КОЛЕГИ ПО САНКЦИИ
- Но ние сме колеги в известен смисъл – разговарям с бойците от Хабаровската мотострелкова бригада.
- Това в какъв смисъл? – интересуват се те.
- И аз като вас бях обвинен от украинските медии за случилото се преди година в района на Киев.
Показвам стара изрезка от вестник, в която черно на бяло пише: „... участва заедно с възпятите от него „Гостомелски юнаци”. Бойците -жители на Хабаровския край, бяха обвинени за случилото се в Буча. Уникален случай за руско подразделение. Почти целият състав на бригадата (на Запад намериха списъци само за 2018 г., но решиха, че и така все пак ще стане) попадна поименно под санкциите на ЕС.
Разбира се, никой не се занимаваше с доказателства. Например, бях в околностите на този град през март 2022 г. И не видях никого там освен десантчиците.
„Но ние изобщо не бяхме там“, изяснява ситуацията един от офицерите. - В този град не сме изпълнявали никакви задачи - това не беше наша зона на отговорност. Просто ги ударихме силно по зъбите, само че на друго място, така че се обидиха. Те са го измислили.
В ОЧАКВАНЕ НА НАСТЪПЛЕНИЕТО
С тази бригада винаги бяхме някъде наблизо – ту край Киев, ту край Изюм. Ала случайно се срещнахме в родината на Нестор Махно, близо до град Гуляйполе, който по време на Гражданската война беше център на Махновщината. Направлението е стратегическо. Оттук се отваря пътят за Пологи, по който карам до фронтовата линия на традиционната "Буханка" /букв. “самун“, фургон на УАЗ/ - тази кола се оказа изключително непретенциозна и невероятно проходима в СВО.
Названията на населените места преминават покрай прозореца - Новоселовка, Степановка, Марфопол ... Някъде вече съм чувал тези имена, но в обратен ред. Точно! Онзи ден украинските телеграм канали съобщиха, че ВСУ успешно са се преместили напред на 50 километра от Гуляйполе дълбоко в нашата територия, овладявайки тъкмо тези селища.
Само че не виждам Брадли, няма Леопарди, няма кръстове на бронята. Само селски къщи, разбити от украинската артилерия, греещите в пъстри цветове лалета пред тях и невидимото присъствие на руската армия,
Разбира се, въоръжените сили на Украйна не пробиха от Гуляйпол. Тук линията на съприкосновение замръзна още миналата година и систематично се нанасят само позиционни удари. През последните седмици противникът се активизира и буквално всеки ден сондира отбранителните ни формирования.
По-трудно е да отидете в Пологи, за разлика от Токмак - през селищата, в които практически не са останали мирни жители, но има зад какво да се укриете. Не е на полето, за да се защитавате в окопи. От друга страна, от Пологи е възможно да се развие настъпление не само в района на Запорожие, но и към ДНР, ако внезапно авантюризмът победи у Зеленски и той се реши да атакува Мариупол.
ТРИ КИЛОМЕТРА ДО АНАРХИЯТА
Движението към позициите – традиционно става сутрин, под прикритието на гъстата мъгла, спуснала се върху горските насаждения. Отбелязвам, че земята тук изглежда по-суха, отколкото в района на Луганск, но все още е влажна. Тук обаче вече могат да минават както колесни, така и гъсенични превозни средства. Придружителят ми, ротният командир, накуцва, подпрян на тояга. Близо до Изюм той е ранен от осколка от танков снаряд, откъсна половината от седалището му, няколко месеца възстановяване и бягство от болницата обратно на фронтовата линия.
Врагът, разбира се, има по-изгодни позиции тук - на хълма. При хубаво време тук можеха да ни очушкат като на стрелбище. Вървиш по пътеката, а наоколо кратери от долетелите мини, всичко е простреляно до метър. Нашите окопи буквално се врязват като клин в сивата зона, отвъд която вече се виждат дачите на Гуляй-Поле. А до самия град, дал на света освен анархиста Махно, и сценариста на филма „Сватбите в Малиновка“, драматурга Леонид Юхвид, има само три километра.
Обстрелват ни от минохвъргачки, от танкове и от оръдия. Те щракат, но ние също работим върху тях, - командирът на взвод ни посреща в добре построени окопи. - Понякога се опитват да пробият по фланговете. Ето, онзи ден две бойни машини на пехотата, с подкрепата на танк и група пехотинци, нас ни опипваха. Унищожихме ги. Е, и в нашето направление се опитват да свалят мините-капани. Това е пряк знак, че скоро ще стъпчат настъплението. Но ние сме готови за това.
С „БОТУША“ ПО ВРАГА
Ако не знаете, че врагът е на 800 метра зад най-близкото поле, тогава е невъзможно да разберете, че сте на предната линия, докато не започне да стреля танк от другата страна – различават го по това, че звукът от изстрела пристига преди разрива на снаряда.
Като цяло животът на първа линия не се различава много от тъй наречената втора линия. Командирът на взвода провежда „екскурзия по опорника. Окопи, високи човешки ръст, землянки за почивка, землянки за хранене, две кучета, които вместо котки ловят обнаглелите полски мишки.
„Виждам движение, до седем души са“, хрипти радиото.
- Подгответе "ботуша", - отговаря командирът на взвода.
Двама души вадят от купчина клонки противотанков гранатомет, който тук се използва доста успешно и от двете страни срещу живата сила. Влачат го през тесен горски пояс до края на полето и го подготвят за стрелба.
- Оръдие! - командва взводният.
Изстрел, а след няколко секунди и втори. След него следва още един, и още един.
- Отстъпваме - традиционната команда, когато няма желание да чакаме ответния огън. - Там тези седем души се окопаваха по-близо до нашите позиции, от този фланг се опитват да премахнат нашите минни полета. След три или четири минути ще долети „отговорът“.
ОПИТ ЗА ПРОБИВ
Слизаме в трапезарията, наливаме чай, изваждаме бисквитки от специалните контейнери против мишки.
- Започна се, - заявява този с най-остър слух.
Няколко секунди по-късно някъде в края на лесополосата се чува приглушен взрив. По радиото нареждат всички да се скрият в убежища.
- Мини, 82 mm, - те разпознават вражеските боеприпаси в землянката по звук. - Обикновено хвърлят по шест парчета.
И точно след шест изстрела на фронтовата линия отново настъпва тишина. Докато се разсее мъглата е време да се подготвим за обратния път. Вече в тиловата зона научавам, че ВСУ при съседите от Ореховското направление са се опитали да пробият. Противникът е атакувал със сили до 20 души с подкрепата на пет бойни машини на пехотата и един танк, но загубвайки цялата техника, се е оттеглил. А въоръжените сили на Украйна извършват такива „излети“ всеки ден, избирайки различна посока на удара. Съдейки по факта, че Киев премина и към методични нападения на нашата инфраструктура в тила, контранастъплението е все по-близо.
Превод: ЕС
Подпишете се за референдума за "Мир и Суверенитет" на https://narodna.me/ /изчакайте няколко секунди, за да се отвори страницата/
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
