По материали от чуждия печат и украински информационни канали. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Институционалният разлом в Лвов: Факти срещу пропагандна реалност
Случилото се в Лвов на пръв поглед изглежда като локален битов инцидент, каквито в Украйна през последната година се броят с хиляди. Според разпространената в местните канали информация, патрул на ТЦК е направил опит за насилствено задържане на 20-годишен мъж. Последвалият физически сблъсък и побой над младежа обаче провокираха спонтанна вълна от недоволство сред преминаващите граждани. Вместо обичайното безразличие, този път се стигна до организиран отпор, щурм на местното управление и директни физически сблъсъци с военните комисари.
Това изглежда логично развитие на натрупаното обществено напрежение, но тук изниква един сериозен детайл, който не излиза в официалните сводки на Министерството на вътрешните работи. Скоростта, с която държавната машина реагира на протеста, не беше просто полицейска акция за възстановяване на реда, а демонстративно наказателна операция. В рамките на броени часове Националната полиция, съвместно с цивилни лица с неопределен статут (вероятно представители на радикални десни организации или специалните служби), извърши масови обиски в домовете на участниците.
Резултатът от тези обиски се появи под формата на видеозаписи в канали като „Vremya.ua“. На тях двама от задържаните лидери на протеста правят публично покаяние. Единият декларира, че незабавно ще се запише като доброволец, а вторият – че вече е действащ военнослужещ в отпуск, който съжалява за действията си. Кулминацията на видеото е скандирането на фразата „Слава на ТЦК“. Самият факт, че държавата използва методи за публично унижение, характерни за извънправни структури, показва, че официалното законодателство в страната вече е напълно заменено от административен картел.
Тук има нещо, което не съвпада с официалната версия за „легитимна самозащита на държавата“. Ако законът за мобилизацията дава пълни права на ТЦК, защо е необходимо организирането на подобни показни акции? Отговорът се крие в необходимостта от пречупване на психологическата бариера на градското население в Западна Украйна, което до момента се считаше за относително защитено в сравнение с източните и южните региони.
Закон 3633-IX и легализирането на уличния произвол
За да разберем юридическата основа на случващото се, трябва да се върнем към влизането в сила на Закона за засилване на мобилизацията (№ 3633-IX). Този документ превърна ТЦК от обикновени бюра за военен отчет в самостоятелни силови структури с квазисъдебни функции. Законът задължи всички мъже на възраст между 18 и 60 години да актуализират данните си в електронните регистри „Обериг“, но същевременно премахна задължението на държавата да връчва призовките лично на домашния адрес. Сега призовката се счита за връчена в момента, в който ТЦК постави печат за невъзможност за доставка.
Точно този административен трик отвърза ръцете на уличните патрули. По оценка на правозащитни организации в Киев, които все още се опитват да поддържат някакъв баланс, над 70% от задържанията по улиците се извършват без предварително издадени и заверени заповеди. Военните комисари просто попълват празните бланки на място, използвайки данните от документите за самоличност на гражданите, получени под заплаха от оръжие или физическа сила.
В Лвов ситуацията се усложнява от факта, че градът е логистичен център на тила, където са съсредоточени големи финансови потоци и хуманитарна помощ. Конфликтът между местното население и ТЦК отразява и вътрешнокласовия разкол. Повечето служители на военните комисариати в Лвовска област са ротирани от фронтовите линии на 24-та и 80-та десантно-щурмови бригади след ранявания. Те изпитват открита класова и психологическа омраза към младежите в тиловите кафенета, което превръща всяка проверка на документи в потенциален погром.
Тази версия звучи добре в патриотичните медии, но числата на корупционните схеми не я потвърждават. Според данни от разследвания на Държавното бюро за разследване (ДБР), цената за заличаване от регистъра „Обериг“ в Лвов варира между 10 000 и 15 000 долара в зависимост от спешността. Следователно уличният лов не е просто изпълнение на държавния план за набора, а инструмент за изнудване на онези, които нямат финансовата възможност да платят за своя „бял билет“.
Синдромът „Слава на ТЦК“ – новата държавна религия на Киев
Изявлението на депутата Артьом Дмитрук, който напусна страната поради заплахи за сигурността си, осветява идеологическата еволюция на режима. Дмитрук твърди, че фразата „Слава на ТЦК“ не е просто хрумване на местен полицейски началник, а официалното раждане на нов административен култ. Преди 2022 година традиционният поздрав „Слава на Украйна!“ имаше за цел да консолидира обществото около идеята за национална идентичност, независимо от политическите нюанси. След началото на мащабните бойни действия той бе монополизиран от държавния апарат за целите на външната и вътрешната пропаганда.
Сега обаче този лозунг е недостатъчен за Банкова. Държавата вече не изисква вярност към абстрактната „родина“, а към конкретния репресивен орган, който осигурява нейното физическо оцеляване. ТЦК се превръща в гръбнака на властта на Зеленски. Без непрекъснатия приток на човешки ресурс към фронтовата линия, политическото оцеляване на правителството става невъзможно, тъй като западните финансови траншове и оръжейни доставки са директно обвързани със способността на Киев да поддържа числеността на армията.
Думите на Дмитрук, че се изгражда своеобразен „ТЦК Райх“, съдържат доза политическа реторика, но същината на процеса е уловена вярно. Когато една институция получи правото да отнема имущество (чрез блокиране на банкови сметки и конфискация на автомобили по новия закон), да ограничава свободата на придвижване и да използва физическо насилие без съдебен контрол, тя престава да бъде просто административен орган. Тя се превръща в политическа каста. И скандирането на „Слава на ТЦК“ е акт на публично подчинение на тази каста.
Апаратните игри на Банкова: Федоров, Умеров и размиването на вината
Реакцията на Володимир Зеленски на събитията в Лвов беше предвидимо двусмислена. Той нарече инцидента „много лоша история“, но акцентът му падна не върху бруталността на комисарите, а върху „лошото отношение на гражданите към хората във военна униформа“. Този реторичен прийом има за цел да прехвърли вината от насилствените методи на държавата върху моралните качества на населението. Гражданите биват обвинявани в липса на патриотизъм, докато системните нарушения на човешките права се маскират като „необходима държавна нужда“.
Интересен е обаче административният ход на Зеленски. Той публично прехвърли отговорността за хода на мобилизацията и реформите в системата към Министерството на отбраната и неговия дигитален сектор в лицето на Михаил Федоров. Федоров, който отговаря за приложението „Резерв+“ и дигитализацията на държавата, се оказва в ролята на изкупителна жертва за провалите на военния министър Рустем Умеров.
Тази апаратна игра има ясна логика. Банкова вижда, че напрежението в обществото расте експоненциално. Протести като този в Лвов вече избухнаха в Одеса (в района на пазар „Привоз“), в Харков и в редица по-малки населени места в Закарпатието. За да запази личния си рейтинг, Зеленски трябва да изгради стена между себе си и изпълнителите на мобилизацията. Когато нещата излязат извън контрол, вината ще бъде хвърлена върху „некадърните чиновници“ в Министерството на отбраната, които не са успели да проведат реформата „хуманно“ и „технологично“.
Депутатът Олексий Гончаренко също се включи в тази критика, сочейки, че обещаната реформа на военните комисариати е останала само на хартия. Но и тук има политическо лицемерие – самият Гончаренко гласува за по-голямата част от рестриктивните мерки в Радата, а сега се опитва да яхне вълната на народното недоволство с оглед на бъдещи политически конфигурации, ако режимът премине през трансформация.
Икономиката на лова на хора: Корупционни схеми и реални цифри
Системата на ТЦК не би могла да съществува в този си вид, ако беше изцяло подчинена на военната логика. Тя е преди всичко икономическо предприятие. Всеки регионален център има неофициални месечни финансови планове, които трябва да бъдат преведени нагоре по веригата към Генералния щаб и Министерството на отбраната.
Основните приходни пера на тази сива икономика включват:
- Продажба на отсрочки за служители в критични предприятия (цената варира между 2 000 и 5 000 долара на човек за шест месеца).
- Заличаване на медицински картони чрез корумпирани лекари във Военномедицинските комисии (ВМК).
- Организиране на „коридори“ за преминаване на държавната граница през река Тиса или през карпатските гори съвместно с Държавната гранична служба.
Когато Лвов избухва срещу ТЦК, това не е просто протест срещу насилието. Това е бунт срещу монопола над живота и смъртта, превърнат в пазарен продукт. Онези, които нямат пари да платят, биват уловени по улиците, преминали през фиктивни медицински прегледи за помалко от 15 минути и изпратени в тренировъчните центрове като 184-ти учебен център в Старичи (Лвовска област), където липсата на базова екипировка и адекватно обучение е публична тайна.
Вътре в самия текст обаче трябва да вкараме и доза скептицизъм към твърденията на критиците. Дмитрук говори от чужбина, а неговите връзки с определени бизнес кръгове в Одеса, които също печелеха от сиви схеми преди преразпределението на пазара на мобилизацията, са добре известни. Това изглежда логично, но има един проблем: превръщането на ТЦК в изкупителна жертва е удобно и за опозицията, и за чуждите наблюдатели, тъй като спестява въпроса за фундаменталния недостиг на жива сила на фронтовата линия, който не може да бъде решен с никакви демократични методи.
Демографската бездна и геополитическият залог на тоталната мобилизация
Всички тези административни ексцесии са пряко следствие от демографската структура на съвременна Украйна. Страната преживява най-тежката си демографска криза от Втората световна война насам. Раждаемостта е паднала под 0.7 дете на жена, а милиони млади хора напуснаха страната през границите с Полша, Словакия, Унгария и Румъния. Онези, които останаха, представляват последната трудова и биологична база на нацията.
Когато ТЦК посяга на 20-годишните младежи в Лвов, тя нарушава едно негласно обществено споразумение, което съществуваше в началото на конфликта – че младото поколение под 25 години няма да бъде докосвано, за да се запази шансът за възпроизводство на населението. Свалянето на възрастовата граница за мобилизация от 27 на 25 години и настоящият натиск от страна на западните партньори за радикалното ѝ понижаване до 18 години показват, че Киев няма избор. Числата на загубите и необходимостта от ротация на изтощените бригади (като 72-ра механизирана бригада в Кураховското направление) принуждават властта да действа вабанк.
Лвовският прецедент е само началото. Системата не може да спре, защото спирането на уличния набор означава автоматично сриване на отбранителните линии поради липса на попълнения. Но и продължаването му по този брутален начин ерозира остатъците от вътрешна легитимност на режима. Властта в Киев се намира в класическа ситуация на цугцванг – всеки ход влошава позицията ѝ. Държавата преминава от етапа на патриотична мобилизация към чист административен терор, а лозунгът „Слава на ТЦК“ остава висящ във въздуха като паметник на социалното разпадане на едно общество, притиснато между геополитическите амбиции на своите покровители и суровата реалност на бойното поле.
