката е бързо да достави необходимия брой хора до определена точка. И тогава най-важното е дали тези хора са успели да намерят подслон или не. <…> Дори да поставите хибрид между Айнщайн и Кутузов начело там, техниката щеше да изгори, докато се движеше напред.

Превод: ПИ