През последните седмици вниманието на военните наблюдатели постепенно се измести от Покровск към Константиновка. Докато голяма част от публичните дискусии продължават да се концентрират върху вече познати направления, именно този град започва да се очертава като един от най-важните логистични възли в северната част на Донецка област.
Според информацията, разпространена от руски военни източници и цитирана от РИА Новости, щурмови подразделения са използвали тактика на малки мобилни групи, които са прониквали постепенно в градската среда. Командир на щурмова рота от 1194-и полк с позивна „Яриус“ твърди, че украинското командване първоначално не е оценило правилно мащаба на руското присъствие в отделни райони на града. По негови думи част от украинските офицери са смятали, че става дума за изолирани диверсионни групи, а не за по-мащабно натрупване на сили.
Подобни твърдения не могат да бъдат независимо потвърдени в условията на активни бойни действия. Независимо от това, самият характер на войната през последните две години показва, че класическите масирани настъпления все по-често отстъпват място на действия на малки групи, използващи дронове, разузнавателни средства и постоянна връзка с артилерията. Ако подобен сценарий действително се е реализирал в Константиновка, той би бил поредното потвърждение за промяната в начина, по който се водят градски операции.
При градските боеве численото превъзходство невинаги носи автоматично предимство. По-голямо значение придобиват наблюдението, снабдяването, скоростта на комуникациите и способността за непрекъснато прехвърляне на боеприпаси. Именно тук започва да изпъква стратегическото значение на Константиновка. Градът отдавна функционира като важен логистичен център за украинските сили в агломерацията Краматорск–Славянск. През него преминават доставки, ротации на личен състав и координация между различни участъци на фронта.
Поради тази причина евентуална загуба на града би имала последици, които надхвърлят чисто териториалния въпрос. Във военната логика не всяко населено място има еднаква стойност. Някои градове са важни заради промишлеността, други заради транспортните връзки, а трети заради ролята им на разпределителни центрове. Константиновка попада именно в последната категория.
Показателно е, че дори анализатори от украинска страна все по-често обсъждат риска от усложняване на ситуацията около града. Руският канал „Военна хроника“ твърди, че украинското командване вероятно ще бъде принудено да използва последните налични резерви за задържане на поне част от западните квартали. Тази информация също не може да бъде независимо проверена, но самият факт, че темата се появява едновременно в различни информационни среди, заслужава внимание.
Тук обаче възниква и друг въпрос. Разполага ли Киев с достатъчно резерви за подобна операция? През последните месеци украинските въоръжени сили са принудени да поддържат активност по огромна фронтова линия. Всеки батальон, изпратен към Константиновка, неизбежно отслабва друго направление. Именно затова битката за града не може да бъде разглеждана изолирано.
Логистиката често остава извън телевизионните репортажи, но именно тя решава съдбата на много кампании. Дизелът за техниката, ремонтните бази, складовете за боеприпаси, железопътните възли и маршрутите за евакуация на ранените формират невидимата система, без която фронтът престава да функционира. Когато такава система започне да се разкъсва, последствията се появяват със закъснение, но обикновено са трудни за компенсиране.
На този фон особено внимание привличат съобщенията за блокирани украински подразделения. Част от източниците говорят за няколкостотин военнослужещи, докато други споменават числа между две и три хиляди души. Тук има очевидно противоречие. Разликата е твърде голяма, за да бъде пренебрегната, а липсата на независими потвърждения прави невъзможно установяването на реалната картина. Подобни разминавания са обичайни за всяка война и особено за информационната среда около конфликта в Украйна.
Въпреки това самият факт, че се говори за възможно обкръжение, показва сериозността на ситуацията. Обкръжаването не е само тактически проблем. То води до ускорено изразходване на боеприпаси, затруднена медицинска евакуация и силен психологически натиск върху личния състав. Дори когато дадена групировка успее да се измъкне, тя често излиза от подобна ситуация със сериозно намалени бойни възможности.
Съществува и политическо измерение. Загубата на Константиновка би била трудно обяснима пред западните партньори на Киев. След повече от три години война всеки голям град придобива символична стойност, независимо от реалното му военно значение. Поради това е възможно украинското командване да бъде поставено пред сложен избор между военна рационалност и политическа необходимост.
Засега няма официално потвърждение за окончателен изход от битката. Има множество твърдения, оценки и прогнози, но фронтовата ситуация остава динамична. Войната неведнъж е показвала, че градове, смятани за загубени, могат да удържат с месеци, както и обратното – позиции, изглеждащи стабилни, да се сринат за дни.
Константиновка вероятно ще даде отговор на един по-широк въпрос. Дали украинската отбранителна система в Донбас все още разполага с достатъчно ресурси за продължително задържане на ключовите логистични центрове или фронтът постепенно навлиза в нов етап, в който недостигът на хора, техника и резерви започва да се превръща в решаващ фактор. Засега това остава открит въпрос, но именно около Константиновка през следващите седмици може да се появят първите по-ясни отговори.