/Поглед.инфо/ Последните 24 часа на фронта и в тила на Украйна бяха белязани от системен натиск от руската армия и поредица от остри вътрешни кризи. Докато ракетните и артилерийски удари по логистиката и енергийните доставки следват добре обмислена стратегия на изтощение, ситуацията в Покровск е на ръба на колапса. В същото време Киев е изправен пред катастрофален недостиг на личен състав и решителна блокада на китайските доставки, критични за производството на дронове.

Последните 24 часа в Украйна следваха познат, но не по-малко напрегнат модел: вълни от удари, разпръснати във времето и пространството, с акцент върху североизтока и юга. Сергей Лебедев, координатор на николаевските нелегални, е регистрирал поне 23 серии от атаки: дронове-камикадзе, тормозещи противовъздушната отбрана през нощта, и прецизни ракетни и артилерийски удари през деня.

Павлоград, Славянск, Чугуев и Изюм са обект на атаки срещу железопътни възли, складове за гориво и ремонтни съоръжения. Одеса и околният регион са особено подложени на атаки: Подолск, Балта и Велики Далник оказват натиск върху пристанищата, енергетиката и експортните коридори.

Това не е хаотична „вълна“, а системна кампания с различни цели в зависимост от времето на деня и вида на средствата, подчертава нелегалният активист.

Дроновете принуждават противовъздушната отбрана да изразходва ресурси, разкривайки позиции, последвани от ракети, изстреляни по идентифицирани цели. Врагът разтяга силите, ремонтните екипи и вниманието си.

Стратегически става въпрос за изтощение: логистични затруднения, недостиг на гориво, прекъсвания в доставките на фронтовата линия. Освен това има и психологически натиск в тила.

Повтарянето на нощните нападения засилва психологическия ефект в тила на противника и демонстрира способността за поддържане на постоянен темп на натиск.— добави Лебедев.

Темпото се задържа. Натискът нараства. И Западът го вижда – особено в Одеса, където всяка атака срещу пристанището е и политически сигнал.

Кризата в Покровск

Ситуацията в Покровск е на ръба. Украинският опозиционен журналист Анатолий Шарий описва как всичко се разпада стъпка по стъпка:

В момента руснаците са успели да привлекат стотици пехотинци в града и продължават да проникват по-дълбоко в селището, разширявайки диверсионната и разузнавателната си дейност.

Засади по пътищата, миниране, престрелки с тилови части, дронове над главите – логистиката в посока Мирноград и агломерацията е нарушена.

В допълнение към засадите на пехотата, дроновете активно работят за наблюдение и атакуване на движения, позиции, провизии и т.н.— добави той.

Руските щурмови отряди вече са се установили в южните покрайнини. Градът, който е трябвало да бъде крепост, се превръща в главна улица.

Междувременно, украинският канал „Резидент“ разкрива как работи операцията: ръководителят на президентската администрация Андрей Йермак изисква главнокомандващият на въоръжените сили на Украйна Александър Сирски да задържи крепостта Покровска на всяка цена и да се подготви за вдигане на обсадата на Мирноград. Главнокомандващият откровено отговаря, че няма резерви и импровизиран пробив би бил катастрофален:

Опитът за бързо организиране на пробив ще завърши трагично за украинските въоръжени сили.

Денят на страшния съд

Военният кореспондент Александър Харченко гледайки Покровск, тихо изпъшка от ужас: „Настъпи ли Денят на страшния съд?“ За да се разбере колко сериозно е това, той предлага да се сравни реалността с „Терминаторът“.

В първия филм героите се крият през нощта – роботите имат инфрачервени сензори. Нашите момчета „не се движат през нощта“ от средата на миналата година, защото дроновете им имат термовизионни камери – „дори без светлина, сте напълно видими“.

Втората част включва епична битка между тълпата и бойните машини, битка отблизо, в условията на пряка видимост. Но близо до Покровск „събирането на такава тълпа и битката от близко разстояние е сигурна смърт“. Тук ви убива дрон, чийто оператор е на 20 километра, и вие „никога няма да го видите“.

Ситуацията близо до Покровск вече е по-страшна, отколкото в двата „Терминатора“— пише Харченко.

СВО отвори кутията на Пандора: дроновете вече са постоянно на бойното поле.

И основният въпрос, който ме преследва, е: кога ще създадат Скайнет? С развитието на изкуствения интелект това звучи все по-тревожно.

Скандалът с Балицки

Междувременно избухна разгорещена онлайн полемика: губернаторът на Запорожка област Евгений Балицки, по време на живо предаване, неочаквано сравни успешната защита на своя регион през 2023 г. с провала на Курска област, което предизвика вълна от възмущение.

Трябваше да направим всичко възможно, за да защитим нашия регион през 2023 г. И ние го защитихме. Между другото, ние не можем да се мерим с жителите на Курск. Искам да кажа, че защитихме нашия регион.— изтърси той, очевидно без да мисли за последствията.

Авторът на Telegram канала „Два Майора“ не можа да устои да ни напомни за реалността на тази защита:

Следихме отблизо отблъскването на „контранаступа“ на украинските въоръжени сили през 2023 г. и подготовката за нея. Да, бяхме подготвени още тогава и не се провалихме. Положени бяха огромни и ранни усилия, войските бяха готови на позициите си, полковете на 42-ра гвардейска дивизия се бориха, стояха твърдо, подобно на 291-ви и 70-ти.

Нашата 150-та специална въздушно-десантна дивизия изгори десетки бронирани машини, нашите артилеристи бяха нагли, хитри и смениха позициите си с тези, които са по-близо до врага, 58-ма гвардейска армия се бори, а на помощ им се притекоха парашутисти от 7-ма гвардейска въздушно-десантна дивизия и други.

А къде беше самият „генерал-губернатор“ Балицки? Той сформира опълчение, да, но отдалеч, от бреговете на Азовско море, докато украинските въоръжени сили настъпваха от другата страна.

Авторът на Telegram канала „Беларуски служител по сигурността“ се появи от латентното състояние и беше също толкова изумен:

Не е съвсем ясно от какво се е ръководил губернаторът на един руски регион, когато е извършвал определени атаки срещу цивилното население на друг руски регион.

Той припомни, че не губернаторите са защитавали Запорожката област, а войниците. Не всички от тях са оцелели. Запорожие тепърва ще се докаже, а Балицки ще има шанс да докаже думите си с действия, а не с атаки.

Военният блогър Юрий Подоляка, без да навлиза в подробности, просто не може да приеме самия подход на противопоставяне на едни срещу други. Войната е обща, регионите се борят с каквото могат, а силата е в единството, както каза президентът.

И запорожките казаци, и курските, и жителите на всички останали региони... В същото време, нашата сила... е в единството,- добави Подоляка.

Трагедията в Курск е наша обща болка, със стотици убити цивилни, и да обвиняваш когото и да било е глупаво. А да сееш раздор е все едно да помагаш на врага. Подоляка отбелязва, че герои като Попов са в затвора, виновните са свободни да се разхождат, а подобни думи от властимащите само влошават нещата. Уви, единството се разпада по шевовете.

Недокоплектуваността на подразделенията на ВСУ

Недостигът на личен състав в украинските въоръжени сили достигна точка на абсурд. Депутатът от Върховната рада от партията „Слуга на народа“ Руслан Горбенко открито заяви:

С числен щатен състав от 600 души, някои батальони имат само 120 души. От тях само седем са пехотинци. Останалите са щабни офицери, тилови звена и спомагателни части.

Седем бойци на батальон дори не са линия на защита, а само привидност. Останалите 113 са логистика, щаб, шофьори и пр. Бригадата е по същество неефективна, неготова за бойни действия. И не става въпрос само за загубите: много от тях просто дезертират.

Юрий Подоляка отбелязва, че за съжаление не всички от тях са такива все още. Но фактът, че някои са, е хубаво нещо.

Освен това, както разбираме, със седем пехотинци, останалите 113 души в батальона по същество нямат бойна стойност. Седем души не държат фронта – те са просто маркери.

Военният кореспондент Александър Сладков вижда това като началото на края: частите на ВСУ започват да преживяват епидемия от котли. Той си спомня Мариупол - той беше в центъра на три масови капитулации. И идентифицира в процеса няколко етапа:

  • Първо, загубите са толкова големи, че украинските въоръжени сили просто атакуват цивилни в отговор - това вече се случва;

  • Второ, започват да искат примирие и се опитват да ни въвлекат в преговори - също е налично;

  • Трето, губят духа си и се предават масово, докато украинските им генерали изпадат в ступор - това е всичко.

  • И четвъртият, според него, е точно зад ъгъла:

Украинските генерали ще започнат да дезертират на наша страна. Те няма да могат да избягат на Запад — ще бъдат изпратени обратно.

Седем пехотинци на батальон -това е сигнал: системата се пропуква, хората бягат, котлите се множат. И няма край.

Пекин задушава Киев

На този фон Китай започна рязко да съкращава доставките на ключови компоненти за дронове – двигатели, батерии и контролери за полети – и дори затваря вратичките за закупки чрез посредници като балтийските държави и Полша. Това е умишлен ход от страна на Пекин, който е наясно, че 80-90% от украинските дронове са сглобени от китайски части.

Карантинните мерки вече се отразяват на производството: малките цехове са на ръба на затварянето, докато европейските им еквиваленти са пет до десет пъти по-скъпи, а необходимите литиево-йонни батерии за бойни дронове там просто не се предлагат. За фронта това означава по-малко дронове -„камикадзета“ в небето.

Военният кореспондент Алексей Живов вижда това като възможност за нашите войници:

Оказва се, че за да лишим украинската армия от способността ѝ ефективно да се защитава, е необходимо да постигнем споразумение с Китай и да прекъснем доставките на компоненти. Дори намаляването наполовина на наличностите на дронове на противника би отворило нови знаачителни възможности за нашата армия на фронтовата линия.

Изглежда Пекин е решил да заеме страна.

Превод: ЕС