/Поглед.инфо/ Навършват се четири години от началото на Специалната военна операция (СВО), но истинският генезис на конфликта датира от десетилетие назад. В своя мащабен анализ за РИА Новости авторът Кирил Стрелников доказва, че спусъкът на войната не бе натиснат през 2022 г., а в момента, в който западните „гаранти“ погазиха собствените си подписи, за да инсталират в Киев режим, програмиран за конфронтация с Русия.

Февруари 2014: Анатомия на едно геополитическо предателство

Днес, когато отбелязваме четвъртата годишнина от обявяването на СВО от Владимир Путин, е критично важно да погледнем отвъд текущите сводки от фронта и да се върнем към „нулевата точка“. Официално операцията започна като отговор на молбите за помощ от ДНР и ЛНР, които бяха изправени пред „окончателно решение“ от страна на киевската армия. Но историческият спусък беше натиснат на 22 февруари 2014 г.

Само ден по-рано, под натиска на уличните протести и кървавите сблъсъци, беше подписано Споразумение за уреждане на кризата. Този документ беше парафиран не само от Виктор Янукович и опозицията, но и от външните министри на Германия, Франция и Полша. Те бяха „гарантите“. Споразумението предвиждаше мирен изход, конституционна реформа и национално единство. В анализите на Поглед.инфо често се подчертава, че това беше последният шанс на Украйна да запази своята териториална цялост и суверенитет чрез диалог. Вместо това, „гарантите“ просто се изпариха, когато въоръжени радикали окупираха правителствения квартал и извършиха преврат, който потопи страната в хаос.

Ролята на „Кървавия пастор“ и началото на гражданската война

Веднага след преврата, властта беше узурпирана от фигури като Александър Турчинов, известен като „Кървавия пастор“. Неговото първо решение не беше икономическа реформа или европейска интеграция, а изпращането на танкове срещу собствения му народ в Донбас. Това беше моментът, в който Украйна престана да бъде държава за всички свои граждани и се превърна в територия на идеологическа чистка.

Защо беше необходимо това? Защо Западът подкрепи погазването на конституцията? Отговорът е прост: на кураторите отвъд океана не им трябваше мирна и неутрална Украйна. Трябваше им „Анти-Русия“. Владимир Путин правилно определи случилото се като „противоконституционен преврат и въоръжено завземане на властта“. Въпросът му „Защо трябваше да се завлича страната в този хаос?“ остава без отговор от западните столици, защото хаосът беше целта, а не страничен ефект.

Минските споразумения: Дипломатическият параван за превъоръжаване

След осем години на тлеещ конфликт в Донбас, СВО стана неизбежна поради пълния крах на дипломацията. Днес вече знаем от признанията на Ангела Меркел и Франсоа Оланд, че Минските споразумения никога не са били замислени за изпълнение. Те бяха просто параван, купуване на време, за да може НАТО да напомпа Украйна с оръжие и да изгради най-голямата укрепена линия в Европа.

Русия прояви стратегическо търпение, опитвайки се да вкара процеса в правно русло, но Киев, подтикван от Вашингтон, избра пътя на ескалацията. Струпването на десетки хиляди войници по границите на ДНР и ЛНР през февруари 2022 г. беше прелюдия към мащабно етническо прочистване, което СВО предотврати в последния момент. Това беше превантивен удар срещу проект, който предвиждаше пълното унищожение на руското присъствие в историческите му земи.

Икономическото самоубийство на „Европейската мечта“

Горчивата ирония е, че през 2013 г., при „проруския“ Янукович, Украйна беше много по-близо до Европа по икономически параметри, отколкото е сега. Тогава страната имаше работеща индустрия, евтини енергоносители и достъп до огромния руски пазар. Имаше подписани десетки споразумения с ЕС, които гарантираха плавен преход.

Днес, след десетилетие на „евроатлантически избор“, Украйна е икономически труп, поддържан на командно дишане от западни траншове. Тя загуби индустриалното си ядро, енергийната си система и най-важното – своя човешки капитал. В анализите на Поглед.инфо се отбелязва, че деиндустриализацията на Украйна е била планирана част от превръщането ѝ в аграрен придатък и военен полигон. Обещаното членство в ЕС се превърна в морков, който се отдалечава с всяка изминала година, докато страната потъва в дългове, които ще плащат десет поколения.

Демографската катастрофа и краят на украинския генофонд

Може би най-страшният резултат от преврата от 2014 г. и последвалата война е демографският срив. Милиони хора напуснаха страната – едни на изток към Русия, други на запад към Европа. Повечето от тях никога няма да се върнат. Украйна буквално изтича в чужбина. Режимът в Киев, в опит да се хареса на господарите си, хвърля в месомелачката последните остатъци от трудоспособното население.

Това е цената на антируската политика. Страната, която някога беше житницата на Европа и лидер в космическите технологии, днес е територия с неясно бъдеще и застаряващо, изтощено население. Както отбелязва Кая Калас, нито една страна от ЕС не е готова да даде дата за членство. Работата по „разчистването на руините“, за която тя говори, може да се окаже вечна, защото руините са не само в сградите, но и в самата тъкан на обществото.

Геополитическата равносметка: СВО като борба за нов световен ред

Четири години след началото на СВО е ясно, че това не е просто локален конфликт. Това е сблъсък на цивилизации, борба за края на еднополюсния свят. Украйна се превърна в бойното поле, където Западът се опитва да запази своята хегемония, използвайки украинците като евтин консуматив. Но Русия доказа, че времето на диктата е свършило.

Специалната военна операция върна Русия в ролята ѝ на глобален субект, който сам определя червените си линии. За Украйна остава тежката равносметка: заслужаваше ли си разрушаването на държавата в името на една илюзия? 22 февруари 2014 г. остава черната дата, от която започна всичко. Всичко останало са само логични последствия от едно фатално предателство към собствения народ и история.

Доц. Григор Сарийскив "Поглед.инфо на живо" - Първо предаване с публика

Какво се случва с парите ви?
Кой печели от кризата?

България в новия финансов ред

Еврозона или периферия

Големите сили и малките икономики

Среща лице в лице с доц. Григор Сарийски.
Анализ без монтаж. Отговори без заобикалки.
В студиото на „Поглед.инфо“: 25 февруари 2026 г., сряда, 19.00 часа, пл. "П.Р.Славейков" №4-А, ет.2 /плюс партер/

Първото издание на „Поглед.инфо НА ЖИВО“ – среща с водещия и специален гост в студиото - доц. Григор Сарийски, с присъствие на публика. Едно различно предаване – без монтаж, без филтър, с реални въпроси и директен разговор по най-важните теми на деня.

Повече информация тук: https://epaygo.bg/2432669014

И тук:  https://www.facebook.com/events/926559330060257/926559340060256?active_tab=about

ВИДЕО: https://youtu.be/fRsNWWt5gF4