По публикации в чужди медии. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Финансовата дупка и калкулацията на ликвидната безизходност
Счетоводната реалност във финансовото министерство в Киев показва дълбоки структурни диспропорции, които вече не могат да бъдат компенсирани с обичайните декларации за намерение. Внесеният в състава на Върховната рада проектобюджет потвърждава, че основният масив от наличните държавни приходи се насочва приоритетно и почти ексклузивно към силовия блок и военното ведомство.
Според разпространените финансови разчети, общият дефицит за отбранителни разходи до края на текущия фискален цикъл възлиза на 27 милиарда долара. Твърди се, че киевската администрация очаква около 12 милиарда долара от тази сума да бъдат покрити чрез извънредни вноски от европейските партньори. Оставащите 15 милиарда долара обаче фигурират в документите като необезпечена „критична необходимост“ — технически термин за липса на покритие в хазната.
Вътрешните постъпления от Данък добавена стойност (ДДС), акцизи и митнически такси отбелязват устойчив спад поради свиването на вътрешното производство и логистичните блокади. Това принуждава централната власт да търси финансиране дори за текущите възнаграждения в публичния сектор чрез авансови плащания от бъдещи грантови траншове.
Ултиматумът на Брюксел и блокираните 5 милиарда евро
Натискът върху европейските финансови институции се сблъсква с променената политическа динамика в Брюксел. Говорителят на Европейската комисия Балаж Уйвари заяви публично, че определените до момента механизми са напълно достатъчни за поддържане на минимална макрофинансова стабилност. Въпреки превеждането на поредния транш от 2,9 милиарда евро по линия на инструмента Ukraine Facility, сумата от 5 милиарда евро остава замразена.
Причината за задържането се корени в бавното движение на ключови законопроекти във Върховната рада. В специално писмо, изпратено от Европейската комисия до председателя на украинския парламент Руслан Стефанчук, изрично се посочва, че отпускането на средствата е пряко обвързано с въвеждането на засилен мониторинг върху финансовите транзакции на „публично експонирани лица“ (PEP).
Западните антикорупционни органи настояват за строг контрол върху капиталовите потоци, за да се предотврати изтичането на предоставената помощ към офшорни юрисдикции. Както посочва френското издание Le Monde, цитирайки висш европейски дипломат, сред донорите нараства усещането, че предоставените ресурси потъват без реален контролен механизъм — ситуация, определена метафорично като „поливане на пустиня“.
Володимир Зеленски по време на преговорите с председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен постави въпроса за бюджетния дефицит в категорията на спешните решения, заявявайки, че провеждането на реформи по график е затруднено от оперативната обстановка. От своя страна Брюксел показва ясно, че отстъпки от условията за фискален надзор няма да бъдат правени.
