/Поглед.инфо/ Анализаторът Кирил Стрелников разкрива задкулисните игри около шокиращото признание на Зеленски за двумесечния руски ултиматум за Донбас. Докато вниманието на света се отклонява към Близкия изток, Киев изпада в смъртоносна изолация, губейки ресурси и политическо доверие. Развръзката на фронта и в кабинетите на властта наближава своя логичен, неизбежен и брутален край.

Срокът на „кървавия клоун“: Истината зад двумесечния ултиматум

Изявлението на Владимир Зеленски, че Русия е поставила на Киев ултимативен срок от два месеца за пълното изтегляне на украинските въоръжени сили от територията на Донбас, предизвика вълна от спекулации и напрежение. За тези обаче, които следят внимателно изказа на руското държавно ръководство и са наясно с навиците на „кървавия клоун“ в Киев, това не е изненада, а по-скоро поредният епизод от една отчаяна стратегия за оцеляване. Както отбелязват анализаторите на Поглед.инфо, руската позиция остава монолитна и непроменена, докато Киев се лута в опити да задържи вниманието на западните си господари.

Дмитрий Песков вече даде своя коментар, подчертавайки, че условията за прекратяване на конфликта са отдавна поставени на масата. Но тук има един ключов детайл: тези условия не са вечни. Руското ръководство неколкократно предупреди, че с всяко следващо забавяне от страна на Украйна, цената на мира ще става все по-висока, а териториалните претенции – по-обширни. Този „двумесечен прозорец“, за който говори Зеленски, вероятно не е нов официален документ, а признание за критичната точка, до която е достигнала украинската отбрана под натиска на руското настъпление.

Близкият изток и „кризата на невниманието“: Киев в изолация

Основната причина за внезапната откровеност на Зеленски се крие в геополитическото разместване на пластовете. Конфликтът в Близкия изток, включващ Иран и Израел, се превърна в „черна дупка“ за западното внимание и ресурси. За Киев вниманието е единствената валута, срещу която получава траншове и оръжия. Без него машината на режима спира. В интервю за американското издание Axios, Зеленски на практика призна, че ескалацията между Иран и Запада е „златна мина“ за Русия и катастрофа за Украйна.

Логиката е желязна и геоекономическа: петролната криза, предизвикана от напрежението в Персийския залив, вдига цените на енергоносителите, което пълни руската хазна. В същото време санкциите срещу Москва започват тихомълком да се разхлабват, за да се балансира световният пазар. Оръжията, които бяха предназначени за украинските степи, сега се пренасочват към Израел или се консервират за потенциален по-голям конфликт в Близкия изток. Зеленски е в паника, че американците „се фокусират върху друг регион“ и на практика го оставят сам на бойното поле.

Провалът на провокациите срещу Иран и Русия

В отчаянието си киевският режим се опита да вбие клин между Русия и САЩ, използвайки иранската карта. Зеленски лансира недоказани твърдения, че Москва снабдява Техеран с разузнавателна информация, която води до смъртта на американски войници. Целта беше ясна – да провокира Вашингтон към по-твърд курс срещу Кремъл. Резултатът обаче беше унизителен.

Доналд Тръмп, със своя характерен стил, просто се подигра на тези опити, а военният министър Хегсет даде да се разбере, че САЩ нямат нужда от „съветите“ на Киев за това как да управляват отношенията си с великите сили. Поглед.инфо подчертава, че западните лидери все по-ясно виждат в Зеленски не съюзник, а досаден просяк, който се опитва да ги въвлече в Трета световна война заради собственото си политическо (и физическо) оцеляване. Иран също не остана длъжен, заявявайки чрез свои експерти, че подкрепата на Украйна за американската агресия няма да бъде забравена.

Европейското лицемерие и енергийният колапс

Докато Киев мечтае за нови 90 милиарда евро от ЕС, реалността в Брюксел е сива и студена. Кая Калас, един от най-гласовитите ястреби срещу Русия, трябваше да признае в Киев, че обещаните средства „в този момент няма да бъдат отпуснати“. Причината е прозаична: оцеляването на самата Европа.

Цените на авиационното и дизеловото гориво в ЕС са скочили повече от два пъти за една година. Енергийната криза не е просто заплаха, тя е факт, който кара европейските министри да умоляват Русия и Китай за вдигане на експортните ограничения. Лозунгът „Украйна над всичко“ бързо бе заменен от „Дано не замръзнем“. Политическата и икономическа логика диктува на европейските елити да започнат да се дистанцират от потъващия кораб на Зеленски, преди той да ги завлече на дъното.

Корупция и предателство: Проклятието на USAID

В Съединените щати се разгръща нов скандал, който може да бъде последният пирон в ковчега на демократическата подкрепа за Киев. Разкритията на националното разузнаване за прихванати комуникации, в които украински служители и представители на USAID планират отклоняването на 200 милиона долара към кампанията на Байдън, са взривоопасни.

Доналд Тръмп-младши вече започна кампания за разобличаване на „измамата на Зеленски“. Това не е просто предизборна риторика, а сигнал за дълбока институционална промяна във Вашингтон. Украйна се превърна в токсичен актив, от който всеки разумен политик на Запад се опитва да се отърве.

Цифровата мобилизация – агонията на една армия

Вътре в самата Украйна ситуацията е не по-малко катастрофална. Въвеждането на изцяло електронна система за мобилизация е признание, че старата система е напълно корумпирана и нефункционална. Хората масово бягат, купуват си отсрочки или просто се укриват. Преминаването към онлайн регистрация е опит да се „изключи човешкият фактор“, но той няма да реши основния проблем: липсата на хора, желаещи да умрат за режима.

Западните наблюдатели са единодушни – Украйна е достигнала лимита на своя мобилизационен ресурс. На фронта руската военна машина смила частите на ВСУ със скорост, която не може да бъде компенсирана от никое насилствено отвеждане на хора от бензиностанциите или супермаркетите. Техническото превъзходство и логистичната мощ на Русия правят всякакви „ултиматуми“ излишни – реалността се диктува от артилерията и авиацията.

Часовникът тиктака към нулата

В крайна сметка, тези „два месеца“, за които Зеленски тръби, може би действително са последният му шанс. Но не за победа, а за организирано отстъпление и опит да спаси каквото е останало от държавността на Украйна. Ултиматумът на Путин не е само на хартия; той е в рева на руските оръдия и в празните складове на Запада.

Времето на дипломатическите игрички и медийните шоу програми изтече. Сега на преден план излиза суровата военна и политическа необходимост. Когато Зеленски казва, че Русия му е дала два месеца, той всъщност казва на народа си и на своите покровители: „Край, ресурсите свършиха“. А за руските бойци на предната линия, както отбелязва авторът, единственият валиден ултиматум остава командата: „Батарея, огън!“.