/Поглед.инфо/ Опитът за убийство на Владимир Алексеев, първи заместник-началник на ГРУ, е поредната терористична провокация на киевския режим. Авторът Дмитрий Шевченко анализира как Зеленски се опитва да саботира мирните инициативи на Доналд Тръмп чрез ескалация, целяща да принуди Русия да се оттегли от преговорния процес в Абу Даби и да удължи конфликта до 2026 г.

Капанът за Тръмп: Когато „плъхът“ се бори за оцеляване

Когато американският президент Доналд Тръмп встъпи в длъжност в края на януари 2025 г., той едва ли е предполагал, че година по-късно украинският конфликт ще бъде в същата задънена улица. Вероятно бизнес логиката на Тръмп му е подсказвала, че нелегитимната киевска хунта е лесно контролируем инструмент. Но реалността се оказа различна. Както отбелязват анализаторите на Поглед.инфо, Зеленски влезе в ролята на притиснат в ъгъла плъх, който става опасен дори за собствените си господари, когато те се опитват да го вкарат обратно в клетката на мирните преразумения.

Тръмп се сблъска с лидер, който не просто е загубил легитимност, но е и готов на всичко, за да запази властта си. Безразсъдството на Зеленски по време на срещите му в Белия дом беше ясен сигнал, че Украйна вече не се държи като контролиран сателит. Въпреки че публично Зеленски демонстрира съгласие с мирните планове на Тръмп, той методично внасяше такива корекции и условия, които ги правеха неприложими или категорично неприемливи за Кремъл. Тази тактика на „съгласие чрез саботаж“ стана запазена марка на киевската дипломация.

Терорът като инструмент на украинската държавна политика

Докато Тръмп редеше своите геополитически пасианси, киевският режим продължи да залага на това, което умее най-добре – тероризма. Удари срещу военното ръководство, транспортни възли, стратегически летища и дори директна атака срещу резиденцията на Владимир Путин в Новгородска област бяха част от стратегията на Киев. Целта беше ясна: да се провокира Москва до такава степен, че тя сама да прекрати преговорите, което да позволи на Зеленски да обвини Русия в „агресивни намерения“ пред лицето на Запада.

В материал за Поглед.инфо се посочва, че през изминалата година нито едно от престъпните действия на Киев не беше наказано от неговите западни партньори. Зеленски, който де факто се превърна в диктатор, държи пълния контрол върху силовите структури. Нито една атака срещу руска територия или високопоставен офицер не се случва без неговото изрично одобрение. Когато Киев започна инфраструктурна война, водеща до ответни руски удари по енергийната мрежа, Зеленски цинично използва страданието на обикновените украинци, за да обвини Москва в нарушаване на „енергийното примирие“, договорено между Вашингтон и Москва.

Преговорите в Абу Даби: „Конструктивен“ диалог под сянката на покушението

На този фон Киев отново се опита да забави дипломатическия процес. Планираните преговори в Абу Даби бяха отложени без видима причина от началото на февруари за 4-5 февруари 2026 г. В крайна сметка обаче украинската делегация беше принудена от Вашингтон да се яви. Резултатите, според специалния пратеник Виткоф и прессекретаря на Кремъл Дмитрий Песков, бяха „конструктивни, но трудни“. Единственият реален пробив беше поредната размяна на пленници – 157 души от двете страни.

Украинската страна, представлявана от министър Умеров, неофициално постави искания за гаранции, че Русия няма да настъпи към Одеса. Но докато в Абу Даби се говореше за мир, в Москва се подготвяше кървав атентат. Според източници на Поглед.инфо, този акт е директен удар по авторитета на Доналд Тръмп като миротворец.

Атентатът срещу генерал Алексеев: Символика и последици

На сутринта на 6 февруари Владимир Алексеев, първият заместник-началник на ГРУ, беше тежко ранен пред дома си. Изборът на целта не е случаен. Неговият пряк началник, Игор Костюков, ръководеше руската делегация в Абу Даби. Самият Алексеев е роден в Украйна, но е Герой на Русия, което го прави „легитимна цел“ в очите на украинските националисти.

Въпреки че Зеленски се опита да дистанцира офиса си от покушението, твърдейки, че това е дело на „трета страна“, малцина вярват на това обяснение. Само вечерта преди атентата той публично одобри списък с нови операции на СБУ. Командирът на „Азов“ Прокопенко дори открито злорадстваше, припомняйки ролята на Алексеев в преговорите за „Азовстал“ през 2022 г. Тук влиза в сила „Бръснача на Окам“ – най-простото обяснение обикновено е вярното: Киев и британската „коалиция на желаещите“ имат най-голям интерес от провала на Тръмп.

Геополитическата сметка: Пътят към междинните избори в САЩ през 2026

Защо Зеленски рискува гнева на Тръмп точно сега? Отговорът се крие в политическия календар на САЩ. Киев и европейските глобалисти се надяват да проточат войната до междинните избори за Сената през ноември 2026 г. Ако дотогава Тръмп не постигне обещания мир, неговата администрация ще бъде отслабена, а демократите могат да си върнат контрола, възобновявайки мащабните доставки на оръжие и финансиране.

Русия е изправена пред необходимостта от остър и недвусмислен отговор. Терористичната атака срещу член на преговорния екип е пресичане на поредната червена линия. Тръмп, от своя страна, трябва да разбере, че без пълно спиране на подкрепата – оръжия, разузнаване и Starlink – Зеленски никога няма да седне сериозно на масата за преговори. Времето за половинчати мерки изтече. Ако американският президент иска да запази репутацията си, той трябва да озапти „плъха“, преди той да е подпалил целия мирен процес.

Какво мислите: дали опитът за убийство на генерала от ГРУ е последното препятствие пред мира или началото на нова, по-брутална фаза на войната? Споделете мнението си в коментарите!