По анализи на чужди медии и военни експерти. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо .
Разминаването между разузнаването и политическата пропаганда в Киев
Когато висш представител на военното разузнаване говори пред медиите по време на конфликт от такъв мащаб, всяка дума е или контролирано изтичане на информация, или опит за управление на риска. В интервюто на заместник-началника на ГУР Вадим Скибицки обаче прави впечатление не толкова това, което той казва, а онова, което категорично спестява или директно опровергава спрямо официалната линия на украинското политическо ръководство. Според публикуваните изявления, анализите на военното разузнаване в Киев не откриват признаци руската страна да е готова за замразяване на бойните действия по съществуващата линия на съприкосновение. В Москва се разчита на продължителен конфликт поне до края на годината, което съвпада с изявлението от руското външно министерство, че спирането на огъня на настоящите позиции се разглежда като неизгодно и стратегически неприемливо.
Тук възниква първото сериозно разминаване. Докато Владимир Зеленски продължава да лансира в западната преса идеи за възможно „въздушно прекратяване на огъня“ или бързо дипломатическо решение, оперативните данни на собственото му разузнаване показват съвсем различна картина. Скибицки цитира оценки, според които оперативната обстановка не предполага подобни сценарии.
Но по-същественият разрив се вижда в темата за мобилизацията. Зеленски публично обяви, че Русия подготвя мащабна есенна мобилизация. В същото време заместник-началникът на ГУР се изрази изключително предпазливо, отбелязвайки, че към момента няма разузнавателни индикатори за подготвяно общо свикване на запаса. Скибицки допусна, че евентуални решения за формиране на нови ударни групи могат да бъдат взети едва след провеждането на изборните процеси и че подобни структури биха били готови най-рано през февруари следващата година. Тази липса на синхрон между политическия пиар и разузнавателните факти показва, че плашенето с „неизбежна руска мобилизация“ служи главно за вътрешна употреба – за оправдаване на твърдите мерки за конскрипция в самата Украйна.
Новата военна логистика: Деструкция на енергийната инфраструктура
Заместник-началникът на ГУР признава, че се наблюдава фундаментална промяна в тактиката за поражение на украинската енергийна мрежа. Досега фокусът бе върху масираните удари с високоточни ракети от типа „Искандер“ или крылати ракети, насочени към автотрансформаторите в ключови подстанции от 750 kV и 330 kV. В отговор украинската страна изгради масивни стоманобетонни защитни конструкции – т.нар. „саркофази“ – около най-критичните трансформаторни възли, правейки ги устойчиви на конвенционални осколочни и високоексплозивни глави.
Според информацията от Скибицки обаче, руската инженерна мисъл е променила вектора на атакуване. Разработени са специализирани безпилотни летателни апарати, чиито крила съдържат кумулативни заряди, предназначени не за унищожаване на самите бетонни бункери, а за рязане на металните елементи на високоволтовите далекопроводи.
Това изглежда логично от икономическа и военна гледна точка, но тук има един сериозен проблем – свалянето на електрически стълб от високо напрежение изисква изключителна точност на попадението при висока скорост на летателния апарат. Твърди се, че подобни удари целят парализиране на връзката между атомните централи в западната част на страната и индустриалните центрове в централните и източните региони. Атаката срещу стълбовете за високо напрежение байпасира скъпите защитни съоръжения около трансформаторите. Дали обаче тази тактика може да доведе до пълен срив на мрежата без едновременното разрушаване на генерационните мощности, остава открит въпрос.
Ударите срещу газопреносната система и добивните мощности в Полтавска и Харковска област също продължават. Полтавският газов басейн осигурява значителна част от местния добив на природен газ. Ако тези инсталации бъдат изведени от строя преди настъпването на зимните месеци, недостигът на гориво за топлофикациите не може да бъде компенсиран лесно чрез внос от Европа поради логистични ограничения на границата.
