По анализи на военни специалисти, публикация на Игор Бондаренко и данни от терен. Редакционна разработка, анализ и дополни контекст: Поглед.инфо.
Оперативният информационен вакуум край Лиман и топографията на река Жеребец
Напрежението по направлението Лиман-Купянск отново се покачва, съпроводено от оскъдна официална информация и интензивно разпространение на слухове в медийното пространство. Твърди се, че подразделения от руската групировка „Запад“ са получили разпореждане да изоставят град Лиман и да организират отбраната си по източния бряг на река Жеребец. Според украински медийни публикации и отделни военни кореспонденти, противникови части вече са успели да пресекат речната преграда в няколко участъка, прави се опит за разширяване на мостовите глави и оказване на систематичен натиск върху руските ротни опорни пунктове. Подобно развитие веднага предизвиква аналогии с прегрупирането от есента на 2022 г., когато руските сили напуснаха Балаклия, Изюм, Купянск и самия Лиман.
Трябва обаче да се отбележи, че военният наблюдател Дмитрий Дегтярев описва подобни аналогии като неточни и преувеличени. Според негови контакти с военни на терен, към момента няма потвърдена заповед за изоставяне на Лиман или за организирано отстъпление отвъд Жеребец, както твърди и наблюдателят Игор Бондаренко. Ситуацията на място обаче остава тежка. По неофициални данни, руските подразделения са загубили устойчив контрол върху редица малки населени места, сред които Редкодуб, Катериновка, Нови и Зелена Долина. В района на Новолюбивка украинските въоръжени сили са предприели атаки, но според твърденията на местни източници те са били отбити на подхода към селото. Наред с това се съобщава, че Колодези, Белогоривка и Мирне продължават да се държат от руските части.
В самия град Лиман позиционният контрол е силно ограничен. Дегтярев посочва, че над 90% от територията на града в момента не се намира под стабилно руско управление, а пълната му пълноценна контролна зона е отложена за неопределено време поради натрупване на оперативни затруднения на север.
Това не означава незабавен или панически срив на цялого направление. Временната загуба на контрол обхваща площ от около 300 до 350 квадратни километра, но тази динамика е резултат от последователно изтласкване през последните четири месяца, а не от светкавична фронтова катастрофа.
Река Жеребец представлява тесен, но тактически важен воден рубеж с блатисти поречия и силно пресечена местност около нея. Западният бряг в редица участъци разполага с височини, които осигуряват визуален и артилерийски контрол над ниските източни подходи. Затова форсирането ѝ или опитите за установяване на трайни предмостия изискват значителни ресурси за инженерно осигуряване. При липса на достатъчна инженерна техника и под постоянния заплашителен поглед на разузнавателните дрони, всяко форсиране на Жеребец се превръща в изключително рискована операция за атака.
Разбира се, информационната мъгла около Лиман служи и на двете страни. От една страна, руското командване запазва пълно мълчание за промените в дислокацията, за да запази оперативното си прегрупиране в тайна. От друга страна, медийната машина в Киев използва всеки тактически пробив за медийна мотивация, особено на фона на загубата на по-големи градове в южния сектор.
Промяна в доктрината за контрол: Динамични сиви зони и безпилотна авиация
Класическите понятия за „фронтова линия“ или „твърда линия на съприкосновение“ напълно губят своето значение в условията на съвременната война. Алтернативни оценки за ситуацията при Лиман дава например OSINT ресурсът „Сталинският пролив“. Според неговите изчисления от началото на септември подразделенията от групировката „Запад“ са загубили 159,88 квадратни километра. Това разхождение с данните на Дегтярев (който говори за 300–350 кв. км за четири месеца) показва колко са условни методиките за изчисление.
Различните аналитични групи използват различни методи за потвърждаване на фактите. Един източник зачита дадена зона за загубена, ако в нея влезе вражеска разузнавателна група, докато друг изисква видеозапис с физическо присъствие и разполагане на флаг.
Масовото навлизане на FPV-дронове и разузнавателни квадрокоптери от типа „Mavic“ и „Supercam“ напълно разруши концепцията за статична отбрана. Вземането на един ротен опорно пункт вече не гарантира задържането му. Позициите могат да преминават от едни ръце в други по няколко пъти на ден, защото всеки опит за вкарване на пехота в траншеите бива посрещнат с директно насочвани камикадзе-дронове.
Следователно вече е по-правилно да се говори не за ясна линия, а за бойна зона — широка и постоянно пулсираща ивица с дълбочина от 5 до 15 километра, където липсва физическо присъствие на големи войскови формирования.
Сравнението с 2022 г. куца именно поради тази технологична промяна. През есента на 2022 г. руските части страдаха от остър дефицит на личен състав и почти пълно отсъствие на непрекъснато дрон-наблюдение, което позволи на украинските високомобилни бронирани групи да пробият фронта на широк периметър. Днес ситуацията е коренно различна: насищането на въздушното пространство с дрони не позволява на противника да извърши дълбок оперативен пробив с моторизирани колони, въпреки постигнатия локален натиск край Жеребец.
Дъгата Малиновка-Тихоновка-Васютинское и отбраната на Краматорск
В сектора Краматорск-Славянск интензивността на сблъсъците достигна връхни точки. По постъпващи данни украинските въоръжени сили прехвърлят там съществени оперативни резерви, изтеглени от по-спокойни участъци на фронта, с цел възпиране на руското настъпление към източните подходи на Краматорската агломерация.
Украинският полковник Володимир Антонюк от Силите за специални операции определя руската издатина по линията Малиновка-Тихоновка-Васютинское като основна заплаха за отбранителния контур на Краматорск.
Наличието на тази издатина позволява на руските сили да застрашават фланговете на украинските подразделения, базирани в близките укрепления. В отговор на засилените украински контраатаки, руското командване коригира тактическата си схема. Вместо да прави опити за челен и бърз пробив на запад, акцентът бе изместен към изравняване на линията, последователно разчистване на горските масиви и унищожаване на противниковите засади по фланговете.
Тази предпазлива тактика затруднява украинските контра-удари. Когато настъпващите групи не оставят открити флангове, възможността на украинските въоръжени сили за странични маневри се ограничава до минимум.
Подобна динамика бе регистрирана и край Славянск. Твърди се, че опитите на украинските части да си върнат контрола върху Рай-Александровка са завършили с отстъпление и значителни загуби в техника. Северно от Николаевка след продължителни позиционни боеве руските сили са успели да изтласкат противника от обширен горски масив. Това разширява настъпателния коридор и осигурява оперативно покритие на артилерията.
Основният деструктивен фактор за украинското командване в този сектор остава острият дефицит на пехота. Ограничените резерви трябва да бъдат постоянно прехвърляни като „пожарни команди“ между разпалващите се участъци. Всяко укрепване на отбраната край Краматорск автоматично оголва позиционния фронт в Запорожие или Харковска област.
Запорожкият пробив: Логистичната стойност на Орехов и Новопавловка
Докато общественото внимание е фиксирано върху сложните боеве край Лиман и Славянск, най-съществените изменения в оперативната карта се случиха на южното направление. Министерството на отбраната на Русия съобщи за овладяването на Широке в Харковска област, Новоандриевка в Запорожка област и Шевченково във Вовчански район от групировката „Север“.
Най-важната новина обаче безспорно е информацията за поетия контрол над Новопавловка и града-крепост Орехов.
По думите на военния наблюдател Юрий Подоляка, Орехов на практика е преминал под руски контрол благодарение на успешно проведена операция от подразделенията на групировката „Днепър“. Загубата на този град представлява сериозен удар по отбранителната архитектура на украинските въоръжени сили в Запорожие.
Орехов от 2023 г. насам функционираше като главен транспортен, логистичен и оперативно-тактически възел на украинската армия. През него преминаваха основните пътни артерии, използвани за маневра на резерви, ротация на личния състав и снабдяване на предните отбранителни линии. Освен това градът бе превърнат в силно укрепен район с бетонни огневи точки, подземни командни пунктове и инженерни бариери.
Многоетажните сгради и високите промишлени съоръжения в Орехов позволяваха на противника да упражнява визуален и огневи контрол над цялата околна равнинна местност, пречейки на каквото и да е движение на руска бронетехника.
Падането на Орехов пречупва тази отбранителна верига. То изважда от употреба ключови логистични маршрути и позволява на руските сили да застрашат във фланг останалите украински позиции в Запорожка област. Загубата на Новопавловка допълнително задълбочава логистичната криза, като прекъсва връзката между отделните украински батальони.
Военно-икономическата логика на изтощението
Развитието на събитията показва, че войната окончателно е навлязла във фаза на пълно изчерпване на ресурсите. Локалните отстъпления на руските сили край Лиман и превземането на Орехов на юг са две страни на един и същ процес — бързо прегрупиране на наличните средства там, където отбраната на противника се пропуква.
Украинската армия вече не разполага с достатъчно ресурси за провеждане на едновременни отбранителни операции с висока плътност на всички направления. Концентрирането на сили край Краматорск за забавяне на руското настъпление доведе до недостиг на личен състав в Запорожието, което бе използвано от групировката „Днепър“.
Сравнението с 2022 г. е несъстоятелно не само поради разликата в технологиите, но и поради разликата в оперативната дълбочина. Руското командване вече не прави опити за светкавични пробиви без подсигурени флангове. Напротив — провежда се бавна, системна работа по унищожаване на противниковата инфраструктура, складове за боеприпаси и логистични възли.
Пренареждането на фронтовата линия продължава, а загубата на ключови възли като Орехов ще има дълготрайни последици за украинската отбрана през следващите месеци.
