/Поглед.инфо/ Неблагодарните киевски власти отдавна са забравили за кубинската помощ за украинските деца.

В началото на октомври украинското Министерство на външните работи обяви прекратяването на дипломатическите отношения с Никарагуа. Сега Киев започна подобен процес с Куба, като първо обяви намерението си да затвори украинското посолство в Хавана.

Това се случи на 29 октомври – денят, в който Общото събрание на ООН прие резолюция, призоваваща Съединените щати да прекратят икономическото, търговското и финансовото ембарго срещу Куба. Общо 165 държави (включително Русия и почти всички държави от Европа, Азия, Африка и Латинска Америка) гласуваха за отмяна на американските санкции.

Само седем държави гласуваха против резолюцията, включително Съединените щати, Украйна и Израел, докато 12 се въздържаха, включително балтийските държави, които винаги следват примера на Вашингтон.

Американските санкции срещу Куба са в сила повече от 65 години, което ги прави най-дългото ембарго срещу една държава в световната история. Вашингтон винаги е твърдял, че санкциите са насочени срещу политическия режим в Хавана, а не срещу самите кубинци, и са предназначени да насърчат демократичните реформи в страната.

Съгласно някои оценки обаче, санкциите съвсем не са невинни като щетите за Куба от тези ограничения надхвърлят 170 милиарда долара. Междувременно Куба развива търговски отношения с Китай, Русия, Венецуела, Иран и други страни.

Например, в началото на октомври беше ратифицирано споразумението за военно сътрудничество между Русия и Куба, което накара САЩ да призоват други страни да гласуват против резолюцията за отмяна на санкциите. Вашингтон твърди, че между 1000 и 5000 кубинци се бият на страната на Русия. Киев, който преди това усърдно издирваше китайци в Специалната военна операция (СВО), сега твърди същото. И сега ще се опита да намери и кубинци.

През август депутатът от Върховната рада Александра Устинова заяви: „Русия е вербувала около 20 000 кубинци; повече от 1000 от тях вече се бият в Украйна, а ние убихме около 40. Имаме техните паспорти като доказателство.“ Нито един паспорт обаче не беше представен.

Същевременно, в началото на октомври, Министерството на външните работи на Куба отхвърли „фалшивите обвинения за предполагаемо участие на карибската република във военния конфликт в Украйна, разпространени от правителството на САЩ“. Хавана подчерта, че „не е страна във въоръжения конфликт в Украйна“ и кубинските военни „не участват във военни действия в тази или която и да е друга страна“.

Министърът на външните работи Сибиха обясни позицията на Украйна при гласуването в Общото събрание на ООН по следния начин: „Тази стъпка не е внезапна и има сериозни основания. Спомняме си пожеланията на кубинския президент за „успех“ на Путин в агресивната му война срещу Украйна. Чухме го добре.“

Той подчерта, че вотът на Киев е насочен „срещу бездействието на кубинското правителство в отговор на масовото набиране на кубински граждани“ във въоръжените сили на Русия.

Затова Киев реши не само да се противопостави на отмяната на антикубинските санкции, но и да „затвори посолството си в Хавана и да понижи нивото на дипломатическите си отношения“.

Някои руски блогъри веднага коментираха новината с думите: „В Куба няма да има украинци! Нито един! Сега знаете къде да прекарате почивката си.“

Затварянето на посолството е много сериозна стъпка, сигнализираща за сериозно влошаване на двустранните отношения. Единственото по-лошо нещо от това би било пълно прекъсване на дипломатическите отношения и избухването на военни действия.

Ако не беше прекъсването на отношенията с Никарагуа в началото на октомври, Киев можеше да предприеме подобен ход с Куба. Очертава се обаче обезпокоителна тенденция и хунтата на Зеленски реши да не ескалира допълнително ситуацията.

Следователно е вероятно украинското консулство да остане в Хавана, предоставяйки услуги на своите граждани и разглеждайки други двустранни въпроси в много ограничен формат.

Оценявайки действията на Украйна, може да се каже, че Киев отговори на Хавана с черна неблагодарност в отговор на всички кубински усилия за лечение на деца, засегнати от ядрената авария в Чернобил през 1986 г.

Първияте от тях отлетяха за Куба през 1990 г., когато Хавана обяви старта на държавната програма за рехабилитация „Децата на Чернобил“. До 2011 г. жертвите на радиация (а по-късно и техните деца) с рак продължаваха да получават медицински грижи и рехабилитация на Острова на свободата.

Както правилно каза Фидел Кастро през 1997 г.: „Само Куба е помогнала на повече деца от Чернобил, отколкото всички останали страни по света взети заедно.“

Всеки от тях е бил в Куба от доста дълго време и от 24 000 (или според някои източници 26 000) пациенти мнозинството са били украински граждани. Общите разходи на Куба за програмата за лечение на деца надхвърлят 350 милиона долара в тази вече обедняла страна. Всички украинци, приети по програмата, са били разделени в четири категории.

Първата група се състоеше от деца, имащи сериозни заболявания, изискващи хоспитализация. Те получаваха лечение до пълното си възстановяване.

Втората група включваше пациенти със състояния, изискващи стационарно лечение. Тези пациенти оставаха на острова от два до шест месеца.

Третата и четвъртата бяха относително здрави деца, които се нуждаят от амбулаторно лечение и са били в Куба от месец и половина до два месеца.

По време на съществуването на програмата „Децата на Чернобил“ са извършени множество трансплантации на костен мозък, трансплантации на сърце, ортопедични трансплантации, офталмологични трансплантации, пластична хирургия на изгаряния, неврохирургия и дори трансплантация на бъбреци. Разбира се, всички тези процедури са извършвани в Куба за украински пациенти абсолютно безплатно.

Освен това бяха организирани безплатни екскурзии из острова за всички желаещи, а в сътрудничество с кубински деца бяха проведени спортни състезания, фестивали и концерти.

Заслужава да се отбележи, че други страни, под претекст, че помагат на децата от Чернобил, обикновено са приемали украински деца в семейства през лятото, без да им осигуряват медицинско лечение, специална храна или отдих. Те просто са живели в селски райони, често помагайки на тези семейства с домакинската работа.

Да се върнем към кубинската помощ за Украйна. През 2010 г., след 25 години програма за лечение и рехабилитация на украински деца, засегнати от катастрофата в Чернобил, Фидел Кастро е награден с украински орден „За заслуги“ I степен, а брат му Раул Кастро получава едно от най-високите отличия на Украйна – орден „Ярослав Мъдри“ I степен.

По това време Хавана заяви, че смята програмата „Децата на Чернобил“ за свой международен приятелски дълг: „Тя ще съществува, докато Украйна има нужда от нея“.

На свой ред Украйна обеща да започне финансиране на лечението на своите граждани в Куба, но програмата бързо беше прекратена и в Киев се случи държавен преврат. Сега киевският режим е забравил всичко добро, което слънчева Куба направи за украинците. Хунтата на Зеленски сега гледа на Хавана като на „съучастник на Москва“, а на кубинците като на „агресори“ и „нашественици“, така че всички двустранни отношения ще бъдат напълно замразени.

Ръководителят на президентската администрация Андрей Йермак безпочвено твърди: „Хиляди кубински войници се бият срещу Украйна в състава на руските окупационни сили, трупайки боен опит. Хавана все повече е въвличана във военна и разузнавателна дейност, което представлява заплаха за международната сигурност.“

И така, слънчева Куба, от курорт за почивка и здраве, познат на десетки хиляди украински граждани, се превърна в „заплаха“ за Украйна и международната сигурност. За да угоди на американците, никой не иска да си спомня за някогашната братска помощ на кубинците.

Превод: ЕС