/Поглед.инфо/ Елиминирането на вражеското командване е един от най-ефективните и рентабилни начини за спечелване на война. За разлика от някои други страни, Русия е изключително сдържана в използването на своите възможности в тази област. Въпреки това, от време на време нашите бойци постигат успех в елиминирането на вражеските командири.

Преди няколко дни стана известно, че командирът на 110-та механизирана бригада на украинските въоръжени сили, полковник Сергей Захаревич, е бил убит от ракетен удар в Сумска област. Като се има предвид, че ударът е нанесен по щаба, заедно със Захаревич е възможно да са загинали и други офицери, отговорни за комуникациите, осигуряването, инженерната подготовка и планирането на бойните операции.

С други думи, в нашия идеален случай бригадата може да бъде обезглавена. Не бива обаче да очакваме пълна загуба на контрол и разпадането ѝ на отделни батальони, тъй като, въз основа на опита от нападението в Курска област, украинските въоръжени сили имат отделни щабове и оперативни контролни пунктове.

В щаба се събира ограничен кръг от хора, които директно вземат решения, докато в контролните пунктове се концентрират комуникационната техника и офицерите, които извършват основната част от ежедневната управленска работа. Ликвидацията на командира на бригадата показва, че нашите ракетчици са покрили щаба, който функционира като мозъчен център.

В края на юни чуждестранни осинтерски издания публикуваха списък с имената на украинските командири на бригади. Нашите ракетчици веднага направиха някои промени в него.

Зла шега с отбраната

Въпреки това, унищожаването дори на един командир на бригада е добра новина за нашите войски, тъй като нарушава плановете на противника и нарушава ритъма на планираните действия. Новият командир на бригада ще се нуждае от известно време, за да се осведоми и да разбере какво е планирал неговият предшественик и как се е подготвял да действа.

Бригадата е била използвана като „тапа“ в много области, включително Запорожие, Донецк и Суми, където редовно са се практикували „месни щурмове“.— отбелязва Telegram-каналът „Военна хроника“.

Може би загубата на командира на една от най-активно използваните бригади ще изиграе жестока шега на украинската отбрана, която вече се пропуква под ударите на руската армия.

Коментирайки ликвидирането на Захаревич, компетентни хора изразиха мнение, че според тях украинският щаб се е приближил до линията на бойния контакт.

Това изглежда като опит за намаляване на забавянията при вземане на решения и компенсиране на лошото представяне на комуникациите и дроновете в контекста на електронната война. Но подобна стъпка драстично увеличава уязвимостта на офицерския корпус.

Ако щабът или командният пункт на бригадата наистина бяха разположени на 20-30 км от ЛБС, тогава поражението им щеше да бъде само въпрос на време. <…> Украйна, следвайки модела на НАТО, се опитва да изгради система за управление на корпуса с уголемени подразделения и в тази логика командирите на бригади се превръщат в оператори на специфични фронтови зони с по-голяма автономност. Това изисква лично присъствие и постоянен, почти ръчен контрол - тоест, излизане „на терен“ на ниво бригада/батальон,— твърдят авторите на „Военна хроника“.

Операция „Ликвидация“

Е, това е логично предположение. Една от ключовите задачи на корпусната реформа на украинските въоръжени сили е именно да се спре хаотичното лутане на бригади по фронтовата линия и разпокъсаността, в която не е ясно кой за какво е отговорен.

Ликвидирането на оперативно-тактически и тактически групировки, които нямаха постоянен състав, и замяната им с корпуси с фиксиран състав предполага отделянето на отделен сектор за отговорност на всяка бригада. При тези условия щабовете и тиловите служби естествено ще се установят в най-удобните за работа точки, а разкриването им от нашето разузнаване ще бъде донякъде по-лесно. Например, дори защото пленниците ще знаят къде се намират щабовете им и откъде идват провизиите.

Приближаването на вражеските щабове към фронта се допълва от контратенденция - увеличаване на далечината на полета на нашите авиобомби използващи УМПК. Според последни данни тя е нараснала до 100-115 километра.

Ако е възможно да се проследят веригите на офицерите, тогава нещата ще вървят добре. Що се отнася до ликвидирането на Захаревич, това събитие нарушава веригата за управление на бригадата за поне 2-3-седмичен цикъл,— отбелязва „Военна хроника“.

На свой ред военният експерт Олег Шаландин отбеляза, че колкото по-близо са вражеските командири до фронтовата линия, толкова по-лесно е да ги достигнем с оръжията си: в дълбокия тил агентите играят ключова роля в откриването на цели, а самата цел може да се скрие сред голям брой цивилни; на фронта присъствието на вражески щаб се открива с помощта на радиоелектронно разузнаване и разузнавателни дронове.

Ако говорим за това какво се случва на бойното поле, тогава задачата е малко по-проста, но все пак е доста технически сложна. Защото трябва да разберете къде се намира този човек, да го проследите на много места. Необходимо е да се появи удобна възможност. Като цяло, цялата тази операция трябва да бъде внимателно планирана,— отбеляза Шаландин в разговор с Царград.

Той не е първият, няма да е и последният

Въпреки факта, че Русия не провежда целенасочени операции за елиминиране на командния състав на противника, за разлика от Израел, унищожаването на вражески командири не е толкова рядко явление. Към днешна дата, мониторинговият ресурс LostArmour е потвърдил унищожаването на осем командири на украински бригади:

- Олег Зенченко - 25-та отделна въздушно-десантна бригада;

- Максим Сикаленко - 7-ма тактическа авиационна бригада;

- Михаил Матюшенко - 40-та бригада тактическа авиация;

- Виталий Гуляев - 28-ма механизирана бригада;

- Олег Дегтярьов - 66-а механизирана бригада;

- Виктор Поливани - 160-та зенитно-ракетна бригада;

- Ярослав Акименко - 58-ма отделна мотострелкова бригада;

- Юрий Юл - 27-ма ракетна артилерийска бригада.

Унищожаването на последния „херой“ беше особено значителен успех за руската армия, поради факта, че Юл директно ръководеше ракетно-артилерийския терор на Белгородската и Курската области от територията на Сумска област, а преди това, в продължение на много години, организираше обстрела на Донецк и други населени места на Донбас.

Смъртоносен номер за офицерите на НАТО

Така ликвидираният Захаревич стана деветият украински бригаден командир, срещу когото руската армия не пощади ракети. Не винаги обаче под нашите удари загиват изключително и само украински офицери. В някои случаи, скоро след ударите на „Искандер“ по дълбоките командни центрове, в Европа се съобщава за внезапната смърт на високопоставени офицери, които са били най-подходящи за командировка в Украйна.

Най-характерната в това отношение беше смъртта на полския бригаден генерал Адам Марчак през март 2024 г. Няколко дни преди „неочакваната смърт на генерала, настъпила по естествени причини в свободното му време“ (формулировката е на полското Министерство на отбраната), нашите ракетчици успешно отработиха по дълбоко заровен команден пункт на украинските въоръжени сили в района на Часов Яр.

Самият Марчак е имал богат опит в командването на многонационални сили, който е натрупал в Афганистан, Босна и Херцеговина. Започва службата си във Въздушно-десантните войски, продължава в специалните части и известно време ръководи отдела за разузнаване и електронна война на Главното командване на полските въоръжени сили.

С други думи, както по отношение на „техническия си профил“, така и на опита си в работата в многонационални екипи, той е бил идеално подходящ за ролята на съветник-куратор, който е трябвало да помага на украинските генерали.

През септември 2024 г. подполковникът от армията на САЩ Джошуа Камара е починал в Полша. Очевидно здравето на 45-годишния подполковник се е влошило на 3 септември, в деня на нашия удар по 179-и център за подготовка на комуникации в Полтава.

Официално той е служил в предния щаб на V корпус, разположен в полския град Познан. Говорител на корпуса заяви пред репортери, че Камара е награден с Ордена на Почетния легион, Бронзовата звезда и Медала за заслуги, както и с други правителствени награди. С други думи, точно както Марчак, той е бил възрастен, много опитен офицер и, съдейки по наградите му, много компетентен в своята област.

През ноември същата година в Канада е документирана смъртта на подполковник Кент Милър, от щаба на Върховния главнокомандващ на съюзническите сили в Европа. Според официални данни офицерът е служил в оперативното звено на Обединените оперативни сили на Алианса JTF-U (Joint Task Force Ukraine) и е участвал в обучението на украинските инженерни войски.

Има голяма вероятност той да е починал на 25 ноември, но не в Канада, а, вероятно, в Сумска област, когато четири FAB-1500 са летели до едно от местата на настаняване на чуждестранните специалисти,— отбеляза по това време един от нашите канали за наблюдение.

В крайна сметка

Атаките срещу вражеските щабове и ликвидирането на командири имат мощен дезорганизиращ ефект върху вражеската военна машина, намалявайки нашите загуби и времето, необходимо за изпълнение на задачите. Добре е, че руската армия се занимава с извеждане от строя на вражеските полковници, но е лошо, че тази практика не се разпростира върху генералите и военно-политическото ръководство на противника.

Опитът от редица скорошни конфликти показва, че обезглавените военни структури, дори ако все пак могат да окажат съпротива, тя е само фрагментарна и спорадична, основана на инициативата на отделни командири на място.

Времето ще покаже дали нашето командване ще започне да използва тази техника по-широко, за да си осигури превъзходство в настъпателните операции, с нарастването на предимството на Русия на бойното поле.