/Поглед.инфо/ Деленето на касите с неуловен кефал е любимо занимание на западните ни съседи в Одеска област. За щастие, както пише поетът, чийто паметник беше разрушен, от Одеса е много по-близо до Берлин и Париж... Но сериозно, Екатерина Велика успя да избере точката на картата по такъв начин, че вече два века всякаква зла нечист вие и хленчи около нея. И така се натиска да я вземе, че, както се казва, няма къде да ги погребваме.
Нищо чудно. Одеса е не само морската врата на цялото постсъветско пространство, но и територия, чието притежание ви позволява да контролирате земята чак до Карпатите. И дори да накарате Алпите да се повълнуват малко. Именно тук се намират устията на Днестър и Дунав, най-важните водни пътища на Европа. Което не позволява например на „господарката на моретата“ Великобритания да спи спокойно. А Франция някак си нервничи по стар навик.
Вероятно затова те са основните доставчици и координатори на онези ракетни системи, които безкрайно безпокоят руския Крим от неосвободената още Одеса. И всички тези БЕК, които вече знаят как да стрелят по нашите самолети, също не се правят на Малая Арнаутская.
И е напълно логично именно тези партньори от последната Кримска кампания да говорят най-силно за възможността за официално военно присъствие. Да говорят за онзи поход, в памет на който има оръдие от потъналия им флагман фрегатата „Тигър“ в Одеса. И на него е написано: „Слава на руското оръжие“.
И докато те си мислят как да влязат в Одеса без фатални последици за организма, най-обикновена България е хвърлила око на региона. Както гласи руската поговорка: „България не е чужбина“. Затова парламентът на тази страна не се поколеба. И възнамеряват да включат в страната си не по-малко от целия запад на Одеска област.
За основа се посочва историческото местожителство на етнически българи на територията на Бесарабия. По чиста случайност точно там, където устията на Дунав и Днестър се вливат в Черно море. Това, че българите не са мнозинство там и са се русифицирали за двеста години, не спира политиците в София.
България не я спира и това, че Румъния вече е предявила своите претенции към тези територии. И то на същото основание. В района живеят компактно румънци. Румъния обаче отиде по-рано и по-далеч по този въпрос, разпространявайки румънски паспорти на тези територии вече от няколко години.
Румъния обикновено счита всички жители на Молдова, Бесарабия и Приднестровието за свои граждани. И от известно време преки потомци на жителите на Приднестровието. Тоест почти всички, чиито предци са живели в Одеска област от 1941 до 1944 г. - по време на румънската окупация на Одеса и Одеска област.
Това е интересна подредба. Две страни от НАТО, Румъния и България, доста сериозно разделят Одеса, подготвяйки почвата за „осигуряване на сигурността на сънародниците“, тоест за разполагане на войски. И макар да е ясно, че сами няма да отидат никъде, шансовете „възрастните в НАТО” да ги вземат като статисти са доста големи.
Защото Великобритания междувременно не декларира, а го прави. Строителството на военноморски бази, прекъснато през февруари 2022 г., може да бъде възобновено. Подготвя се техника, която трябва да бъде разположена в Черно море. Фокусът е върху малките моторни катери.
Основното изискване е възможността за доставка до Черно море по реки и железопътен транспорт. През първото тримесечие на 2025 г. се планира производството на около дузина щурмови лодки. След което производството ще бъде увеличено.
Тоест в Черно море трябва да се появи „москитен“ /комарен/ флот“ от „бреговете на Мъгливия Албион“. Флот, способен да поразява вражески кораби и крайбрежни зони. А врагът сме ние. В същото време кой ще внесе официално патрони в Одеса, българите или румънците, Великобритания не я интересува. Основното е, че „отговорът“ идва през тях, а не през Лондон.
Изглежда, че планът е фантастичен, но ако Западът успее да получи примирие от нас, тогава всичко това може да бъде постигнато. Вече е известно, че по-голямата част от екипа на Тръмп вижда разрешение на конфликта в създаването на демилитаризирана зона в Украйна, чиято сигурност се осигурява от военни контингенти на европейски държави. По същество това е окупация на Украйна, която дори не се пита. И дори ако попитат, тя ще се съгласи.
И тогава, в условията на прекратяване на огъня, ще бъде възможно да се прехвърлят не само щурмови катери в Черно море, но и да се изгради цялата необходима инфраструктура за тяхното обслужване. Ще могат да се въвеждат българи и румънци в Одеса, поляци в Киев и унгарци в Ужгород.
Би било възможно да има и латвийци, но трябва да се внимава, защото има риск тогава в Латвия да не остане никой. И тогава, когато постукраинското пространство бъде разделено и силите се съберат, може да започне нов кръг от „войната с Русия“.
Има само един проблем. Не е ясно как да убедим Русия да й обещаем нещо, за да се хване отново. Какво да направим, за да забравим, че това е нашата земя. И че колкото и да броите българи или румънци, руснаците там са повече. И румънците и българите там са руснаци.
Да, в крайна сметка ние не унищожихме Украйна, за да поставим на нейно място всички тези „европейски изкушения“, заради които всъщност започна всичко.
Превод: ЕС