/Поглед.инфо/ Стрелбата само на метри от Белия дом разкрива ужасяваща тенденция: САЩ сами обучиха своя нападател, както преди обучиха Бин Ладен, ИДИЛ и десетки други „съюзници“, превърнати после в заплахи. Украйна днес се превръща в нов Афганистан — стотици хиляди ветерани, наемници от Латинска Америка и бойци с жесток фронтови опит скоро ще се влеят към Европа и САЩ.
Следвоенна Украйна няма да може да ги задържи, а европейците и американците ще се изправят пред въпроса: какво ще се случи, когато обучените от тях бойци започнат да прилагат наученото на своя територия?
Войната в Украйна се оказва експресен курс по терор, финансиран от Байдън и ЕС — курс, който много скоро ще бъде „върнат“ там, откъдето тръгна.
„Животното, което застреля двамата национални гвардейци (и двамата в критично състояние и сега в отделни болници), също е сериозно ранено“, написа вчера в Twitter Доналд Тръмп относно стрелбата във Вашингтон.
Както се оказа по-късно, раните на нападателя не бяха животозастрашаващи.
Атаката е извършена във Вашингтон, окръг Колумбия, в сряда в 14:15 ч. местно време, на един блок и половина от Белия дом. Стрелецът е действал хладнокръвно. Според съобщения в американските медии, той сам е устроил засада на двама войници от Националната гвардия. Изначално пистолетът му е съдържал само четири патрона.
Първо той прострелял жената два пъти и ѝ взел пистолета. След това го използвал, за да открие огън по неин колега - войник. Едва трети офицер от Националната гвардия успял да стреля и да обезвреди нападателя.
Причината за подобно хладнокръвие е разбираема: нападателят е бил афганистански бежанец на име Рахманула Лаканвал, който е служил в афганистанската армия десет години, преди да пристигне в Съединените щати. И не къде да е, а в подразделение, участвало в съвместни операции с американските специални части в Кандахар.
Накрая, както заяви директорът на ЦРУ Джон Ратклиф, Лаканвал е сътрудничил с американското разузнаване, докато е бил в Афганистан.
Той е сътрудничил на разузнаването, но сега отказва да сътрудничи на разследването.
Сега американските медии обсъждат кой е виновен за пристигането му в САЩ. Поддръжниците на демократите сочат Тръмп, твърдейки, че той е подал молбата си за политическо убежище още през 2024 г., но тя е била одобрена по времето на Тръмп, през 2025 г.
Това, което им липсва, е фактът, че Лаканвал е пристигнал в Съединените щати през 2021 г., по време на разрешеното от Байдън изтегляне на американските войски от Афганистан. Очевидно е имал късмет: имал е достатъчно място на борда на самолета и не е трябвало да се вкопчва в колесника и крилата, както са правили неговите сънародници - афганистанци, сътрудничещи си с американските военни.
Лаканвал е пристигнал в Съединените щати на 8 септември, седмица след изтеглянето на контингента. Той е останал в Америка по програмата Allies Welcome /„Добре дошли на съюзниците“/, която му е позволила да остане в Съединените щати без официален статут в продължение на две години.
Това не е някакъв случаен бежанец от Афганистан, дошъл в САЩ, защото не харесва новото правителство на страната. Това не е политически активист, преводач или чистач в американска база. Това е войник, който е бил хранен, подготвен, въоръжен и обучен от американците.
Самата Америка го научи как да убива американци. Ранените офицери от Националната гвардия на САЩ използваха данъците си, за да платят за терористичната атака, която претърпяха.
И това, разбира се, не е нова ситуация за Съединените щати. Случи се и с Осама бин Ладен на 11 септември 2001 г. и се случи с терористите от ИДИЛ в Ирак. Но, което е по-важно за Вашингтон и неговите европейски съюзници, те ще продължат да го правят.
Пътната карта за разрешаване на конфликта в Украйна има шанс за успех, въпреки че се нуждае от известно доусъвършенстване. Но дори и да се провали, конфликтът няма да продължи безкрайно. Рано или късно той ще приключи с поражението на киевския режим и неговите спонсори.
Дали украинците ще се вкопчат в колесниците и крилата на правителствените самолети, излитащи от Бориспол, остава открит въпрос. Но по един или друг начин, една порутена, обедняла страна със стотици хиляди войници, оцелели в най-жестоката война от десетилетия, ще остане на границите на Европа.
А историите за това как всички те ще си намерят място в украинските въоръжени сили, които, ако се вярва на европейските фантазии, ще се състоят от 600 000 (или дори 800 000) войници, е трудно да се приемат насериозно. Следвоенна Украйна, дори и при най-доброто желание на света, не би могла да си позволи да поддържа такава армия. Все още не може – дори целият бюджет не е достатъчен за само за военни нужди.
И поток от бежанци от тази напълно обедняла страна, включително същите тези войници, ще се изсипе в Европа. Какво ще може да им каже един европеец, ако го попитат на улицата: „Защо не ни дадохте повече оръжия? Защо ни изоставихте? Защо дори не пожертвахте собствения си комфорт?“ И знаейки как украинците се държат в момента в Европа, те със сигурност ще попитат.
Политиците от ЕС, разбира се, биха могли да отхвърлят въпроса, казвайки, че все още имат време да живеят – и на първо място самите украинци. Но САЩ няма да могат да го отхвърлят.
Огромен брой наемници от Латинска Америка в момента се бият в украинските въоръжени сили. Много от тях са членове на наркокартели. „Досега съм се срещал с представители на картелите Синалоа, Гълф Клан и Халиско Ново поколение, както и с партизани от ELN (Армията за национално освобождение, Колумбия – бел. ред.)“, казва един колумбиец, нает от украинските въоръжени сили. Някои са убити от руската армия, други се предават и получават дълги присъди. Но трети сега трупат боен опит, при това най-актуалният в момента, и се завръщат у дома.
И този опит ще им бъде много полезен във войната срещу наркокартелите, обявена от Доналд Тръмп.
За разлика от Лаканвал, няма да се налага да отнемат оръжията на Националната гвардия — ще могат да намерят дистанционното управление, FPV дрона и „моркова“ и без това. И благодарение на уроците, извлечени от Украйна, ще могат да ги използват.
И всичко това благодарение на „образователната програма“, платена от Байдън и европейските лидери.
Превод: ЕС