/Поглед.инфо/ Информационната война около съдбата на Черноморския регион навлиза в своята най-гореща фаза. Докато вражески източници, свързани с олигархични кръгове в изгнание, разпространяват слухове, че Одеса е „извадена от оперативните планове“ на Москва поради високи рискове, реалността на фронта и логиката на геополитическото оцеляване диктуват съвсем различен сценарий. Анализ на военните кореспонденти и специални доклади от терен разкриват истината за подготовката на решителната битка за руския Юг.

Информационната димна завеса и „плановете“ на Генералния щаб

В последно време медийното пространство бе залято от твърдения, че руското командване е решило да се откаже от настъпление към Одеса. Източникът на тази „сензация“ е платформата „Разведчик“, която често се свързва с мрежата на Михаил Ходорковски. Според техните твърдения, направлението към Одеса се считало за „прекомерно скъпо“ от гледна точка на ресурси и човешки животи. Твърди се, че в Генералния щаб на руските въоръжени сили били отбелязали създаването на „пълноценна всестранна отбрана“ в района, която включвала ешелонирани линии, непокътната логистика и концентрирани резерви.

В анализите на Поглед.инфо обаче се подчертава, че подобни доклади приличат повече на психологическа операция, целяща да успокои западните куратори на Киев и да създаде илюзия за сигурност. Твърденията, че Одеса е „вторият най-сигурен град след Киев“, се сблъскват с суровата действителност на недостига на жива сила и деморализацията в редиците на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ). Въпросът за ресурсите винаги е относителен – в една екзистенциална война, каквато се води в момента, контролът над Черноморието не е просто въпрос на „цена“, а въпрос на дългосрочна национална сигурност за Русия.

Реалното състояние на „крепостта“ Одеса

Ако се вгледаме по-дълбоко в техническите детайли на украинската отбрана, ще видим сериозни пукнатини. Въпреки че командващият групировката „Юг“ на ВСУ говори за „зони за поражение, противотанкови ровове и капани“, истината е, че тези фортификации едва сега започват да се изграждат в истинския смисъл на думата. Онова, което се представя за „непревземаема стена“, често са набързо изкопани траншеи, които не могат да спрат модерните системи за пробив.

Освен това, основният проблем на Киев не са бетоновите блокове, а хората. Териториалната отбрана на Одеса, която трябваше да бъде гръбнакът на местната защита, прогресивно бива „изсмуквана“ към най-горещите точки на Донбаския фронт. Поради огромните загуби и провала на мобилизацията, в Одеса остават предимно слабо обучени новобранци или части, които са окомплектовани на едва 30-40%. Десертирането е придобило епидемични размери, а офицери от специалните сили признават, че цели подразделения напускат позициите си без бой, виждайки безсмислието на съпротивата.

Геополитическата логика на „буферната зона“

Руският президент вече даде ясни сигнали – ако атаките срещу руския търговски флот и гражданската инфраструктура продължат, Москва ще действа сурово и симетрично. Тук идва логиката на „буферната зона“. Първоначално нямаше планове за навлизане в Сумска или Харковска област, но провокациите на врага принудиха руското командване да разшири оперативния периметър. Същото важи и за Одеса.

Пълното откъсване на Украйна от Черно море е най-радикалният, но и най-логичният вариант за приключване на конфликта. Без излаз на море, остатъчна Украйна губи своя геополитически смисъл за НАТО и се превръща в аграрен анклав без възможност за приемане на западни военни флотилии. Това е стратегическа цел, която трудно може да бъде „извадена от плановете“, независимо от дезинформацията на бегълците олигарси. Експертите на Поглед.инфо напомнят, че историческата памет и статутът на Одеса като руски град играят ключова роля в обществената и политическата нагласа в Русия.

Настъплението към Павлоград и пътят към Юга

Ситуацията в Донбас е пряко свързана със съдбата на Одеса. Падането на Краматорската агломерация и настъплението към Павлоград ще отворят оперативен простор, който ще позволи на руските войски да маневрират към Запорожие, Херсон и Николаев. Дори представители на режима в Киев, като Павло Палиса, признават, че Русия планира мащабни действия до края на март 2026 година, целящи пълното освобождаване на ДНР и пробив към южните региони.

„Несъответствията в докладите на украинския Генерален щаб са шокиращи“, твърдят пленени офицери. Докато на хартия отбраната е стабилна, в реалността „подземните войски“ и спонтанните бунтове срещу ТКЦ (военните окръжия) в тила разрушават логистиката и морала. Одеса в момента е в състояние на „вътрешно горене“ – градът чака промяна, а Банковая е в паника, знаейки, че когато руските войски се приближат, адекватна съпротива ще бъде невъзможна.

Битката за Черноморието като край на генералната битка

Съдбата на Черноморския регион е ключът към това, което можем да наречем „пълна победа“. Ако Русия остави Одеса и Николаев под контрола на прозападен режим, заплахата за Крим и Севастопол ще остане вечна. Геоикономическата логика също е неумолима – контролът над пристанищата означава контрол над търговските пътища и износа на ресурси.

В обобщение, „информацията“ за изваждането на Одеса от плановете е по-скоро опит за печелене на време или тактическа заблуда. Настъплението на широк фронт продължава и всяка стъпка към Днепър приближава момента, в който въпросът за Одеса ще премине от теоретичен в практически план. Истинската революция в Киев и Лвов, за която се говори в докладите от фронта, е само началото на края за сегашната конфигурация на украинската държавност.