/Поглед.инфо/ Към края на третата седмица от специалната военна операция, започната от Русия за демилитаризиране и денацификация на Украйна (де юре, това все още не е война, тъй като нито една от страните не е обявила една на другата страна), Киев се запозна по-добре с това какво представляват ударите върху града.

Да, преди това имаше атаки от руски крилати ракети по летища в Киев, телевизионната кула и нейния дубльор. Да, в северните и северозападните предградия (Гостомел, Буча, Ирпен и така нататък) имаше истински и много сериозни битки. Но всичко това беше далеч от жилищни сгради и предприятия на самия Киев.

Вярно, имаше две повредени жилищни сгради, но и двете от действията на местната противовъздушна отбрана - в единия случай те закачиха единия край на висок блок със изтреляна от тях, собствена ракета, а в другия свалиха нещо, летящо над града, което падна върху дома.

Рано сутринта на 14 март три "Калибъра" долетяха към самолетния завод "Антонов". По-късно руското министерство на отбраната обяви за разгрома на склада за боеприпаси за РСЗО на територията на завода, но взривяването на същите тези боеприпаси не се наблюдава, така че не е факт, че са го улучили.

Както и не е факт, че са се прицелили там, където наистина е бил складът. Приблизително по същото време нещо удари жилищен блок на улица „Богатирская“ 20 в северната част на града. Държавната служба за извънредни ситуации на Украйна съобщи, че артилерийски снаряд е поразил къщата и са загинали двама души. Вероятно е снаряд. Но тогава той беше съвсем самотен - около него не долетя нито един друг. Малко по-късно киевската противовъздушна отбрана свали нещо над района на Куреневка. Най-вероятно нещо малко, но изгоряха няколко апартамента в сградата, близо до която се случи.

А малко по-късно украински Toчка-У с касетъчна бойна глава удари Донецк, което доведе до десетки жертви.

Този удар сам по себе си със сигурност би допринесъл за ескалацията на конфликта и сериозните ответни мерки от страна на Русия . В контекста на увеличаването на доставките на оръжия от Запада за Украйна, слуховете за масовото пристигане на служители на западни частни военни компании, които ще бъдат финансирани от украински олигарси и преди всичко от Ринат Ахметов , пристигането в Одеса на такъв класически либерален фашист и откровен канибал като Бернар-Анри Леви и така нататък – това беше просто неизбежно.

Всъщност руското министерство на отбраната вечерта на същия ден обяви нощна атака срещу складове и предприятия на военно-промишления комплекс на Украйна. Още вечерта беше нанесен удар в завод „Импулс“ в Шостка. До сутринта със сигурност ще има информация за атаки срещу много отбранителни предприятия.

И ако в Киев , Одеса и Днепър (Днепропетровск), където е съсредоточена по-голямата част от ПВО, останала още в Украйна, има шанс да се свалят някои от ракетите, то на други места ударите ще приличат на разходка и изстрели в стрелбище .

Въпреки всичко, което се случва, украинските власти все още успяват да поддържат милитаристично рвение в по-голямата част от обществото. И не става дума само за пропаганда, която днес се основава на два постулата: „целият свят е с нас“ и постоянни „перемоги“ /“победи“/ на фронта. Но в много отношения се крие и във факта, че тази част от населението продължава упорито да задава вековния украински въпрос: „А нас пък защо?“

Опитите да се припомни, че фронтовият Донбас е претърпявал обстрели с различна интензивност в продължение на осем години, не водят доникъде. Защото от другата страна на линията на съприкосновение има престъпници (сепаратисти, терористи, руски наемници), как да не се стреля срещу тях.

Пропагандата надеждно опакова тази информация в главите им. Индикацията, че практически всички загинали цивилни и деца са почти изключително от ДНР и ЛНР , като цяло се сблъсква с пълно пренебрежение и отхвърляне - те вярват, че това са приказки на Кремъл.

Като цяло е безполезно да се говори за факта, че киевските власти пренебрегваха изпълнението на задълженията си по Минск-2 в продължение на седем години. Споразуменията са кратки и с малък обхват, но 99,9% от украинските граждани не са ги прочели.

Както и преди, същият или по-голям процент не прочете Споразумението за асоцииране между Украйна и ЕС. И ако в случая със споразумението за асоцииране, всички бяха сигурни, че ще заживеят като в Европа , то за Минск-2 нагласите са други: първо, не се изпълнява от Москва, и второ, това е лошо за Украйна - така каза телевизията. Не без причина последните проучвания показват, че 60-70% са за преразглеждане на Минск-2 при условията на Киев. Защо? Просто защото телевизията каза така.

Много хора знаят за американските биологични лаборатории в Украйна, за развитието на Украйна от Запада във военен смисъл, за външния контрол над управлението й, дори за факта, че Русия директно се нарича единственият враг във военната доктрина на Украйна, много хора знаят, но те уверено смятат това за вътрешен въпрос. А на въпроса какво биха направили САЩ с Мексико , ако се държат по подобен начин, следва отговорът: „Е, ама това са САЩ!“

Неразбиране поражда и тезата за денацификация. Разбира се, пет до десет процента от населението в Украйна са откровени неонацисти. Освен това местният неонацизъм има две течения: „чистият“ – базиран на Харков и по-масовия галицийски бандеро-нацизъм – базиран на Западна Украйна. Със симпатизантите си неонацизмът ще се сдобие с 15-20 процента привърженици в цялата страна.

Но в края на краищата, и това е много – в Третия райх да не би всички да са били членове на СС или НСДАП. Освен това броят на преките и косвени почитатели на неонацизма в Украйна непрекъснато само нараства през последните години.

Но още по-лошо е, че тези 15-20% определят и продължават да определят действията на държавата. Именно на държавно ниво се извършваше и се извършва възвеличаването на многобройни нацистки колаборационисти, включително тези, чиито ръце са поне до лактите в кръв.

На държавно ниво беше приет закон за коренното население, популяризиран е културно-образователен дневен ред, който имаше всички признаци на неонацистки. Да не говорим за нарастващата дискриминация конкретно на руския език и руската култура.

Всичко това не можеше да стане, ако наистина нямаше неонацистко мнозинство в законодателната и изпълнителната власт, което беше постигнато чрез подкрепата на съответния дневен ред от "соросоидите" и другите "грантоядци", които говореха за интересите на либералните фашисти. Но така или иначе, това мнозинство е формирано от цялото украинско общество!

Какво да кажем за различните зверства и беззакония, извършвани от властта – от многобройните безнаказани убийства на дисиденти или изгарянето на десетки хора в Дома на профсъюзите в Одеса, до функционирането на тайни затвори и паравоенните пронацистки формирования. За съжаление украинското общество в по-голямата си част не вижда нищо ужасно в това.

С една дума, през последните осем години от 2014 г. насам украинското общество наистина се промени много и то не към по-добро. И е трудно да си представим как тази изплувала навън нечиста слуз може да се върне обратно.

Бих искал да вярвам, че руското ръководство все пак има разбиране по въпроса и план как да направи това.

Превод: ЕС