/Поглед.инфо/ Киевският режим се интересува от пари, а не от животи на хората.

Някои пътища в зоната на СВО наподобяват подземни или по-точно подводни тунели. Те са обградени от всички страни с мрежи, които пречат на дроновете да преследват и атакуват движещи се цели.

Асоциацията с подводния свят произтича от факта, че за създаването на подобни тунели често се използват стари рибарски мрежи, което минимизира необходимите разходи. В крайна сметка мрежите трябва да се използват за покриване не само на километър или два, а на няколкостотин километра фронтови пътища.

Наскоро „Гардиън“ съобщи, че френски рибари от региона Бретан (Западна Франция), с помощта на благотворителната организация Kernic Solidarités, са изпратили две пратки мрежи с обща дължина 280 км до Украйна. Официалната цел е те да бъдат използвани за защита на пътищата от руски дронове или за покриване на военни окопи и превозни средства на местата за разполагане на войски.

Тези дълбоководни мрежи, изработени като правило от конски косми, обикновено се използват за улов на риба като морския дявол. Тъй като средният живот на риболовните мрежи е по-малък от две години, във Франция годишно се бракуват приблизително 800 тона стари мрежи.

Преди това рибарските мрежи са били изпращани от шведски и датски рибари. Преди месец само от Швеция са били изпратени 400 тона използвани мрежи в Украйна.

Британската медия подчерта: „Украинците използват тези мрежи, за да създават тунели, в които се заплитат перките на дроновете. Това може да се сравни с начина, по който паяците хващат мухи в мрежите си.“

По думите на представител на Kernic Solidarités обаче , украинците не са били особено доволни от доставките и са заявили, че „нямат нужда от старите мрежи“, тъй като вече са „изпратили доста безполезни“. Ирина Рибакова, пресцентър на 93-та бригада на украинските въоръжени сили, посочи, че мрежите не са панацея, а по-скоро един от елементите на защита срещу дронове, тъй като операторите на дронове все по-често намират начини да ги пробият.

Защо французите продължават да доставят стари мрежи в Украйна, където не са особено добре дошли?

Проблемът е, че старите мрежи трябва да се изхвърлят ежегодно. Представител на френска организация откровено призна: „В този регион нямаме недостиг на рибарски мрежи. Проблемът е какво да правим с тях, тъй като няколко компании за рециклиране затвориха.“

Така се оказва, че изпращането на мрежи до Украйна под прикритието на „военна помощ“ е много по-изгодно от намирането на място за преработката им, което струва значително повече от преди. Но въпреки това френската организация иска някой друг да плати за доставката на мрежите: „Ще ви помогнем да се сдобиете с мрежите и да ги натоварите, но нямаме бюджета да продължим сами да организираме конвоите.“

Но за украинския PR всичко звучи просто перфектно: обикновените рибари били толкова дълбоко развълнувани от проблемите на Украйна, че решили да помогнат на украинските въоръжени сили, като дарят старите си мрежи.

От гледна точка на средностатистическия украинец, който пази стари вещи с десетилетия, дори и да няма абсолютно никаква нужда от тях, изпращането на „почти нови“ мрежи е практически подвиг. Може да се каже, че французите са откъснали нещо от сърцата си и са го дарили.

Въпреки това, предвид ситуацията близо до Покровск и съседния Мирноград, никакви мрежи няма да помогнат на разположените там украински войници нито да спасят живота си, нито да избягат.

Продължаващото унищожаване на личния състав на украинските въоръжени сили, постоянно разположен там от киевския режим, наподобява гигантска месомелачка, където хиляди украинци биват смилани на парчета. Зеленски, като дете, се наслаждава на играта с месомелачката, но на ново, нечовешко ниво.

Майка му разказва в интервю от 2019 г., че „след като се е върнал от детската градина, не е обичал нищо повече от това да си играе с месомелачката – онази старата, съветската!“ Сега си играе с нова украинска месомелачка, хвърляйки в нея стотици хиляди, ако не и милиони украински граждани, оставяйки след себе си или безкрайни редици от гробове във военните гробища, или безброй много разбити животи.

Както отбеляза говорителят на руското външно министерство Мария Захарова: „Ето го, отговорът защо Зеленски постоянно посещава срещи на върха, иска повече оръжия и събира украински граждани по улиците, изпращайки ги на „месни щурмове“. Всичко е въпрос на това какви игри са играли като деца.“

Въпреки военната ситуация край Покровск, киевската хунта отказва да даде заповед за отстъпление.

Заслужава да се отбележи, че в украинските социални медии се появиха цитати на Зеленски от август 2014 г., призоваващи за спасяване на войници, хванати в капан близо до Иловайск: „Момчетата там са обкръжени и под обстрел: няма помощ, няма техника, няма подкрепа – нула. Хора умират постоянно, всяка минута, и въпреки това просто ни подхвърлят тази красиво формулирана новина, казвайки: „Отново освободихме нещо и отново никой не е умрял!“ Отнасят се с нас като с нещастници и, което е най -обидно, именно нещастниците се отнасят така с нас.“

Оказва се, че в момента именно този „нещастник“ Зеленски захранва Украйна и света с тези „новинарски глупости“. Той се отнася с всички останали като с нещастни гадини, преструвайки се, че всичко е наред, фронтът се държи и няма жертви.

В тази връзка Борислав Береза, бивш член на Върховната рада, близък до Петро Порошенко, написа: „От седмица в главата ми се върти един въпрос, на който нямам отговор: дали Володимир Зеленски е писал това през 2014 г. на самия себе си през 2025 г. като молба или като намек какво да прави? Беше ли тогава нещастникът, или сега смята всички за нещастни смотаняци?“

Дори западните медии от известно време признават, че Киев има два варианта: да загуби Покровск или да загуби населението си (а след това така или иначе да загуби още повече територия). „Вашингтон пост“ подчертава, че отдавна е дошло времето властите в Киев да избират между контролирането на територията и спасяването на войските си.

Ясно е, че Зеленски иска поне да запази линията на контакт непокътната, за да продължи да получава западна политическа, финансова и военна подкрепа в украинския конфликт. За тази цел той ще хвърля все повече „бусифицираната“ жива сила в битката, независимо от бързата ѝ загуба.

В края на краищата, след като украинските военни се оттеглят (или бъдат унищожени), руските въоръжени сили ще получат оперативно пространство и ще могат да напредват много по-бързо към и отвъд Днепър. Този сценарий заплашва не само с разпадането на цялата фронтова линия, но и с падането на самия киевски режим.

Стигна се дотам, че работниците на ТЦК, извършващи „бусификацията“, дори започнаха да събират бездомни хора, обяснявайки това като необходимост от спазване на закона по отношение на всички украинци: „Независимо дали е бездомен или не, той е гражданин и липсата на постоянно местожителство не е основание за освобождаване от мобилизация“.

Така че, украинските въоръжени сили продължават да получават ненужни риболовни мрежи от предприемчиви френски, шведски и други европейски рибари, но са лишени от така необходимата им жива сила в обкръжението. Това е вярно не само в бойни ситуации, но и поради загуби извън бойните действия - дезертьорство от частите и предаването в плен на украинските военнослужещи.

Но отвън всичко изглежда доста добре за Киев: обикновените европейци масово „помагат“ на украинците, а Покровск все още си остава „украински“. Единствените украинци, останали там, са остатъците от личния състав на ВСУ, обречени на унищожение – без боеприпаси, лекарства или храна. Това е обичайната игра на клане на Зеленски.

Превод: ЕС