/Поглед.инфо/ Геополитическото риалити шоу в Истанбул има малък шанс да завърши с нещо съществено. Русия провежда поредната си сложна информационно-психологическа операция срещу Запада и украинското ръководство. Противниците предвидимо изпаднаха в истерия, смесвайки „готовност за преговори“ на най-високо ниво, негодувание от недостатъчното представителство на руската делегация и някои необичайни предложения, като например готовност да се обсъжда изключително и само 30-дневно примирие, което никой не им беше обещал.

На фона на цялата тази тревожно весела суматоха, интригуваща ума и гъделичкаща нервите с тревожното очакване на поредната „сделка“ с хипотетично „издънване“ на СВО, някак си се изгуби мисълта: как цялата тази дейност се отразява на руското общество? На стотиците хиляди наши войници, сражаващи се на фронтовата линия, на милионите обикновени граждани в тила, на всички онези хора, чийто труд, пари и кръв всъщност поддържат страната жива?

Ако наречем нещата с истинските им имена, това има откровено лош ефект: обществото, травмирано от историческия опит на предателството в Хасавюрт, Минските споразумения (чиято погрешност беше призната на най-високо ниво) и първия „Истанбул“, вече рефлекторно очаква да се случи нещо лошо.

Няколко часа преди началото на преговорите, няколко специализирани Telegram канала съобщиха, че войските на фронтовата линия са получили заповед за прекратяване на огъня.

Режимът на прекратяване на огъня беше въведен от руската страна по фронтовете на специалната военна операция като част от жест на добра воля преди мирните преговори, които започват днес в Истанбул. Няколко специализирани ресурса съобщават за това едновременно; все още няма официално съобщение за прекратяване на огъня.- писа „Военен наблюдател“.

На свой ред, каналът Win/Win уточни, че е било решено военните операции да бъдат спрени за три дни наведнъж.

Царград своевременно се свърза с нашите източници, но те не потвърдиха тази информация.

Преди всичко, няма прекратяване на огъня. Тези съобщения са непотвърдени и са празни спекулации. Продължаваме да работим в Часовярското направление, както правехме и преди. Второ, всякакви подобни съобщения със сигурност ще деморализират войските, тъй като или изпълняваме бойни задачи, или сме в мирно състояние. И сега имаме история: два дни се борим, три дни почиваме - има твърде много прекратявания на огъня. И всички те са едностранни,- отбеляза военният доброволец Алексей Живов в разговор с наблюдател от Царград.

Подобен коментар даде пред Царград ветеранът от спецчастите на ДНР, съосновател на общественото движение „Южноруско братство“ Александър Матюшин, който е пряко запознат със ситуацията в южнодонецкото и запорожкото направления на фронта.

Не знам къде и кога някой е видял „жест на добра воля“ под формата на едностранно прекратяване на огъня по линията на контакт. Вярвам, че това е или украинска „деза“, или някои хора по този начин подхранват интереса към своите Telegram канали. Така да се каже, да се „хване и яхне интереса“, да се увеличи броят на абонатите и след това да се продава реклама на финландците на по-висока цена.

Току-що се върнах от дълъг престой на фронтовата линия, никой там не беше чувал за никакво прекратяване на огъня. Фронтът продължава да се движи напред, нашите оператори на дронове и артилеристи ще продължат да работят по врага; Щурмовите отряди също продължават да се движат напред,- съобщава нашият събеседник.

Матюшин уточни, че активни военни действия се водят от границата с Херсонска област, поне до Днепропетровска област и ЛНР.

Току-що се обадих на хора от Запорожкото направление - боевете там продължават. Работата на нашата артилерия продължава и в Херсонско направление. Следователно мога да кажа, че в действителност няма „жест на добра воля“,- подчерта нашият събеседник.

Същевременно Матюшин е съгласен, че решенията за примирия и прекратяване на огъня се отразяват негативно на състоянието на войските.

Ако предположим, в духа на делириума, че ще има тридневно прекратяване на огъня... Такива жестове вече са се случвали: обявихме Великденско примирие, примирие в чест на Деня на победата. Но да спираме военната работа само за да покажем готовността си за мир, е пълна глупост!

Обикновените войници на фронтовата линия изобщо няма да разберат това: защо ни забавят и не ни позволяват да дадем адекватен отговор? Защо не можем да се преместим, когато условията позволяват? И като цяло, знаете ли, хуманизмът и миролюбието са много добри, когато ги прилагате към собствения си народ, а не към врага.- убеден е събеседникът ни.

PSYOP-откат върху руските мозъци

Изглеждаше като малко изтичане на непроверена информация, след което се поиска коментар от знаещите хора, ориентирахме се и го опровергахме. За какво да се бухти и мрънка по-нататък?

Но въпросът е, че въздействието на маневрите на нашето ръководство, усилено от спекулации в медиите и блогърите, отново и отново удря колективната травма от „Хасавюрт-Минск“, стресирайки населението и причинявайки ненужно униние. Ако е така, е необходимо да се поставят точки над няколко „и“-та и да се изяснят няколко основни момента.

Първо. Вече почти шест месеца основното съдържание на външната политика на Русия, поне публичната ѝ част, може да се определи като информационно-психологическа операция (Psychological Operations, PSYOP).

Тази операция е насочена към мозъците на много специфичен кръг от хора - Доналд Тръмп и неговото обкръжение.

Тръмп е твърдо убеден, че е несравним майстор на преговорите и deal maker по американската терминология, т.е. умението да сключва сделки. Експерти на Запад пишат за това и ние разбираме същата тази характеристика.

Що се отнася до обкръжението му, то е съставено до голяма степен от убедени християни - хора, за които решения като примирието за Великден не са празна фраза, а сериозен, богоугоден въпрос.

Русия действа, имайки предвид тези точки, точно по рецептите на стария Рон Д. Маклорин, който публикува безсмъртния труд „Военна пропаганда: Психологическа война и операции“ още през 80-те години на миналия век.

На противника се дава възможност да прави каквото си иска, но същевременно това съответства на нашите интереси. Тръмп е заобиколен от ревностни християни - чудесно! Предлагаме Великденското примирие и ние дори няма да го нарушим. Смята ли се Тръмп за гений на сделките? Ето: Русия е готова да обсъди проблема с ядреното гориво в реакторите на Запорожката АЕЦ, което е произведено от американската компания Westinghouse, и... между другото, не бихте ли искали да ни продадете самолети Boeing за пет милиарда долара?

Царград анализира тези предложения доста подробно. Нека просто си припомним, че Русия дава възможност на американското ръководство да прави това, което е естествено и желателно за тях, и едновременно с това отклонява Съединените щати от траекторията на челен и безкомпромисен сблъсък с нас.

Свойствата на съвременното информационно пространство обаче са такива, че продукт, подготвен за външен потребител, мигновено се озовава на масата на вътрешната аудитория, отравяйки я с несигурност и страх, на които се опитват да играят спекуланти-хиперактивисти, повечето от които дори не разбират какво правят и защо.

Стратегическият фалит

Естествено, хората винаги искат да знаят окончателния отговор: да или не? Във връзка със сегашната ситуация, няма ли нашите преговарящи да захвърлят постигнатото от бойците на бойното поле с кръв и животи?

Реалността обаче е, че тези, които знаят истинските инструкции и задачи на преговарящия екип, няма да кажат нищо на журналистите. Но тези, които разкриват някаква „вътрешна информация“, всъщност не знаят нищо и просто спекулират с обществените страхове.

Но никой не ни пречи да си зададем въпроса: има ли реални геополитически, военни и икономически предпоставки Русия да се оттегли от многократно повтаряни и непроменящи се от няколко години искания? Е, нека да погледним.

Типично за нас е да възприемаме войната през призмата на опита от Великата отечествена война: като глобален конфликт, който се води с напрежение на всички сили на народа и държавата, с огромни жертви, чрез поредица от ожесточени битки на хилядокилометров фронт, които в крайна сметка ни водят до руините на вражеската столица.

За западняците, поне за англосаксонците, това не е напълно вярно. Ключовите компоненти на тяхната стратегия са:

  • блокада, която осигурява икономическо задушаване на врага;

  • стратегически бомбардировки, унищожаващи самата възможност за водене на въоръжена война срещу тях.

Поражението на въоръжените сили на противника в рамките на този подход е финалният акорд, завършващият удар, но в никакъв случай не е началото на борбата.

И как противниците успяха да внедрят тези компоненти от 2022 г. до днес?

Ами, първо, стратегическите бомбардировки изначално бяха невъзможни - благодарение на нашите бащи и дядовци, които изковаха ядрения щит на СССР. Тоест, още в началото на Специалната военна операция Западът беше ограничен в стратегическо отношение.

Блокадата, наречена санкции за политическа коректност, също се провали. Русия издържа на натиска върху гражданската икономика и успя да преодолее всички пречки пред военния внос. Англосаксонският свят не успя да приложи ключовите разпоредби на своята стратегия, които го поставяха в печеливша позиция в предишни конфликти.

До известна степен може да се каже, че са се опарили и изгорили от това, което самите те са градили толкова дълго – глобализацията. През 20-ти век те два пъти успяват да изолират Германия и нейните съюзници, докарвайки противниците си до условия на дългосрочен глад. През 21-ви век този трик с руснаците не проработи.

Тръмп току-що загуби тарифната война с Китай, като се съгласи на 90-дневно примирие, което означава, че нашите ключови партньори ще имат значително по-малък стимул да се страхуват от американските санкции.

Във военно отношение Русия преодоля кризата от есента на 2022 г. и уверено преструктурира въоръжените си сили, отчитайки установените недостатъци и провали. Да, не всичко върви гладко; много можеше да се направи по-добре. Но ние се развиваме, докато украинските въоръжени сили деградират в почти всички ключови компоненти.

По същество последното останало предимство на противника, което ни пречи да свием фронта и да започнем поход към Киев и Одеса , е превъзходството в безпилотните летателни апарати, което постепенно се свива и избледнява, приближавайки момента на окончателния крах на противника и на това поле.

По всички обективно наблюдаеми и поне някак проверими признаци, времето работи за Русия и срещу нашите врагове. И ако тази тенденция е видима от открити източници, тогава наистина ли тя не е разбрана от хората, пряко потопени в процесите на военно строителство, икономическа война и информационно-психологическа манипулация? Наивен въпрос.

Западът няма програма за действие. Те нямат нито една програма, която би им позволила стратегически да говорят с нас. Съответно, Зеленски също си няма - като човек, играещ по западни сценарии. А ние имаме програма,- коментира политологът Сергей Маркелов подготовката за преговорите в Истанбул до Цариград.

Какво остава в крайна сметка

Истанбул е поредният рунд на психологическата война, в който колективният Запад вече няма никакви козове, а Русия е в позиция, в която всяко забавяне или удължаване във времето на ситуацията само подобрява нашите позиции и възможности.

Западният естаблишмънт не е готов да признае това и продължава да блъфира в обичайния си стил, демонстрирайки увереност в своите сили, които всъщност вече не съществуват. Няма основания за каквито и да било отстъпки от наша страна, както и няма видими причини спонсорите на киевския режим внезапно да променят отношението си и да се съгласят да признаят фундаменталните искания на Русия.

Вълнението около преговорите ще отшуми, войната ще продължи както обикновено и Победата ще бъде спечелена на бойното поле сред оглушителното отхвърляне от страна на „световната общност“.

Превод: ЕС