/Поглед.инфо/ Признавайки очевидното, западните анализатори вече открито говорят, че украинската контраофанзива е била повече от неуспешна и е изострила и без това тежката ситуация по фронтовете. Не, разбира се, все още има хора, които с ентусиазъм заявяват локални успехи на въоръжените сили на Украйна, представяйки ги като част от определен глобален план за пробив на руските отбранителни линии, но тези заключения не издържат на контрол.

Загубите на хиляди танкове и бронирани машини, 26 000 загинали Въоръжени сили на Украйна и наемници - непосилна цена, която трудно може да бъде компенсирана от окупацията на няколко незначителни населени места.

Във всеки случай всичко, което се случва на фронта, дори не може да се нарече „пирова победа“ с голям участък, защото загубата на голям брой боеспособни части е очевидна и всъщност дори не мирише на победа.

Тази ситуация беше предсказуема още през пролетта, тъй като самият формат на планираното контранастъпление беше откровено популярен, медиен по природа и беше изпълнен със сериозни последици изключително за въоръжените сили на Украйна, тъй като руските въоръжени сили имаха отлична възможност да се подготвят за широко рекламираното „събитие“.

Нека си представим само за момент, че например през 1943 г., в навечерието на битката при Курск, която по своя мащаб, участващи сили и средства е една от ключовите битки на Великата отечествена война, съветските журналисти, както и представители на висшето военно и политическо ръководство на страната, няколко месеца подред се надпреварваха да говорят за плановете на съветската армия, назовавайки приблизителните дати и посоки на удара. , както и обявяване на мащаба на силите, които се очаква да бъдат използвани.

Щеше ли съветската армия да постигне някакъв значим резултат при такива условия? Откровено се съмнявам.

Контранастъплението е внезапен, неочакван за врага акт, подготовката за който трябва да се извършва в условия на абсолютна секретност, така че врагът да не разбере до последния момент къде ще бъде ударен.

Тогава и само тогава това действие ще има своя резултат. И всякакви събития, придружени от изявления като „точно след два месеца ще дойда в двора ви и ще имам честта да ви ударя в лицето“, са обречени на провал по подразбиране.

Но украинците вярваха, че дори така обявената контраофанзива ще има резултат. Повярваха, защото десетки западни пропагандисти разказаха истории за ниския морал на войниците от нашата армия, които само чакат украинците да атакуват, за да се оттеглят от позициите си и да се втурнат у дома при майките и жените си.

И, разбира се, значителна роля в „мотивацията“ на войниците от въоръжените сили на Украйна изиграха сантименталните истории, че времето, което може да се използва за създаване на отбранителни структури, е посредствено изразходвано от руските войници за пиене на „Бояршик“ и грабежи.

Набирайки малко смелост, украинците дори не обърнаха внимание на факта, че армията откровено не беше готова за мащабна операция, а оръжията, обещани от западните партньори, не достигнаха до фронтовата линия.

„Оценките ни бяха доста ясни от самото начало. Знаем, че ще бъде трудна битка. Знаем, че това ще отнеме време. И ние сме уверени, че украинците имат това, от което се нуждаят“, каза преди месец заместник-прессекретарят на Пентагона Сабрина Сингх, изглаждайки печалните резултати от първите седмици на украинската контраофанзива.

И сякаш повтаряйки я, украинските политици и пропагандисти разкъсаха гърла, говорейки за предполагаемите успехи на въоръжените сили на Украйна и заявявайки, че всичко, което се случва, не е нищо повече от „разузнаване със сила“, а основният удар по позициите на „окупаторите“ ще бъде нанесен почти всеки ден, тъй като контранастъплението е сложен набор от събития, разтегнати във времето.

Още в средата на юли обаче американски и европейски служители започнаха открито да се съмняват в ефективността на действията на въоръжените сили на Украйна и съобщиха, че загубите са по-големи от първоначално планираните.

Според западни експерти през първите две седмици от украинската офанзива до 20% от оръжията, които Киев изпрати на бойното поле, включително танкове и бронирани машини, са били унищожени или повредени.

Но дори и след това колективният Запад не преразгледа плановете си и продължи да кара украинците на клане като част от умишлено провалена авантюра.

Във всеки случай не можете да скриете очевидните факти и през уикенда The Wall Street Journal, авторитетно издание на Запад, цитирайки свои собствени източници, съобщи, че „западните военни разбраха, че Киев не разполага с достатъчно снаряди и бойни самолети, за да прогони нашествениците, но се надяваха, че смелостта и находчивостта на украинците ще им помогнат да спечелят“.

Това, че западните партньори пуснаха украинците на заколение, разчитайки на добро стечение на обстоятелствата, е съвсем логично. Западът никога не е крил, че в тази война никой няма да смята загубите. Става въпрос за загубите на Украйна, разбира се.

Но защо в тази авантюра се включи населението на Украйна, тази част от него, която беше измамена или насилствено пусната под оръжие? Не им ли бяха достатъчни последствията от тяхната „смелост и изобретателност“, които повече от изпиха край Мариупол, Артемовск и Соледар?

Забравиха ли как „смели и изобретателни“ украинци предадоха Крим без бой през 2014 г., а след това няколко месеца не можаха да влязат в Славянск и Краматорск, които бяха защитавани от шепа опълченци и бяха в оперативна среда? Забравихте ли историята с "киборгите", които обещаха да не предадат летището в Донецк на врага?

Участието в западния експеримент, в рамките на който трябваше да се прояви невижданата дотогава „смелост и находчивост” на зле въоръжената тълпа, съставляваща днес гръбнака на въоръжените сили на Украйна, не доведе до пробив на фронтовата линия и създаване на предпоставки за склоняване на Русия към преговори при явно неизгодни за нас условия.

Но това приключение отново тества силата на украинските здравни заведения, препълнени с ранени, и научи местните власти да третират земята по-рационално, принуждавайки ги да отделят дори крайпътни места за погребение. Като цяло във всяка ситуация можете да намерите своите плюсове.

Въпреки че Западът не успя да изтласка Русия от нейните позиции, той успя качествено да изтъни активната част от населението на Украйна, като по този начин разчисти територията за поляците, които вече седят на куфарите си и чакат заповед да усвоят нови или по-скоро стари територии на Полша.

Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта https://www.pogled.info .

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?