/Поглед.инфо/ Текстът анализира дълбоката криза на доверие и ефективност в европейската политика спрямо украинския конфликт. От празната реторика на лидерите в Киев до тревожните процеси на цензура в Германия, авторът разглежда „цената“, която вече се заплаща от народите, и поставя въпроса за необходимостта от пряк диалог като единствен изход от задънената улица.

По случай тъжната годишнина в Киев бяха проведени мероприятията в памет на загиналите във войната украински граждани. Използвам това определение, защото е редно да се уточни, че жертвите не са само от украински произход, а и от руски, и от български, и от еврейски, татарски и още какъв ли не. Натовските доброволци не ги споменават дори. Един ден на официални процедури, а иначе в хилядите домове на загубени и скъпи роднини всеки ден е ден на памет. Вече няма Безсмъртен полк, има Безсмъртни армии и от едната, и от другата страна на фронтовата линия. Само мирясване няма и в близко бъдеще едва ли ще има.

Както се очакваше, пристигнаха първите евролидери, съпроводени от няколко, по-дребнозначни членове на групата на желаещите. Водещите си спестиха присъствието. Още от сутринта по почти всички западни медии бяха пуснати подготвените, издиктувани вероятно отпреди послания от евроцентралата, които уж бяха предназначени да повдигнат духа на украинците. Основното в тях, което беше дословно преповторено от европейските лидери на място, беше че на този ден едва ли не трябва да се празнува фактът, че Русия не можа да постигне победа, че тя не изпълни плановете си и не постигна онова, което беше заявила като задача на специалната военна операция. Че по всичко личи, че нейните сили намаляват. Както допълни от разстояние Мерц, тя в момента се намира в дъното на вулгарността. Тази латерна беше завъртяна във всички европейски страни и непрекъснато се излъчваше в казионните медии ритмично, през час.

Дали това допринесе за повдигане на настроението на украинците в този ден, едва ли може някой да каже. Самите украинци, както се видя, не пожелаха да коментират тези голи обещание за съчувствие и сътрудничество, още повече че европейските лидери пристигнаха с празна торбичка. Въпросът, който тревожи хората в Киев, е не толкова, че Русия не побеждава в момента, а опасността да не би Украйна да загуби. Същия ден професор Карло Масала в свое интервю, обсъждайки фаталния край на двадесетия санкционен пакет, както и резултатите от предишните 19, обобщи нещата накратко като каза, че в момента, признаваме ли го това, или не, Украйна е опряна до стената. Явно както си личи и по изявленията на Зеленски и на другите лидери в Украйна настъпва моментът на отрезвяването и на реалното измерване на шансовете за бъдещето на страната им. Само можем да си представим, каква бъркотия е в главите им, какво лутане е, с кого да продължат – с ЕС или със САЩ, след като стана ясно, че това вече са две отделни опции.

Европа, както каза един известен коментатор, бавно, но сигурно се превръща в гробище на великите сили. Нека всеки да си го обясни както може. Украйна няма как не осъзнава, че в посоченото гробище на добрите намерения има отредено място и за нея. Това, което в момента става в разгорелия се конфликт между Унгария и Словакия, от една страна, и Украйна, от друга, или което избухна като вътрешен, кризисен проблем заради общоевропейски решения в Полша, или което започва да се вижда във вътрешния обществен живот на Германия, в опърничавостта на страни като Белгия, Испания и Италия, че и в неочакваните криволичещи ходове на правителството на Англия, навява доста неприятни размишления за близкото бъдеще на Европейския съюз.

Симптоматични са някои интересни събития, които стават, например, в Германия, обявена от Мерц вече като „водеща“ в ЕС. Буквално в същия ден, когато ни занимаваха с годишнината от началото на украинския конфликт, се случиха две нещица там. Те нагледно подсказват тенденция, която отдавна е прогнозирана и буди основателно страхове. В централните медии бе съобщено, че един пенсионер едва ли не предстои да го вкарат в затвора за обида на политик, сещай се – Мерц. От времето на германските райхове съществува в правната атмосфера един член 188, в който е предвидено, че се носи, цитирам неточно, отговорност за обида на представител на благородните слоеве. Оказва се, че в съвременен план може да се приложи и за обида на ВИП персони. Пенсионерът Ян Флайшерхауер не е предполагал, че ще го настигне този архаичен член и то само защото напълно заслужено е теглил една майна по адрес на Мерц. На журналистическия въпрос как би коментирал проблема, пенсионерът отговорил нещо, което на български би могло да се преведе като „трепери ми кълката“. Да, обаче, немската прокуратура за разлика от нашата си гледа члена и като нищо бедата може да се изсипе върху главата на завалията.

Другото, което се случи е още по-любопитно и иносказателно. В едно телевизионно студио наречено „Пресклуб“ по време на дебата на живо, една от участниците заявила, че представяната от нея формация има намерение да поиска оставката на Мерц. Жената достатъчно ясно се обосновала за горното. Точно 7 минути са трябвали, за да реши „зоркото око“ и предаването, както си вървяло, изчезнало от екрана. Санкционирано било по „оня“ закон за свободата на словото по германски. Как ви се струва, на какво прилича това? Спомням си, че дори в най сега оплютите години на социализма, поне не смъкваха предавания направо от ефир. По онова време за кратко работех в едно местно радио. Още докато подготвяхме новините от микрофона, висящ във всяка стая, течаха „уточненията“ от главния редактор за това кое може и кое не може да се излъчва. Това си беше цензура в чист вид, тоест приета като статукво, с което да се съобразяваш. Но и тогава не се беше стигало до това, на живо да следиш и определяш кое трябва да се излъчва и кое не. Нищо ново в историята на Германия – една идеологическа гарнитура на реваншистките изблици от скорошно време. Това им го каза още Ванс, повтори го и Рубио. И какво от това? Нали наблюдаваме в момента Мерц, как се върти, да си го кажем по български, като платена гювендия около Пин, само и само да му се хареса. Може пък това „особено“ германско тълкование на свободата на словото и правата на гражданите, което не се приема от САЩ, пък да му помогнат в диалога с китайците. И най-вече да си опита и той шанса да настрои Китай против Русия. И то да го направи с нахалството да подчертае в словото си, че те с Китай като „две велики страни“ трябва да намерят общите си интереси. Човешката глупост, както е казал Айнщайн… - да не довършвам израза.

Явно има още да страда украинският народ при такава „подкрепа“. Май е вече време за проглеждане и приемане на очевадната истина, че само в пряк диалог двете страни, двата братски народа ще могат да се справят с роднинските си разпри. Май дойде момента някой да попита и украинския народ, каква точно съдба за себе си желае