Още едва излязъл от Белия дом, докато маха с ръка за довиждане на Тръмп, над 90 негови безпилотника атакуваха резиденцията на Путин. И се получи същото. Путин се обади на Тръмп, за да му се оплаче, а Тръмп, както сам каза, вестта доста го ядосала. Дори се изтървал за „томахавките“. Ясно беше, че, след възторжените изявления на двамата президенти, откъм Европа ехото ще откликне. Така се получи и преди, когато пак на една крачка бяхме от мира, беше нападната концертната зала в Петербург. После, когато вече си бяха стиснали ръцете всички желаещите мир, дронове нападнаха военните летища чак в Сибир. След това при поредните преговорни надпревари, кримският мост пострада. Ето че сега, когато се стигна до кулминацията в преговорния процес и когато този добър и доста наивен „чичо Дончо“, както го нарича професор Витанов, обяви с удоволствие, че очаква до две седмици да спре войната, нападнаха вилата на Путин в Новгородска област.
Изводът от този спектакъл, за който един коментатор каза, че е режисиран в Лондон, а не в Киев, е категорично очеваден. Май само един наивник, оказал се президент на САЩ, все още вярва, че ще може да спре украинския конфликт. Той го прави, вече преуморен от ината брюкселски, по-скоро продължавайки своето любимо хоби да разрешава военни конфликти. Неговите желания и надежди обаче постепенно гаснат и той ще не ще трябва да изживее разочарованието, че този път хобито му няма да донесе желаното удовлетворение. Какъв ще е отговорът от страна на Русия бе заявено на момента. Основателно се създава впечатлението, че може би се е очаквало да бъде извършена поредната щуротия от украинците и хората около Путин са били готови с плана за ответните мерки. Интересното от военна гледна точка е, че, както се твърди, нали не се видяха някакви поражения по обекта, всички безпилотници са били свалени и неутрализирани. Това говори или за високата ефективност в действията на противовъздушната отбрана на Русия, или за своевременно получена информация за намерението, или за прогнозното очакване на поредната зеленска, калпава идея да докаже нещо на някого. За съжаление, неговите сновящи по света идеи последно време носят преди всичко беди на страната му, но, както се казва, луд умора няма.
Иначе резултатите от поредната екскурзия на Зеленски до Вашингтон може да се оценят като добри, ако се има предвид разкошния обяд. Не случайно беше специално похвалена кулинарията на Белия дом. Що се касае до разговорите продължили повече от два часа, то в тях бе проявена популярната отскоро политическа риторика. Тя е като втръснало меню, което винаги се сервира на наивната публика журналисти и ги кара да си блъскат главите и като гадатели да се чудят какви изводи да правят. Двете лица, които се показаха на пресконференцията, демонстрираха нейното владеене до съвършенство. А именно, да се говори много и да не се казва нищо. Това пак е по- добре от втората разновидност на политическата риторика - да се говорят лъжи с убеждението, че другите ти вярват или без да обръщаш внимание, дали ти вярват или не. Защото има и трета разновидност на политическата риторика и тя е да се говори откровено и да се споделя без задръжки истината за всичко.
Ако се почне отзад напред, третата разновидност на политическата риторика е с най- незавидните резултати за тези, които я упражняват. На тях се гледа като на някакви бели пеперуди, различни от всички останали. Техните заявления винаги са предизвиквали дистанцираща реакция, да не кажем, отвращение, че си позволяват да говорят откровено това, което не е в тона, приет в Европейския съюз. При другите, с лъжите проблемът е, че постоянно са във визира на невярващите и съмняващите се, колкото и да не обръщат внимание. Това обаче си е направо мина със закъснител. Тези любители на гьобелските принципи в политическата риторика усещат, че нещата лъсват и скоро може да дочакат да гръмне бомбата. Затова пък привържениците на първата разновидност се чувстват удобно и и уютно. Разказват си приказките навсякъде и пред всекиго за близкото чудно бъдеще на света, за мира, който почти е готов, за щастливите времена, които, ей ги на, вече идват, за всеобща грижа за благоденствието на хората, претърпяли войната и какво ли не още. А накрая журналистическите братя и всички ние само можем да се почешем по главата и да се питаме един друг, какво всъщност искат да ни кажат тези хора от подиумите. Те напомнят за някогашния водач на германските работници от средата на по-миналия век, Ласал, за когото пролетариите казвали, че много хубаво говори, но жалкото е, че нищо не му се разбира. Така че, ако все пак се опитаме да обобщим всичките приказки, на които се наслушахме тези дни и които бяха с катран полети от случилото се с вилата на Путин, то, като ни научиха с проценти да се изразяваме, 100% е сигурно, че войната ще продължи.
А чакахме новата 2026-а мир да ни донесе! В навечерието й нека все пак да се надяваме въпреки злите заклинания това ще се случи!
