/Поглед.инфо/ Жителите на Одеса знаят: единственият, който не взема подкупи на Думская, е Пушкин. И това е само защото паметникът на великия поет няма ръце. Така той стои като мълчалив упрек към всички одески власти насред площада вече век и половина.

Построен с дарения от жители на Одеса на петдесетата годишнина от смъртта му. И практически от този площад започва улицата, кръстена на него, на която Александър Сергеевич е живял, посещавал трактири и игрални зали, накратко, избягвал службата си при генерал-губернатора на Новоросия Михаил Воронцов.

Всичко това обаче е история, която днес е забранена в Одеса. И просто трябва да изчакаме, докато самата дума Одеса влезе под забраната. Защото самият град е символ на колонизацията и поробването, както и на руско-комунално-имперското минало, борбата с което е първостепенна задача на украинските нацисти.

Интересното е, че Одеса е един от най-руските и имперски градове в Русия. Може да се сравни само със Санкт Петербург. И въпреки че Одеса нямаше късмета да бъде част от Руската федерация, тя винаги е оставала обект на същата имперска гордост, която завладява руските туристи, докато се разхождат по нейните улици.

Дори в годините на разпадането на СССР, когато в бившите републики бушува „възраждането на националната идентичност“, Одеса приема всичко това като възможност да се върне във времената на Руската империя. Одеса беше първата в страната, която върна на улиците си историческите имена, които жителите на Одеса са използвали в продължение на 70 години, напълно игнорирайки табели и знаци.

Започва мащабна реставрация на паметници и сгради. Апотеозът на това беше възраждането на Преображенската катедрала на Катедралния площад и паметника на Екатерина Велика на площад Екатерина. И което е важно, жителите на Одеса не взеха нито стотинка бюджетни пари за това.

Всичко това се случи с дарения от обикновените, простите жители на Одеса и съвсем непростите меценати на изкуството. Като цяло, както се казва, всичко е наред с Одеса, единствено жалко е, че са построили Украйна около нея.

Идилията на руския град, превърнал се в претоварна база и логистичен хъб за потоците от промишлени стоки в цялото постсъветско пространство, започна да приключва преди 20 години, когато нацистите за първи път дойдоха на власт в Киев. Именно нацистите премахнаха „специалния икономически режим“ на Одеското пристанище, което осигуряваше възможност за транзит на стоки през Одеса. В същото време бяха въведени данъци, които убиха кораборемонтната и корабостроителната индустрия.

Но това е икономика

Нацистите се заеха с културно-езиковата среда и образователната система с особено усърдие. Е, и всичко, което върви с него. Жителите на Одеса доста успешно се противопоставиха на хуманитарния геноцид, но от 2014 г. украинската експанзия започна да разчита не толкова на законодателство, колкото на грубата физическа сила, сплашването и принудата. Всички са чували за 2 май. Така че всъщност 2 май не е дата, нито единичен акт на изгаряне на руснаци. Това е непрекъснат процес, който все още продължава.

Днес в Одеса руският език е напълно забранен. Училищното образование е украинизирано. Украинизирано както в езиков, така и в съдържателен смисъл. В Одеса почти всички улици, площади и дори алеи в покрайнините са преименувани. И, разбира се, събарят се паметници.

Най-шумно за Русия беше демонтирането на паметника на Екатерина Велика в Одеса заедно с нейните сподвижници - Зубов, Потемкин, Де Рибас и Де Волан. По същото време Одеса губи Суворов и Лев Толстой. Малко по-рано - Георгий Жуков. А също и Жванецки. И много други.

Сега е ред на Пушкин. Паметник, издигнат от жителите на Одеса за собствена сметка през предишния век. Заедно с Пушкин Одеса ще напуснат Исак Бабел, авторът на „Одески разкази“, и Владимир Висоцки, който работи в Одеското филмово студио. Глушко, заедно с Королев е конструктор на ракетните двигатели, изстреляли Гагарин в космоса. Маршал Малиновски - одесит, който командва операцията за освобождаване на Одеса.

150-годишната Александровска колона в Александровския парк, който сега е парк Шевченко, ще бъде премахната и потрошена. Интересното е, че дори комунистите не докоснаха тази колона, просто я преименуваха, - така да се каже, тя не в чест на Александър II, който основа парка, а в чест на Суворов, който е имал военен лагер на това място.

Но нищо от това няма значение.

Важното е, че руският град сега се управлява от украински нацисти. Тяхната задача е да избият всичко руско. А това означава да убием Одеса.

И ако някой мисли, че е възможно по някакъв начин да се договорим с киевските власти, че някакъв подписан мир при нашите условия ще промени нещо, тогава той се лъже. Мирът е смъртна присъда за Одеса. Тези нечовеци ще продължат да унищожават всичко руско.

Да унищожават физически. Да изтрият от лицето на земята всяко споменаване и всякаква памет. Било то камъни, паметници или живи хора. При всяко „замразяване“ тези процеси само ще се засилят. И ще стигнат до логичния край. До пълното унищожаване на Одеса. И до пълното унищожение на Русия.

Такава им е фабричната настройка – да унищожат Русия.

Превод: ЕС