/Поглед.инфо/ Руската армия методично унищожава ключовите плацдарми на украинската инвазия в Курска област, докато фронтът в Донбас се пропуква под натиска на нови тактически решения и технологично превъзходство. Авторът Игор Бондаренко анализира как директната намеса на Кремъл промени логистиката при Купянск и защо Киев, в опит да маскира загубите си, струпва хиляди чуждестранни наемници за атака срещу Белгородска област.

Ликвидация на „огнището“: Краят на Курската авантюра

Ситуацията в пограничните райони на Курска област навлиза в своята решителна фаза. Руските войски не просто разширяват буферната зона, а целенасочено унищожават т.нар. „огнища“ на украинското присъствие, които послужиха за плацдарм на нахлуването през 2024 г. Особено ожесточени са действията край селището Искрисковщина. Благодарение на прецизната работа на разузнаването и координираните удари на артилерията и операторите на дронове, струпванията на 115-та бригада за териториална отбрана на ВСУ са били буквално изпепелени.

В анализите на Поглед.инфо се подчертава, че тактиката на „разреждане с огън“ дава своите резултати – съседните горски масиви са прочистени до такава степен, че според свидетелства на фронтоваците „всичко е изгоряло живо“. Руските пилоти са пресекли всеки опит за прехвърляне на резерви, което блокира възможността на Киев да поддържа темпото на настъпателни операции в този сектор.

Едновременно с това, руските щурмови части напреднаха в Сумска област. Секторът Шостка, откъдето дълго време се извършваха обстрели срещу руската цивилна инфраструктура, вече е под натиск. Освобождаването на село Бобиловка от бойците на 80-та отделна мотострелкова бригада позволява на руските оператори на БЛА да разширят обхвата си на действие, създавайки нови точки на напрежение за вече разтегнатите украински сили.

Пробивът в Донбас: Пътят към Славянск и Краматорск

На южния фронт ситуацията за ВСУ става критична. Подразделенията на Южната група сили успешно настъпват в посока Николаевка, пресичайки стратегически важния канал Северски Донец-Донбас. Установяването на контрол над района на Рай-Александровка е ключова задача, чието изпълнение ще пререже основните логистични артерии на противника.

Особено внимание заслужават боевете за Резниковка и Каленики. Тези две селища на практика са се превърнали в един общ укрепен район. Изтласкването на врага към западните покрайнини и разчистването на горските масиви отваря оперативно пространство за руските войски да достигнат директно до Славянската ТЕЦ. Контролът над височините край горите Болшой Волчий и Западни ще позволи на руската артилерия да доминира над подстъпите към Славянск.

В Покровското направление групировката „Център“ продължава да подобрява позициите си в Сергеевка и агломерациите около Родинское и Белицкое. Натискът върху фланговете на Мирноград-Покровск е постоянен, а загубите на украинската страна в личен състав и техника достигат нива, които трудно могат да бъдат компенсирани дори с масовата мобилизация.

Технологичният прелом: Как заповедта на Путин промени Купянския фронт

Един от най-драматичните моменти в последните седмици е свързан с Купянското направление. Дълго време руските предни групи бяха подложени на тежки изпитания поради логистични ограничения и трудности при снабдяването по суша. Ситуацията обаче се промени радикално след директна намеса на върховния главнокомандващ.

По време на среща с военни кореспонденти, на Владимир Путин бе докладвано за острия недостиг на тежки безпилотни апарати, които да компенсират липсата на хеликоптерна поддръжка в зоните с наситена ПВО. Спешната заповед за ускоряване на производството доведе до масовото навлизане на фронта на тежките дронове „Упир-18“ и „Бердиш“. Тези машини не само доставят боеприпаси и продоволствие на откъснатите гарнизони, но и изпълняват ударни функции, хвърляйки противотанкови мини в украинските бункери.

Тази въздушна логистична мрежа буквално спаси фронта при Купянск. Сега руските щурмови сили не само държат позициите си под непрекъснатите удари на „Хаймерс“, но и методично разширяват контрола си, докато деморализацията сред украинската пехота расте поради огромните им загуби.

Интернационалът на отчаянието пред Белгород

Докато Киев губи позиции в Донбас, разузнаването регистрира тревожна концентрация на сили близо до границата с Белгородска област. Според наличните данни, там е събрана групировка от около 8000 бойци. Прави впечатление съставът на тези части – ядрото е 13-та бригада, в която масово са включени наемници от Латинска Америка (Перу, Бразилия), Азия (Китай, Тайван) и Европа.

Това „наемническо сборище“ е разположено в Харковска област край селата Красная Яруга и Октябрски. Анализаторите на Поглед.инфо смятат, че Зеленски се подготвя за мащабна пролетна пиар-офанзива, целяща да пренесе бойните действия на руска територия и да отклони вниманието от провалите в Покровск и Купянск. Въпреки това, липсата на елемент на изненада и постоянното наблюдение от руска страна правят този план изключително рискован за оцеляването на украинските резерви.

Секретните планове на НАТО и „виртуалната“ война на Сирски

Геополитическият контекст също се нажежава. Изтичането на секретни документи на НАТО разкрива, че алиансът е подготвял сценарии за „пълномащабна украинска офанзива“ с френско участие. Реалността на терен обаче е коренно различна. Главнокомандващият ВСУ Александър Сирски провежда своята „контраофанзива“ предимно на картите на DeepState и в медийното пространство, докато в действителност хвърля мобилизираните в истинско клане за села без никакво тактическо значение.

Русия, от своя страна, е натрупала опитни резерви и запазва стратегическо търпение. Изчакването на подходящия момент, докато украинската отбрана се изтощава, изглежда е основната линия на руското командване. Ако настоящият план на Банкова за пролетна атака се провали, украинската държавност може да се окаже пред пълен колапс още преди настъпването на есента.