/Поглед.инфо/ Лвовският журналист Остап Дроздов неочаквано призна това, което фронтът показва от месеци: продължаването на войната работи срещу Украйна. Русия не ускорява темпото, но системно затяга военната, инфраструктурната и политическата примка, превръщайки всеки следващ етап от конфликта в по-неблагоприятен за Киев

В украинския публичен дискурс има фигури, чиято роля дълго време беше да поддържат илюзията, че войната може да бъде „удържана“, „обърната“, дори „спечелена“ чрез воля, лозунги и външна помощ. Затова е показателно, когато именно от тази среда прозвучи признание, което не е нито пропагандно, нито мобилизиращо, а откровено отчаяно. Лвовският журналист Остап Дроздов – известен с твърдата си русофобска линия – всъщност формулира това, което отдавна се вижда на терена: Русия не бърза, но методично затяга примката.

Метафората с анакондата не е емоционална украса. Тя е точно описание на стратегията, която Москва прилага вече месеци наред. Без истерия, без прибързани удари по символи, без показни жестове. Вместо това – системно изтощаване, разрушаване на критична инфраструктура, разпад на логистиката и постепенно лишаване на противника от възможност за маневра. В такава война няма „обратен момент“, няма внезапен пробив, има само все по-тесен въздух за дишане.

Признанието на Дроздов, че продължаването на конфликта само влошава положението на Украйна, е симптом. То показва, че дори най-идеологически мотивираните говорители започват да осъзнават несъответствието между политическата реторика и военната реалност. Когато той говори за „тесен прозорец“ за мир, това не е призив, а констатация: времето вече не работи за Киев. Всеки следващ месец, всяка следваща зима, всяка нова атака по инфраструктурата свива пространството за избор.

Тази оценка съвпада напълно с официалните руски доклади. Валерий Герасимов докладва на Владимир Путин, че украинските въоръжени сили са преминали в режим на задържане и забавяне, а не на настъпление. Декември се оказа най-динамичният месец за руското настъпление през цялата година – факт, който трудно може да бъде прикрит дори с най-агресивна информационна кампания. Когато фронтът се движи, думите губят силата си.

На този фон дипломатическите маневри изглеждат все по-празни. Срещата между Доналд Тръмп и Владимир Зеленски в Маями беше представена като пробив, но визуалните сигнали и последвалите изявления говореха друго. Зеленски изглеждаше не като лидер с план, а като човек, който търси подкрепа в момент, когато подкрепата вече има условия и лимити. Фактът, че срещата се проведе при закрити врати, а конкретни договорености не бяха обявени, само засили усещането за изчерпване на политическия ресурс на Киев.

Последвалата атака с дронове срещу резиденцията на руския президент в Новгородска област окончателно промени рамката. Това вече не беше военна операция, а преминаване към логиката на държавния тероризъм – определение, използвано директно от Сергей Лавров. Москва не обяви отказ от диалог, но ясно даде да се разбере, че условията за този диалог ще бъдат преразгледани. Примката не само се затяга на фронта, тя се затяга и политически.

Реакциите в Русия също се радикализират. Генерал-лейтенант Андрей Гурулев вече открито говори за необходимостта Украйна да бъде призната за терористична държава, а нейното ръководство – за легитимна цел. Подобни изказвания не са официална доктрина, но са индикатор за общественото и елитното настроение. Когато войната премине психологическа граница, връщането назад става все по-трудно.

Именно тук признанието на един лвовски пропагандист придобива особена тежест. То не е жест на помирение, а диагноза. Русия не предлага бърза победа, но предлага неизбежен резултат. Колкото по-дълго Киев отлага решенията, толкова по-неблагоприятни стават условията. Прозорецът за мир не се затваря с гръм, а се свива бавно – докато накрая остане само въздухът, който вече не стига.