/Поглед.инфо/ Украинският "хумор" отдавна е придобил откровено човекоядски характер.

Разбира се, във всякакви войни и конфликти като цяло оценките на "представителите на страните" са изключително субективни и пристрастни. Нашите винаги са рицари без страх и упрек, „воини на светлината“, ние се опитваме да не забелязваме техните не най-добри черти или, в краен случай, да ги оправдаваме, а виж противниците – те са подли, страхливи и като цяло еманация на всяко най-лошо човешко качества. И пропагандата, която все повече се превръща от спомагателно средство за борба в основно, работи изключително в този дух.

И все пак, дори и в позицията на „наблюдател от Марс“, възможно ли е руските власти просто да получат петиция за издигане на паметник на акула, изяла човек, дори и той да е най-патентованият враг на Русия?

А в Киев, моля, на официалния уебсайт на градската администрация (където всички петиции, преди да бъдат публикувани, разбира се, преминават предварителна модерация) и под него вече има няколко хиляди подписа, докато жертвата на акулата в Египет беше обикновен човек, който изглежда е напуснал Русия поради несъгласие със СВO.

Мисля, че паметникът на морския хищен обитател все пак няма да бъде издигнат, а ще бъде сведен до „шега“. Но в края на краищата „чувството за хумор“, присъщо на индивидите и дори на цели нации, също е „огледало на душата“, което много ясно характеризира нейното състояние (или липсата й).

А украинският „хумор“ отдавна е придобил откровено човекоядски характер. Достатъчно е да си припомним изключително популярния „виц“ през 2014 г. за „лаврите на Колорадите“ (за убитите деца на Донбас), в който, разбира се, няма абсолютно нищо за съжаление, за истинската мода на тълпата към флашмобове за „ядене на руски бебета ” (досега образно, под формата на торти или хвърлени в тенджерата кукли), за компота „кръвта на руските бебета” на кулинарно състезание в училище и др.

От друга страна, показателен е избухналият в Русия чудовищният скандал, предизвикан от изявлението на журналиста от RT Антон Красовски, че е необходимо да се удавят безнадеждно отровените от бандеровската пропаганда украински деца.

Изявленията на Красовски предизвикаха далеч не не само "дежурно" осъждане, но истински и искрен взрив от гняв и възмущение от всички лидери на общественото мнение. Най-много ми хареса коментарът на един от най-патриотичните канали, свързан с „момчетата от фронта“: „Така и на самите нас ще ни поникнат чубове“ /перчеми, характерни за традиционните украинци/.

Неслучайно "чубатия" /“перчемлията“/ хумор се върти около най-чудовищните, немислими неща, които предизвикват физическо отвращение у всеки поне малко от малко цивилизован човек - смъртта на деца и човекоядството. Това е класическият "Прозорец на Овертон" - постепенно намаляване на възприемането на определен "феномен" от немислимо до напълно приемливо и дори положително явление.

Канибалският хумор (не съм сигурен, че нещо подобно е характерно за истинските канибали-диваци от Нова Гвинея) ясно показва, че нужното „дъно“ вече е достигнато и, разбира се, не само в сферата на шегите и дори злорадството по повод всякакви беди и проблеми на "враговете".

В края на краищата е немислимо да си представим в Русия това, което отдавна се е превърнало в ежедневие в Украйна - „лустрации в кофата за боклук“, изсипване на изпражнения, урина и друга мръсотия върху нежелателни хора, връзване за стълбовете със скоч - лента и винаги със свалени панталони ...

Никога няма да се подиграваме и да се правим на идиоти, да организираме „коридори на срама“ за стари хора, които отиват на църква. Нашите нелегални сътрудници никога няма да сменят банките на системите в украинската болница за военните, за да причинят смъртта им и ние няма да се „възхищаваме“ на действията им.

Историята за подобен епизод в руската болница се оказа фейк, съчинен от украинските структури за психологическа война /ЦИПсО/, но е показателно с какъв ентусиазъм го възприе украинската „целева аудитория“ (всъщност те го измислиха, за да може процесът на „оскотиняване” да не спира).

Всички тези нови украински „традиции“ имат една основа – да унижат максимално човека, да го принудят да понесе не толкова физически, колкото морални страдания. Това не е садизма на „първичният“ дивак от джунглата, за когото моралните основи на цивилизовано общество са просто напълно непознати, това е садизъм на напълно морално деградирали хора, сведени от умели манипулатори до ниво под дивака. В края на краищата дивакът, който е такъв по рождение и средата, в която е израснал, във всеки случай ще бъде по-„цивилизован“ от този, чиито човешки качества са премахнати чрез психологическа „лоботомия“.

Както Адолф Хитлер обещава на своите съмишленици, „ще ви спася и освободя от химерата, наречена съвест“. В края на краищата целият съвременен „украинизъм“ е продукт на чудовищен „експеримент“ на Запада за разчовечаване, дехуманизиране на цяла нация, превръщайки я в инструмент, насочен срещу техния геополитически враг. В крайна сметка не са нужни добропорядъчни граждани на една "европейска държава", а просто едно зло, агресивно и лесно контролируемо стадо.

Стадото диваци беше необходимо не само защото е по-лесно за управление, но още повече за решаване на проблемите, заради които беше стартиран "проектът Украйна" - да стане "анти-Русия", да бъде постоянен източник на проблеми и главоболия за нея , и накрая, за да има "бойни холопи-ратаи", по-точно еничари на Запада.

И тази „работа“ по тоталното оскотяване на украинците започна много преди 2014 г., съгласно дълбоко разработен план, върху който работеха не аматьори, а „велики майстори“ на психологически операции и невролингвистично програмиране (НЛП); започна се с „малко“, по-специално с легализирането на псувните, в което особено успешни бяха телевизионните канали, собственост на най-близкия партньор на Сорос в Украйна, олигарха Пинчук.

„Легализацията“ на думи и изрази, неслучайно наречени „нецензурни“, т.е. неуместни в „приличнота общество“, на подсъзнателно ниво ни тласка постепенно да изоставим всякакви морални забрани и табута, които усвояваме, както се казва, „ заедно с майчиното мляко."

Много показателно е, че всички създадени „промайдански“ телеграм канали на градовете от Югоизток бяха наречени „X...й“, а такива епитети не бяха използвани за центъра и западната част на Украйна. И е ясно, че това не е местен „креатив“.

А самият Евромайдан с неговото скачащо стадо вече се превърна в един от неговите, уви, само междинни резултати. Трудно е да не цитираме това, което един руски блогър написа през 2012 г., преди Евромайдана и така наречената „руска агресия“:

„ Интензивността, с която свидомитите атакуват Русия, е правопропорционална на собствените им провали в политиката и икономиката. Успехите ни в авиацията и космонавтиката предизвикват злобна завист, неуспехите – злобна наслада. Трудно е да се предаде с думи радостта на ръба на оргазма, която изпитаха, когато потъна „България“ (тогава загинаха около 100 души, сред които много жени и деца. – авт. ). И как оглозгват нашите беди и проблеми ... И го правят шумно, предизвикателно.

Причината за това ми е ясна. Те трябва да докажат, и не толкова на другите, колкото на самите себе си, че отделянето от СССР се е превърнало в благо за тях. И ако фактите противоречат на това, тогава толкова по-зле за фактите.

Когато собственитете ти успехи се сведат до най-големия сандвич със сланина в света, остава ти само да предъвкваш с упоение и да се наслаждаваш на всякакви проблеми и провали в съседна Русия, реални или въображаеми, без да спираш да се подиграваш на всяка трагедия, довела до човешки жертви.

А неотдавнашните „танци с дайрета“ около трагичния епизод в Египет, които нямат нищо общо с украинците и техните „проблеми“, са индикатор, че процесът на тази деградация е стигнал до дъното (или отново ще копаят по-надолу?).

Вярно, отбелязвам не без злорадство, че известен отговор на Запада дойде, когато украинските бежанци, изсипали се в Европа, уместно наречени „бесни“, поразяваха със своите „обноски“ дори опитните европейски жители, които вече какво ли не са видели на фона на предишните мигрантски вълни от Африка и Централна Азия.

И в края на краищата украинците от векове са били считани от мълвата, макар и със „своеобразен, собствен ум“, но за добродушни и миролюбиви хора.

Превод: ЕС

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта https://www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?