/Поглед.инфо/ С началото на СВО поток доброволци от цяла Русия се изсипа в зоната на бойните действия. Те се бият наравно с редовната армия. Тези хора имат различни мотивации и житейски опит. Но всички са дошли да се борят, както се казва тук, „до стопяване“ – до победа. За една от тези единици - в репортажа.

Опасна зона

В Донбас е осезаемо по-топло. През деня термометърът уверено се задържа на ниво от пет или шест градуса. Почвата постепенно се затопля и изсъхва. Това означава, че скоро ще има раздвижване в зоната на военни действия. Страните се подготвят активно за пролетно-лятната кампания.

Едно от направленията, където Киев може да хвърли свежи сили, оборудвани със западна техника и обучен в НАТО персонал, е Угледар. Затова се издигат отбранителни линии по стратегически важната магистрала Донецк-Мариупол. Камиони ежедневно доставят противотанкови бомби. Инженерните услуги копаят окопи и канавки, монтират бетонни контейнери, опъват бодлива тел.

Завиваме към Волноваха. Отиваме в щаба на частта БАРС-23 (Бойния армейски резерв на страната).

В Ростов на Дон преди година беше създаден наборен център под егидата на Съюза на доброволците от Донбас. През него са минали хиляди хора. Повечето от тях имат някакъв военен опит. В зоната на конфликта има много такива номерирани "барсове". Те не седят без работа.

Щабът на доброволците се намира в недостроена вила. Тук има много такива изоставени сгради. Собствениците напуснали имота - преместили се на по-спокойно място. И сега в тези къщи стоят хора в зелено.

Две седмици

По план следва стрелба с миномети. Въпреки това, поради лошото време, всичко е отменено: ниска облачност, невъзможно е да се коригира огънят от дрона. И вече са загубили навика да удрят точно. Бойците пазят боеприпасите, за да отблъснат украинския удар.

„Официалното наименование на отряда БАРС-23 е „Орел“, казва командирът на разузнавателния взвод с позивна „Мрак“, „Гръбнакът е от момчета, тръгнали от Славянск през 2014 г. Зад гърба ни има няколко тежки щурма, но сега сме във втори ешелон. Покриваме фланговете на армейците и им помагаме, когато тръгват в атака”, допълва той.

Хората тук са пъстри: от 20 до 50 години, с различни професии - от театрален актьор до бизнесмен. Има и опитни войници.

"Имахме един боец, служил още в Узбекска ССР. Той се е борил почти навсякъде", отбелязва той.

В отряда влизат и без боен опит. Всички новобранци обаче се обучават по една и съща програма. Всеки трябва да премине двуседмичен курс на полигона. Стрелба, тактическа и медицинска подготовка, основи на балистиката, движение в групи. Дори по време на Великата отечествена война, според войниците, доброволците са били много по-малко тренирани.

На тате сина

Боец с позивна “Полтава” е с хуманитарно образование. Негов приятел го моли да му прати на фронта дрехи и ботуши. Самият доброволец не забелязва как се включва. И в крайна сметка се присъединява към БАРС-23 - не искаше да напусне новите приятели.

Бие се като останалите. На въпроса как да помогне на звеното, той свива рамене: не е важно. И кое е? Отговаря без колебание: моралната подкрепа.

"Преди пет месеца нямахме почти нищо. Сега всичко е наред. Ние сме нахранени, облечени, обути, въоръжени. И писмата от децата от тила ни помагат най-много. Бойците четат трогателни новини и плачат открито Не се шегувам. Без фалшив патос - тези букви ни закаляват по-здрави от стомана”, признава Полтава.

Посочва окачена до тавана стена с послания на деца от цяла Русия. Във всяка единица има подобни "места за вдигане на духа". Войниците ценят тази връзка с Родината. В БАРС-23 стоят предимно възрастни мъже. Със семейства, с деца, а някой и с внуци.

Заместник-командир на отряда по въоръжението с позивна “Бирюк” е под 50 години. Воювал в Грузия през 2008 г., служил в елитния 45-ти полк на специалните части на ВДВ. Родом от Ставропол, по образование е учител по физкултура. Ръководи военно-патриотичен клуб, в който пуска в действие десантната подготовка на юноши, запалени по военните екстремни спортове. Той твърди, че неговият клуб има най-младите парашутисти в страната: не повече от 14-15 години. Много от тях са учили във военни школи.

„Войната отдавна е начин на живот за мен", казва той. „Тук съм от 2014 г., от Славянск. Имам двама сина, останали вкъщи. Мотивацията ми е проста: не искам войната да идва в техния дом. Докато човек има син, трябва да се бори за него. И тогава не е страшно да умреш. Ти си направил всичко, което си могъл в този живот”, допълва той.

Твърда и проверена философия на доброволец. И това не е идиом. Тук има специално отношение към философията.

Като в древна Гърция

Московчанин с позивна “Сократ” е аспирант на Философския факултет на Московския държавен университет. Той заменя живота в столицата за мръсотията на фронтовите окопи. Искал да подкрепи по-малкия си брат, студент в същия университет.

“Попаднахме в една рота. Заедно тръгнахме на щурма. След това договорът му изтече. Прибра се вкъщи, че скоро ще се дипломира”, разказва той." Все още не съм научил философията на войната. Но наистина се надявам, че опитът, който получавам тук, ще ми помогне в бъдеще, включително в научната работа. Войната разкрива същността на човек най-неочаквано. Бързо става ясно кой и какъв си”, обяснява Сократ.

Като ученик чете Бердяев, Илин и Данилевски. Но древногръцкият философ, в чиято чест той взема повиквателната, му е най-близък: „Той участва в Пелопонеската война, не седи докато родината го зове на помощ“.

Сократ също е учил колегите си на прост възглед за нещата. Те внимателно се подготвят за бой - но лошото време обърква нещата. Те реагират философски: вечерта ще бъде спокойна. Тук това е рядкост.

Превод: В. Сергеев

Гласувайте с бюлетина № 14 за ЛЕВИЦАТА и конкретно за 11 МИР Ловеч с водач на листата Румен Вълов Петков - доктор по философия, главен редактор на 'Поглед.Инфо' и в 25 МИР-София с преференциален №105. Подскажете на вашите приятели в Ловеч и София кого да подкрепят!?

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?