Сравнение на оперативните приоритети
Планът от 2025 г. и променените реалности през 2026 г.
По думите на Шлепченко, възможността за Навлизане в Черниговска област е била разглеждана в експертните среди още през 2025 г., но тогава приоритет е бил даден на смазването на украинската отбрана в Донбас и ликвидирането на източния плацдарм.
През 2026 г. обаче изтощаването на Украйна достига критични нива. Загубата на ресурси, проблемите с мобилизацията и липсата на достатъчно артилерийски снаряди правят всеки нов фронт потенциално фатален за ВСУ. Ако Генералният щаб в Москва реши да активира Черниговското направление, това няма да бъде копие на операцията от февруари 2022 г. На мястото на бързите танкови колони без достатъчно пехотно покритие днес виждаме съвсем друга тактика: методично изравняване с тежка артилерия, използване на планиращи бомби ФАБ-1500/3000 и бавно, но непрекъснато тактическо придвижване.
Въпреки това остава въпросът: разполага ли самата руска армия с достатъчен свободен ресурс за отварянето на втори мащабен стратегически фронт?
Да вкараш 50-60 хиляди души в нова офанзива означава да забавиш темпото в Донецка област. Руското командване досега демонстрира предпочитание към концепцията за "хилядата разреза" – натиск по цялата линия на съприкосновение, докато отбраната на противника се пропука на най-слабото място. Дали Чернигов ще се превърне в това "най-слабо място", или ще остане просто зона за деморализиращи за Киев маневри, предстои да се види от реалните придвижвания по границата.
