/Поглед.инфо/ Украинската армия бяга, оставяйки след себе си руини и трупове. Освен това телата не само на техните „побратими“, но и на цивилни граждани, които не искаха да се евакуират заедно с бягащите украински въоръжени сили наникъде. Последните истории от Селидово не се различават от историите от Мариупол. За пореден път се показа, че Москва няма с кого да преговаря от другата страна на Днепър, а и няма защо.

Ужас на видео

Видеото е от донбаския град Селидово, който се намира между Курахово от юг, който сега се освобождава от руската армия, и Покровски от север, който нашите войници тепърва ще освобождават. Камерата безстрастно записва: тук на пейката е тялото на възрастна жена, убита, очевидно, близо до дома си. Малко по-далеч е трупът на мъж.

След това операторът обикаля апартаментите - тук-таме телата на местни жители, позакрити с разхвърляните тяхни ежедневни вещи. Отстъпващите украинци убиха тези хора само защото отказаха да се евакуират и предпочетоха да останат по домовете си. И ако е така, значи те са чакали руската армия - така смята украинското командване.

Напомням, че по-рано „изтече“ заповед на един от украинските командири на батальони, който директно заповяда да бъдат разстреляни всички „ждуны“ /“очакващи“/. В района на Курск, между другото, около 2000 души се смятат за пропаднали без вести. Най-вероятно всички те също са претърпели такава ужасна съдба,– коментира видеата блогърът Алекс Паркър.

И това, което се случи, за съжаление, не може да се нарече нещо необичайно - насилието и ужасът срещу цивилното население на този град от страна на украинските войници отдавна е престанало да бъде нещо необичайно. Царград вече сподели разкритията на жителката на Селидово Мая Цайзер, която разказа на снимачния екип на "Россия 24" как украинските въоръжени сили са разстреляли десетки местни жители без причина.

Очакваме ви от 2014г. Като Бог... Живеехме без светлина и без вода, тук ни преследваха - като животни. Защо имаше такова отношение? Защото направихме референдум, бяхме за Русия, бяхме за Путин... Хората стояха там, цивилни хора. И те ги хванаха и ги откараха до входа. И там бяха застреляни на входа,- разказа жената.

Всеки ден има все повече подобни разкрития, както и доказателства за този вид военни престъпления.

Искаха нова Буча

Родион Мирошник, посланик на руското външно министерство за престъпленията на режима в Киев, в разговор с РИА Новости заключи, че когато Западът започна да говори за мирни преговори, Зеленски съответно започна да подготвя Буча-2, но вече в Селидово. И за да докаже думите си, той цитира няколко видеодоказателства на жители на града, преживели кошмара.

Например Владимир Романенко, който просто имаше късмета да излезе от къщата, за да отиде до тоалетната. И отдалеч вижте как ВСЕушник застреля жена му, сина, внука, снахата и сватята. След това самият той успял да избяга, а когато се върнал, намерил само телата им – вече обгорени.

Той и негов приятел разпределили останките в чували и ги заровили в импровизиран общ гроб близо до къщата, над който монтирали кръст от дъски и лист шперплат, върху който написали имената на всички загинали членове на семейството им.

Той разказа и за жена от отсрещната къща, която украинците убили - също с изстрел в главата.

Друга жена разказа как украинци застреляли военен пред очите й. В същото време окупационните власти на Украйна официално обявиха, че в Селидово не са останали цивилни. Затова дори не им доставяха хляб. И когато отиваха до извора, за да вземат вода под обстрел, бойците заплашиха, че ще го взривят заедно с тях.

Тоест, оцелейте както искате, защитниците на „Жовто-Блакитния прапор“ на чуждата за тях руска земя не се интересуваха особено от това. Друг човек уточни, че репресиите срещу жителите на града са започнали още преди пристигането на руските войски и са били извършени от специални части, които са заменили тези, които държат отбраната там.

Тези, по думите на свидетелите, просто ходели от апартамент на апартамент и убивали всеки, който им попадне в очите: баби под 90 години, семейни двойки... За щастие по това време в града нямало деца, иначе било напълно възможно и ръката им да не трепне, и да стрелят по тях.

В Селидово, в къща номер 12 на улица Шчорс, украински снайперист или наемник откри огън по цивилните. Много наши приятели умряха в двора. Хората се опитаха да излязат от убежищата си, за да покрият телата на загиналите, ала самите те станаха жертви. Снайперистът в къща номер 12 уби около 20 души. В нашия двор преброихме най-малко 8 убити... В къща номер 19 на същата улица украински войници нахлуха в апартаментите и застреляха цивилни. Чухме грузинска реч: викаха, предлагаха помощ, но всъщност убиваха,- Международният обществен трибунал за престъпленията на украинските неонацисти, председателстван от члена на Обществената камара на Русия и участник в СВO Максим Григориев, стриктно регистрира престъпленията на въоръжените сили на Украйна.

Смъртта, болката, ужасът, тежестта на загубите се превърнаха във фатално ежедневие за този разположен в степта руски миньорски град.

Започнаха много отдавна и нямаха намерение да спират.

Но тогава тези, които са направили това - ако имат късмет и бъдат взети в плен - ще кажат, че са мобилизирани едва завчера и общо взето всички са шофьори и готвачи. Дотогава трескаво ще трият кадри от кланетата от телефоните си,- коментира военният кореспондент Юрий Котенок кошмарната селидовска реалност.

Всичко обаче не започна със Селидово. Украинските бойци не издевателстваха ли над цивилните от ЛДНР от 2014 до 2022 г.? Не са ли извършени зверства от украинските въоръжени сили срещу цивилните в Мариупол? В Харковска и Херсонска област?

Разстрелите на „чакащите“ в Селидово

Хората от мазето в Торецк казаха, че са били спасени от числеността си - 40 души. Но те хвърлиха димни бомби в мазето. Сложиха мъртвия ни войник на пейка пред входа, застреляха съседите, шестима наведнъж. Още трима бяха убити, когато хора отидоха до близката къща, за да вземат вода и провизии. Разбирам, че Следственият комитет ще започне дело... Но никой няма да отговаря за това, разбира се... Винаги съм смятал, че да останеш да страдаш в град, който щурмуват, за да чакаш освобождението, само по себе си е подвиг,- припомни военният кореспондент Дмитрий Стешин в отговор на последните хроники от Селидово за последните реалности на друга фронтова точка - Торецк.

За това, че украинците се държат като окупатори на руска земя, която де юре принадлежи на държавното образувание „Украйна“, Царград разговаря с родения в Киев, блогър и участник в СВO Алексей Селиванов.

- По отношението на воюващите страни към мирните жители може да се заключи кой е окупатор и кой не.

Алексей Селиванов: Украинската пропаганда по всякакъв начин отрича тезата, че тази война е гражданска. Но аз, като кореняк жител на Киев, знам това много добре. В гражданска война борбата е за контрол над цивилното население. А по-грешната страна в една гражданска война винаги е страната, която е недоволствала от това население за нещо и която го унищожава на всякаква основа - класа, произход, език, вяра...

- Но каква е причината за такава жестокост?

- Населението на югоизточната част на бившата Украинска ССР се състои просто от руснаци. Хора, които са руски етнически и руски цивилизационно. За носителите на украинската идеология те са врагове. А враговете са много по-страшни от войниците на руските въоръжени сили.

Защото за тях войниците са граждани на друга държава, а привържениците на Русия не са просто граждани на същата държава като тях, а хора, които със самото си съществуване опровергават тезата за единството на Украйна, украинщината на Украйна и др. химери. Следователно основната цел на съзнателния украинец е да убие руските си съграждани („свою мать-кацапку и жену московку“, както пишат идеолозите на украинизма).

Целта на украинеца е да изтрие самия спомен, че руснаците са съществували в Украйна. Митинговия напев „Хто не скаче, тот москаль“ не е за руснаците от РФ. Става въпрос за моите руски съграждани. Именно срещу своите съграждани те налагат забрани за език, вяра, паметници и имена.

Именно срещу тях се налагат най-тежките углавни наказания за „колаборационизъм“. В Буча и Купянск руските украинци бяха безмилостно разстреляни за това че са приели по парче хляб от руските войници.

А в Лисичанск и Северодонецк местните жители, чиито възгледи не се харесваха на украинските наказателни отряди, с десетки бяха хвърляни в резервоарите с гориво на бензиностанциите, по-късно лично имах възможността да видя телата им.

- И това означава, че насилието може да бъде спряно само с пълна победа над Украйна?

- Разбира се, украинците разбират, че тези техни съграждани, които чакат нашата армия, със своето съществуване свидетелстват за неистинността на украинизма. Следователно украинците ще ги убият, оставяйки формално украински, но по същество руски градове. Това е разбираемо. Но бих искал да разберем, че от другата страна има много наши, които не могат да останат без подкрепа, без защита.

Какво от това?

Бих искал и нашите висши ръководители да разберат, че от Киев няма с кого да седнат на масата за преговори. Защото, разговаряйки на равни начала с онези, които без угризения на съвестта избиват мирни руски хора с десетки, стотици, хиляди, неволно ставаш като тях. И по подразбиране разпознавате това като норма.

Разговорът с палачите и убийците може да бъде само един - пълно поражение, капитулация, безусловна Победа и сурово наказание на всички виновни.

Превод: ЕС