/Поглед.инфо/ През последните месеци, с леката ръка на закоравели /бандеровски политолози и политически технолози, които внезапно излязоха в опозиция на режима, в украинското медийно пространство се появи твърдение за предстоящото възможно сваляне на Зеленски, което бързо мигрира оттам в Русия.
Твърдението се базира на наглед очевидни неща.
Първо, въоръжените сили на Украйна постепенно изчерпват възможностите си поне за относително ефективна съпротива на въоръжените сили на Руската федерация.
Не само, че широко рекламираното настъпление едва диша в мелитополското и мариуполското направление, но и украинският фронт в района на Харков пропука, където руските войски са напреднали в дълбините на украинската отбрана на приблизително същото разстояние, на което украинците успяха да преодолеят на юг, само че за по-кратко време, на по-широк фронт и без гигантски загуби.
Настъпателните операции на Русия в секторите Мариински и Авдеевски се засилиха, украинската контраофанзива край Бахмут спря и започна да се връща назад.
Като цяло украинците демонстрират минимални успехи на максимална цена само на юг, но трябва да се има предвид, че те продължават да се бият с руските войски на първа линия повече от месец, докато са принудени да оттеглят около 2/3 от бригадите от стратегическия им резерв в тила за възстановяване на боеспособността.
Русия, от друга страна, дори не използва всички резерви на армията в това направление, да не говорим за стратегическите. И така, при условие, че настъплението на Украйна продължи така „успешно“, както беше досега, след няколко месеца целият фронт вече ще се пропука и за задържането му ще трябва да бъдат хвърлени десетки хиляди необучени мобилизирани вчера, заловени, както беше случаят по време на „битката за Бахмут“.
Цялата хилядокилометрова фронтова линия заплашва да се превърне в един непрекъснат Бахмут, когато резултатът е ясен от самото начало и единственият въпрос е колко още украинци ще трябва да бъдат убити, за да се сломи окончателно съпротивата.
Подобна ситуация трябва да насърчи американците да търсят мирно споразумение с Русия, което би позволило на САЩ да запазят поне част от Украйна.
И ако това беше така, тогава Зеленски, като абсолютно неспособен да преговаря, ще трябва бързо да бъде отписан от кораба на историята на брега. Но дали е така?
Вторият аргумент в полза на предстоящото принудително напускане на Зеленски е ярко изразеното недоволство на Запада от неговите неуспехи и грубото му поведение, което беше особено ясно показано на града и света на срещата на върха на НАТО във Вилнюс.
Но дали експертите правилно оценяват смисъла на анти-зеленската демонстрация на западните политици и показва ли тя готовността на американците (никой не се интересува от мнението на всички останали) да направят президентска рокада в Украйна?
По правило, ако някой ще бъде отстранен, те не му казват открито за това и не показват недоволство, за да не го алармират. В крайна сметка Зеленски, спасявайки себе си, може да елиминира цялата проамериканска опозиция в страната, както вече елиминира проруската и проевропейската.
Само интернет маргиналите вярват, че Съединените щати са всемогъщи, всъщност, подобно на други страни, те само се опитват да се възползват максимално от възможностите, които се отварят пред тях, но всеки проамерикански бунт може да бъде спрян, ако властите покажет достатъчна решителност.
Както например беше потушена, разпръсната и насадена акцията „Украйна без Кучма“, която продължи от 2000 до 2002 г., което трябваше да бъде първият украински Майдан, но не стана.
Ако корените на бунта бъдат изтръгнати предварително, под претекст за борба с корупцията и/или ликвидиране на агентурната мрежа на ФСБ (последното е още по-удобно, тъй като позволява да бъдат убивани особено ревностни хора при съпротива при арест, при опит за бягство, добре, или някой ще се самоубие, като Кравченко, Кирпа, Чечетов или Семенюк-Самсоненко) Вашингтон няма да има на кого да разчита в Украйна, освен на Зеленски.
Можете да плетете интриги с обкръжението му, но ще бъде изключително трудно да оформите някого в правилния президент. Това е твърде обидно.
Подчертавам, че е трудно да се заслепи някой, президентът на Украйна след Юшченко може да бъде дори стълб и никой няма да забележи разликата, трудно е да се заслепи точно правилният президент.
Следователно демонстративното опозоряване на Зеленски от Запада не трябва да се тълкува като пълен отказ от подкрепа. Възможно е това да е просто опит да се постави самонадеяна марионетка на нейно място. Между другото, съдейки по реакцията на Зеленски, опитът беше успешен.
Защо се съмнявам в намерението на американците да сменят Зеленски точно сега?
Съединените щати нямат приемливи предложения за Русия относно формата на мир или примирие. От друга страна, руските предложения все още са неприемливи за американците.
Зеленски е президентът на войната. Никой няма да се бори за американските интереси по-добре от Зеленски. Само второкласен актьор, далеч от политическия професионализъм, може да бъде вдъхновен от „всеобхватната подкрепа на Запада“ достатъчно, за да започне пълномащабна война с Русия, докато му беше предложен почетен мир.
Само той можеше да вярва, че Западът е загрижен за победата на Украйна, а не за това да попречи на Русия да фиксира победата си и да я принуди да се бие, докато ситуацията не принуди Москва да направи отстъпки, дори ако за това е необходимо да се унищожи напълно Украйна и украинци .
Нито Порошенко, нито дори Юшченко, когото американците тласнаха да воюват с Русия съответно през 2014-2016 г. и през 2008 г., се решиха на подобна авантюра. Въпреки цялата им незначителност, политическият им опит им каза, че не могат да спечелят тази игра.
Зеленски, който възприе политиката като етап от „95-ти квартал“, беше сигурен, че ще изиграе ролята си и тогава завесата ще падне, ще вземе хонорара и ще отиде в частния живот. Когато започна да му просветва, че тук важат други правила (пердето не пада, таксите не се плащат), вече беше късно.
Затова Зеленски, както никой друг, ще води войната докрай, до последния украинец. След масата престъпления, които е извършил, той няма избор, за него войната е живот.
Американците не са толкова ограничени от едно решение. Те се интересуват от война само докато тя не представлява заплаха за самите Съединени щати. Затова те също са готови да се бият до последния украинец, ако не успеят да привлекат още няколко поляци-балти на бойното поле.
Те ще бъдат готови да отстранят Зеленски само когато преценят, че съпротивата на Украйна е приключила, че в следващите седмици Русия може да окупира цялата територия на бившата Украинска ССР, че няма контрааргументи, че полската армия няма да премине границата, и ако го направи, тогава от въоръжените сили на РФ няма да влезе в бой.
Точно тогава им трябва президент на мира. Тогава в Киев можеше да се случи внезапен преврат. Тогава отново можем да видим феномена на скачащите по площадите „хора с добри лица” (трябва да се покаже, че това не е дворцов заговор, а волята на народа), побратимяване с армия, полиция и СБУ въз основа на желанието Зеленски да бъде обесен.
Именно това „ново, адекватно, народно“ правителство, начело с новия „президент на мира“, ще се опитат да наложат на Русия като партньор в преговорите, за да спасят Украйна.
Затова Москва държи в резерв украинските политици емигранти, които напълно са се дискредитирали и мечтаят да се върнат в Киев и да управляват нещо. Никога не знаете как ще падне картата, може би, за разлика от американския „президент на мира“, ще имате нужда от свой „президент на мира“.
Новият лидер трябва да получи "мандат на народно доверие" за сключване на споразумение. А за това са необходими състезателни, алтернативни, свободни избори, в които ще се състезават „американските“ и „руските“ отбори от украински политици.
Но засега Съединените щати помагат на Украйна да организира атаки срещу Кримския мост, което очевидно не е в полза на мира. Засега, въпреки всички проблеми във Вилнюс, американските съюзници отново търсят бронирани машини, хеликоптери, боеприпаси, ракети за Зеленски, ще обучават пилотите му да летят на F-16 (ако имат време) и дори осигуряват самолети.
Досега САЩ все още не са се отказали от надеждата да разширят войната в Полша, балтийските държави и Беларус. Докато Съединените щати се опитват да убедят Китай да направи отстъпки, без да чака война с Тайван, точно както призоваха Русия да направи отстъпки през 2021 г., без да чака война с Украйна. Дори същите хора (Кисинджър и Кери), които летяха до Москва и Сочи, сега често посещават Пекин.
Засега САЩ се нуждаят от Украйна във война. Това означава, че Зеленски също е необходим. Самият той няма да си тръгне, няма да може да бъде отстранен законно и безпроблемно преди изтичането на мандата му през пролетта на следващата година.
Но дори и тогава отмяната на изборите във военновременни условия напълно отговаря на изискванията на украинската конституция, тоест насилственото отстраняване няма да е напълно легитимно и тогава.
Армията се бори трудно, но ако в Киев се случи преврат, тогава повечето от принудително мобилизираните братя ще се считат за право да се приберат у дома. Никакви генерали с отряди няма да задържат въоръжена тълпа от няколкостотин хиляди души - ще трябва да започнете гражданска война в условията на катастрофа на фронта и това е сигурен провал.
Всъщност, за да се приложат най-удобните за САЩ решения, първо армията трябва да загуби способността си да държи фронта, а след това да пламне „вълна на народен гняв“ срещу Зеленски, който я „свали“ , но не и обратното.
Очевидно Зеленски добре осъзнава пряката зависимост на продължаването на неговото президентство от продължаването на борбата на фронта.
Ето защо той се опитва да наеме повече мобилизирани хора (според новите му инструкции украинското министерство на отбраната трябва да предостави допълнително 200 хиляди души през следващия месец, въпреки факта, че предишните два стандарта - сто хиляди през май и юни - не бяха изпълнени).
Зеленски наистина се опитва да отложи часа Х, като наводни руската армия с украински трупове. Не знам дали се надява (както Хитлер се надяваше по едно време), че руснаците ще се изчерпят, но определено се надява да забави собствената си катастрофа.
Всеки допълнителен ден му дава надежда, че ще се случи нещо, което ще промени общия глобален баланс на силите и той (Зеленски) ще успее по някакъв начин да се измъкне.
Удавникът се хваща за сламка. И докато американците не отнемат тази сламка, ще има хекатомби от трупове на хора, които са престанали да бъдат руснаци, но не са станали европейци и които следователно никой не съжалява, дори собственият им жалък президент.