По анализи на военни специалисти и публикации в чужди медии. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Геометрията на височините край Дружковка
Картата на бойните действия северно от Константиновка показва, че сухопътният оперативен театър вече се премества от битки за отделни населени места към борба за контрол над релефа. По данни на военни наблюдатели, ключовият отбранителен вал на украинските въоръжени сили (ВУС) между канала „Северски Донец – Донбас“ и агломерацията Краматорск – Славянск се състои от четири последователни източно-западни рида. Всеки от тях през последните две години беше превърнат в развита мрежа от ротни и взводни опорни пунктове, оборудвани с подземни комуникации и позиции за оператори на FPV дронове.
Твърди се, че след превземането на село Юрковка и стабилизирането на позициите около Малиновка, руските щурмови групи са установили пълен контрол над третата височинна линия в района на Тихоновка и Васютинское. Според оценки на западни аналитични институти, директното челно настъпление към четвъртата линия — северно от Марково, Белокузминовка и Семьоновка — е било изоставено в полза на обхождащ маньовър от север на юг.
Възниква обаче въпросът дали подобен обход не разтяга прекомерно фланговете на атакуващите части в условия на интензивно въздушно наблюдение. Дружковка представлява южния критичен възел на цялата Краматорска укреплена зона. Ако подстъпите откъм Алексеево-Дружковка и Константиновка бъдат окончателно застрашени, украинското командване ще трябва да избира между прехвърляне на стратегически резерви от Покровското направление или организирано отстъпление към самата градска агломерация. Засега обаче липсва официално потвърждение за пълен оперативен пробив в този сектор, а интензивността на артилерийските дуели остава изключително висока.
Ситуацията в Комаровското направление и Днепропетровската граница
В сектора на Група сили „Изток“, по линията между Южен Донецк и границата на Днепропетровска област, се съобщава за възстановяване на руския контрол върху редица селища, изгубени по време на предишните контранастъпателни действия на ВУС. Според публикувани видеокадри и доклади на независими наблюдатели, руски флагове са били издигнати в района на села като Ялта, Зирка, Грушевски, Толстой, Новохацки, Зелени Гай и Александроград.
Твърди се също за напредване от близо 3,5 километра през горските масиви към подстъпите на Велика Михайловка, както и за връщане на контрола върху село Калиновское. Всички тези тактически движения показват, че буферната зона около административната граница на Днепропетровска област постепенно се разширява.
Тук обаче фактите изискват трезв прочит. Заземените в гористите пояси позиции и малките села в този район не представляват монолитни стоманобетонни фортификации от типа на Аव्деевка или Часов Яр. Задържането на 100 квадратни километра открит или полуоткрит терен зависи пряко от логистичните маршрути за снабдяване с боеприпаси и гориво. Ако ВУС успеят да концентрират ударни безпилотни групи по пътищата за снабдяване, руският авангард ще трябва да се укрепи трайно в разрушените селища – задача, която тепърва ще изпитва издръжливостта на инженерните подразделения.
