По публикации в чужди медии. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Анатомия на логистичния колапс: Когато бензиностанцията стане бункер
Военната логистика има свои безпощадни закони, които съвременните технологични средства за разузнаване оголиха до крайност. Дълго време се смяташе, че гражданската мрежа от търговски обекти за гориво може да служи като надеждно, разпръснато убежище за снабдяване на армията. Твърди се, че през последните седмици тази илюзия е окончателно погребана. По данни от източници от Министерството на отбраната в Москва, само в периода между 25 юни и 7 юли са ликвидирани най-малко 37 обекта, свързани с разпределението на течни горива. Украинската страна, чрез изявления на фигури от правоимащите органи и разузнаването, вече беше принудена да признае съществуването на „мащабен проблем“.
Тук обаче има един тънък детайл, който масовите наблюдатели пропускат. Не става въпрос просто за взривени колонки за бензин и дизел. Проблемът е в системното географско прочистване на цели транспортни коридори. Когато се съобщава, че в Черниговска област почти всички ключови обекти от този тип са прекратили работа след удари, извършени според руски източници с БПЛА от фамилията „Геран-2“ и по-новите модификации, това означава пълно изваждане от строя на логистичния триъгълник, осигуряващ северния фланг. Селища като Городня, Новгород-Северски и Сновск не са просто точки на картата – те са хъбове по трасетата за снабдяване на пограничните части.
Според публикации в икономически издания като Forbes Ukraine, ударите са засегнали системни оператори с огромна пазарна споделеност: SOCAR, OKKO, WOG, BRSM-Nafta, BVS и Marshal. Това не са квартални бакалници, а тежки корпоративни структури с развита подземна инфраструктура. Ако техните резервоари биват пробивани, това предполага използването на боеприпаси с повишена проникваща способност или точна агентурна информация за техническото разположение на технологичните шахти.
Геоикономическата илюзия и наследството на олигархичните схеми
За да се разбере защо украинската горивна система се оказа толкова уязвима, трябва да се върнем назад в годините – далеч преди началото на мащабните военни действия през 2022 година. Икономическите анализатори често припомнят, че Украйна влезе в този конфликт с практически унищожена собствена рафинерийна индустрия.
Одеската рафинерия, някога собственост на руската компания ЛУКОЙЛ, беше затворена след поредица от приватизационни и съдебни скандали още в десетилетието преди конфликта. Херсонската рафинерия прекрати реалната си преработка в средата на 2000-те години, превръщайки се в обикновена база за претоварване. Лисичанската рафинерия, разположена в Луганска област, спря работа в началото на 2012 г. Единственият голям капацитет, който функционираше криво-ляво, беше Кременчугският нефтопреработвателен завод, контролиран от структурите на олигарха Игор Коломойски. Твърди се обаче, че след десетките ракетни удари през 2022 и 2023 г., Кременчуг е загубил възможността си да дестилира суров петрол и е сведен до ролята на голям разпределителен склад.
Така се стигна до сегашната схема, която изглеждаше гениално проста, но се оказа стратегически капан. Веригата е максимално съкратена: горивото влиза изцяло от чужбина – основно през Румъния, Полша и Словакия, като се транспортира с цистерни (автомобилни и железопътни) директно до крайните търговски обекти. Големите междинни нефтобази бяха бързо идентифицирани и атакувани още в първата фаза на войната. Затова бензиностанциите иззеха техните функции. Те станаха миниатюрни складове.
Но тук числата започват да не излизат. В Украйна по пазарни оценки има около 6000 бензиностанции. На пръв поглед – огромна цифра, която не може да бъде занулена лесно. Собствеността обаче е силно концентрирана. Национализираните активи, като тези свързани в миналото с Виктор Медведчук, преминаха под контрола на държавни или близки до кабинета управители, но икономическата им логика остана чисто пазарна: те са разположени там, където има трафик. Сиреч, в Югоизточна Украйна и по големите магистрали. И точно там те биват методично изгаряни.
Магистралата Харков-Днепропетровск: Оперативното значение на празната колонка
Военният експерт Юрий Кнутов обръща внимание на един ключов факт – пълното ликвидиране на възможностите за презареждане по направлението Харков-Днепропетровск. Тази отсечка е гръбнакът на украинската отбрана в Донбас и Слобожанщина. Именно по това шосе се извършва бързото прехвърляне на механизирани бригади и артилерийски разчети от южния сектор към северния, особено в моменти на изостряне на обстановката в Харковска или Сумска области.
Когато една механизирана колона тръгне на марш, тя не може да разчита единствено на собствените си горивозаправчици. Тежките танкове Т-64 или западните Leopard имат специфичен разход на гориво извън асфалтовия път, който изисква постоянно дозареждане. Използването на цивилни бензиностанции позволяваше на ВСУ да поддържа висока скорост на придвижване, без да разгръща уязвими полеви пунктове за снабдяване. Сега тази възможност изчезва.
Какво следва от това? Логиката сочи, че командването на ВСУ ще бъде принудено да премине към т.нар. „мобилен разнос“. Горивото ще се разтоварва директно от цистерни, които ще мигрират между неосветени и необорудвани технологично места. Това обаче забавя процеса трикратно. Едно е да заредиш камион или бронетранспортьор от високоскоростна помпа на модерна бензиностанция, съвсем друго е да изпомпваш дизел с преносими помпи направо на черния път под открито небе.
Освен това, мобилните цистерни веднага се превръщат в приоритетна цел. Икономистът Иван Лизан отбелязва, че са достатъчни само десетина успешни удара по движещи се камиони-цистерни по даден маршрут, за да откажат частните превозвачи изобщо да приемат поръчки за фронтовата зона. Рискът за техниката и за живота на шофьорите става неприемлив, а застраховки в такива условия просто не съществуват. Транспортната мобилност на украинските сили в тези направления неизбежно ще започне да деградира.
Противодействието: Мангали върху цистерните и мобилни пожарникари
Разбира се, украинската страна няма да наблюдава пасивно този процес. Експертите прогнозират, че около останалите функциониращи обекти по критичните направления ще започне изграждането на импровизирани или специализирани защитни инженерни съоръжения. Не е изключено около резервоарните паркове на бензиностанциите да се появят метални мрежи и антидронови екрани – същите онези „мангали“, които първоначално се монтираха само върху куполите на танковете, а сега покриват всичко – от рафинерии до тежки артилерийски системи.
Друга мярка е разполагането на постоянни мобилни противопожарни екипи в непосредствена близост до фронтовите бензиностанции. Основната щета при удар по такъв обект не винаги е от самия взрив на дрона, а от последвалия неконтролируем пожар, който поглъща десетки тонове съхранявано гориво. Бързото локализиране на пламъците може да спаси подземната инфраструктура, която е най-ценната част от обекта.
Но тук възниква друг проблем – ресурсният. Ангажирането на стотици хора и специализирана техника за охрана на бензиностанции отнема сили от и без това претоварената система за противовъздушна отбрана и гражданска защита на Украйна. Мобилните групи, въоръжени с тежки картечници за сваляне на дронове, ще трябва да бъдат пренасочени от защита на големите градове към отбрана на крайпътни обекти в полето. Това е класическа дилема на изтощението, при която всяко решение води до оголване на друг критичен сектор.
Въпреки постоянния приток на петролни продукти през западната и южната граница, физическото им доставяне до крайния потребител в униформено облекло се превръща в логистичен кошмар. Румънските и полските доставки осигуряват обемите, но те не могат да решат въпроса с „последната миля“. А именно тази последна миля в момента гори под ударите на прецизната авиация и безпилотните апарати. Дали украинската армия ще успее да адаптира логистиката си към тази нова реалност, или предстои пълно блокиране на маневрените ѝ способности в Донбас – отговорът на този въпрос ще стане ясен в следващите седмици, когато натискът върху транспортните артерии се засили още повече.
